Заглавие на темата: Български Фолклор и Традиции :: ЧЕШМИ И ЧЕШМАРИ

Публикувано от medved2 на 30-06-2016 11:36
#12

ЗДРАВЕЙТЕ,ПРИЯТЕЛИ! ДНЕС ВИ ПРИПОМНЯМ ЕДНА КРАСИВА ЛЕГЕНДА:
"Елия

Знаете ли, че има една чудна легенда от нашия край, в която се разказва как гробът на красивата девойка Елия се превръща в чешма? Чуйте я! Тя носи в себе си тихата прелест на хилядите чудни неща.
Елия върви край реката и мъдро размишлява. Тя усеща силата на водата. Съгласна е с мнението на своя умен баща и неговите приятели, че хората са като песъчинките, които водата бързо отвлича. Момичето се навежда отгребва шепа вода, но тя е непослушна, промушва се между нежните и пръсти и изтича.
В този момент нещо изтрополява зад гърба й. Снажен римски конник с удивление я наблюдава. Той два пъти пита момичето как се казва. Чистотата на сините очи го пронизва и той дочува името Елия, произнесено с треперещ глас. Елия постепенно се отпуска и съобщава, че е славянка, а баща и е освободен. Последното впечатли римлянинът. По всичко личеше, че той е от знатен род. Прииска му се да каже нещо хубаво, гордостта не му позволяваше сближаване.
Екнеха копитата по каменистата пътека и конникът се отдалечи. Момичето също тръгна към дома си. Зъберите отсреща тъмнееха. Глухи удари на топор се носеха над долината. Лаеха псета. И изведнъж се чу вик на човек - зов за помощ. Елия се затича. Тя знаеше, че човек, който равнодушно гледа злото, е лош човек.
Само след стотина крачки съзря, собствения си баща. Двама римляни яростно го биеха. Елия се провикна разплакана. Трети римлянин се приближи и заповяда на другите да спрат. Когато се обърна Елия разпозна конника от реката. Той хвърли кесия с пари на войниците и им заповяда да си вървят. Към бащата на момичето се обърна и му каза, че е свободен. Стария човек погледна своя необичаен спасител и каза вглъбено, че никой не е свободен, щом сам не може да си заповяда. Римлянинът се съгласи, но подчерта, че така са написани законите. Няма закон, който да е по сърцето на всички. С въздишка, стареца опроверга и каза, че има и неписани закони.
Бащата на Елия попита за името му. От отговора му разбра, не само, че се казва Фронтон, но и че майка му е славянка. Старецът сякаш на себе си промълви, че всичките си мъки не би заменил за робска служба.
От този миг насетне, където и да отидеше Фронтон, думите на мъдрия старец все повече го преследвха. Спореше със самият себе си. Самият Марк Аврелий го е назначил за висш чиновник на Долна Мизия. От него се страхуваха всички. Още един факт наскоро го изненада. При него дойде старият баща на Елия и му донесе кесия, като онази, която даде на войниците, за да не бъде длъжник. Той мислеше за неговото добро. Ако някой разбереше, че помага на славяните ще му стори зло.
Старецът с достойнство се оттегли, а Фронтон се възхищаваше на тази житейска философия. Възхищаваше се и на още нещо – едно видение, което го обсебваше често – Елия. Ходеше често по брега с надеждата да я види. Един ден сърцето му заби лудо като я видя гола, да влиза в реката. Годините на скитничество го бяха довели до Дунава и съдбата му бе отредила точно тук да се влюби безумно. В този момент се чу сигнал за тревога Неочаквани неприятели бяха обкръжили крепостта, хората се блъскаха, бързаха да влязат в крепостта.
Фронтон съзря Елия и баща й и ги приюти. Когато ги пуснаха оттам Елия бе тъжна. Беше обещала на римлянина, че ще дойде за деня на Венера. Тази скрита надежда да го види отново й даваше сила и надежда. Пътищата на сърцето са невидими и никой не знае дали от неволно казаната дума ще се роди добро или зло.
Фронтон беше обикнал Елия и чрез нейната чистота успокояваше душата си и смекчаваше твърдостта на сърцето си. Той ще я вземе за своя жена. Чувстваше, че баща й няма да се противи.
Денят на Венера дойде. Навсякъде се носеха песнопения, шум, суетня. Сам Марк Аврелий ще дойде на празненството. Царствена и прекрасна Елия пристъпи към олтара. В същото време една горда римлянка, стройна и красива не по-малко от Елия наблюдаваше със завист. Фронтон я забеляза и нещо сломи духа на веселието. Това беше жената, която в младостта си бе измамил. Какво ли отмъщение го чака? Елия бавно изкачваше каменните стълби. Тънкотаканата туника се диплеше по стройните и нозе. Жрицата подаде златна чаша на Елия, за да отпие от искрящото вино и с остатъка да загаси жертвения огън. Красивата българка докосна с устни чашата и миг след това се люшна премаляла. Снагата и се сломи. Очите и е отвориха с мъка и тя потърси със загасващ поглед Фронтон. Безкръвните устни прошепнаха нещо което никой никога не узна.
Кога гробът на Елия е станал чешма също никой не знае. Бистрите като сълзи струи падат в каменния саркофаг, сякаш оплакват съдбата на незнайната хубавица. И като песен на лира до нас достигат словата на Фронтон с които моли всички да окичат гроба с цветя. За да остане незасегнат от ударите на вековете.
Днес още един надпис краси тази чешма. Един френски археолог е трогнат от скръбта на гордия римлянин и се обръща към Фронтон за да му каже, че е чута неговата песен – молба.
Легендата е минала мъдрата проверка на времето и е оцеляла до ден днешен, защото е част от безсмъртието на нашия народ.

