Заглавие на темата: Български Фолклор и Традиции :: ЧЕШМИ И ЧЕШМАРИ

Публикувано от medved2 на 28-06-2016 12:47
#11

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, КРАСИВО И МЪДРО "НЕЩО" СА ТОВА - ЛЕГЕНДИТЕ!!ЕТО ЕДНА ОТ ТЯХ :
"Вълкашиновата чешма
Владетелят на Прилепската област Вълкашин (Вукашин), за когото сръбските исторически източници говорят, че „он бил от нация болгарские”, след смъртта на крал Стефан Душан (1336—1355 г.), по време на управлението на младия му син Урош (1366 г.), заема сръбския престол и се опитва да създаде управление, способно да даде отпор на настъпващите в Балканите османски нашественици. Заедно с брат си Углеш, владетел на Серската област (под Гюмюрджина), чиито владения по Беломорието стигат чак до Перитор, той събира голяма християнска войска и потегля срещу османлиите. На 26 септември 1371 година отрядите на Халил паша нападат ненадейно през нощта лагера на 50—60-хилядната Вълкашинова войска, разположен до с. Черномен край Марица и му нанасят поражение. Монахът Исай пише: „Там паднаха костите им и останаха непогребани, и то в голямо множество: едни умряха от острието на меч, други бяха отведени в плен, а само някои се спасиха...”

В кръвопролитния бой Углеш пада убит, а крал Вълкашин тежко ранен. Приближените му успяват да го изведат от мястото на битката заедно с отстъпващата разбита войска. Носят го на ръце няколко десетки километра на северозапад по течението на Марица. Близо до днешния град Харманли Вълкашин издъхва от раните си. Смята се, че е погребан някъде около днешната железопътна гара на града. Недалеч оттам е Изворът на Белоногата.

Това предположение в известна степен почива на преданието, което разказва, че когато другарите на Вълкашин успели да се доберат до единствения извор от Одрин до р. Олудере край Харманли, Вълкашин понечил да утоли страшната си жажда. Пил от студената бистра вода и се отпуснал, „заспал завинаги”. Тогава станало чудо — изворната вода загубила сладкия си вкус и се превърнала в горчива лепкава течност, която вече никой не искал да пие. Гората била покрусена. Листата на дърветата окапали, клоните се оголили. Тревата изсъхнала. Цялата природа се прощавала с Вълкашин. Неговите верни бойци му изкопали гроб близо до извора и го погребали с почести. Над главата на доблестния си предводител поставили голям дървен кръст, а мястото оградили с дървена ограда.

Но чудото не спряло дотук. Скоро се разбрало, че ако някой болен, макар и поразен от най-коварна болест, посети това място и наплиска лицето си с изворната вода, начаса оздравява. И хората още по-често се спирали при извора, който назовали „Чешмата на Вълкашин”.

Повече от два века народът знае и помни извора с това име. Тук се отбиват да преклонят глава и да запалят свещ не само местните хора. Идват поклонници от далечни краища да почетат паметта на героя, загинал с меч в ръка за свободата на балканските народи. Това място става кът на обща гордост и надежда. Споменът за християнския крал, повел войските си срещу поробителя, живее редом с мечтата и стремлението към свобода.

източник: kroraina.com

• Публикувано от Куцулан на April 03 2008 • В Легенди и предания • " БЛАГОДАРЯ СЪРДЕЧНО НА НАШИЯ Администратор Куцулан, ЧЕ НИ Е /ПРЕ/РАЗКАЗАЛ ТАЗИ ЛЕГЕНДА!!ОЧАКВАМ С НЕТЪРПЕНИЕ И ВАШИТЕ РАЗКАЗИ!!