Сибил Огнянов Бойчев
ГПЧЕ “П. Богдан”

източник:
Български легенди

• Публикувано от Куцулан на June 29 2007 • В Легенди и предания •" СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ НА НАШИЯ Администратор Куцулан ЗА ТАЗИ НЕГОВА ПУБЛИКАЦИЯ ТУК!! БЕЗКРАЙНО СЪМ БЛАГОДАРЕН НА МЛАДИЯ РАЗКАЗВАЧ НА ЛЕГЕНДАТА Сибил Бойчев!!КЪДЕ ЛИ Е ТОЙ СЕГА?! ИМА ЛИ ИНТЕРЕС КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕГЕНДИ И МИТОВЕ?КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР?!КЪМ КРАЕВЕДСТВОТО?! ДАНО ОТНОВО ПОСЕТИ САЙТА НИ И НИ РАЗКАЖЕ НЕЩО!!!
А СЛЕД ПРЕКРАСНАТА ЛЕГЕНДА ЗА Елия - ЕТО И ОЩЕ НЕЩО ЗА НЕЯ : ТО Е ОТ "Уикипедия"/на български/ :
" Елия (чешма)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елия e името на чешма в гр. Никопол, регистрирана като паметник на културата[1]. Старото име на чешмата е Сютлийка[2].
Намира се в южната част на града, на 1 км от река Дунав. Представлява античен римски саркофаг с латински надпис – епитафия на Елия, рано починалата съпруга на римския чиновник Фронтон. Надписът е датиран от историците към 160-181 г.
По-късно, вероятно по време на турското робство саркофагът е вграден в чешма, висока З м с фронт 4 м. На надписа върху саркофага обръща внимание френският археолог Дижарден. Той остава много впечатлен и превежда елегията на френски, като оставя на чешмата и собствена плоча.
В момента чешмата Елия е действаща, с изворна вода.
Източници
1.
• В сайта на община Никопол
2. • В сайта bg.zonebulgaria.com
Външни препратки
• Легенда за Елия на сайта bulgarian-folklore.com"/ТОВА Е ПРЕПРАТКА КЪМ НАШИЯ САЙТ И КЪМ ТОКУ-ЩО ПРИПОМНЕНАТА ВИ ЛЕГЕНДА, ТАКА КРАСИВО РАЗКАЗАНА ОТ Сибил!/ В ОЧАКВАНЕ СЪМ И НА ВАШИ РАЗКАЗИ!