Благовещениe, Благовец - 25 март
Публикувано от Куцулан на March 23 2007 16:52:32
Благовещениe, християнския празник

Във всеки храм на царските двери винаги може да се види изображение на Благовещение: св. Богородица и архангел Гавриил. В това същото благословено утро на нея й била открита тайната на нейното майчинство. Сред вас има много майки, които са носили своите деца под сърцето си. И всички вие си спомняте, че това е било време на тревоги и очакване, на молитви и радост. Помислете си само какво е преживяла пречистата Дева Мария, когато й било съдено да даде живот на Господ Иисус, Спасителя на всички нас.
На нея й било открито, че нейното дете ще отвори царството небесно за всички хора. В тропара на празника ние пеем: Спасение нашего главизна, т. е. това е началото на нашето спасение. Съществуват всякакви мнения, възгледи, човешки учения, но само нашето се нарича Блага вест, Радостна вест, а на гръцки ­ Евангелие.

На Благовец пристигат кукувиците, а с тях – и пролетта

Заедно с християнския празник Благовещение, българите честват и фолклорния празник Благовец – на 25 март. Каква е народната символика на този ден?

На празника Благовец, според поверието, кукувицата се обажда за първи път след зимата. Щом се чуе нейният глас, вече е сигурно, че пролетта е настъпила. Затова и по-старинното название на празника в някои райони е “Кукувден”. Повечето обредни песни, изпълнявани на този празник, започват с вестта, че малката пролетна птица се е появила. В Благовешките песни кукувицата е кацнала ту насред село, ту в нечий двор, ту накрай селото или на брега на езеро. Иначе казано, отвсякъде се обажда пролетната птичка. Според дълголетния народен опит, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден – в началото на лятото. А после замлъква. Ето защо всеки се ослушва да чуе първите обаждания на кукувицата. Вярва се, че нейното кукане предсказва колко години ще живее човекът, който се вслушва в гласа й в този момент. А друго старо народно поверие заръчва щом човек чуе за първи път кукувицата, да пипне парче хляб и пара. Така ще е сит и богат през годината, а новата реколта ще е добра. Момите пък се стараят да откъснат клонката, на която е кацнала кукувицата и я носят в пазвата. Защото се вярва, че това ще им донесе скорошна женитба.

В навечерието на Благовец хората по селата правят пролетно почистване на дворовете си. От събраните отпадъци после запалват обредни пролетни огньове. Покрай пламтящите клади звънват и гласовете на момите. Те тръгват на групички да обходят къщите с обредни песни, които се изпълняват единствено на Благовец. В песните си момите известяват за пристигането на кукувиците, а с тях – и на пролетта. Това пък събужда и пролетните копнежи на младите. “Кой си има сладко либе, нека либи да се налиби” – съвсем директно призовава една Благовешка песен. А друга разказва как млад овчар извежда стадото си по ливадите, но жали, че се отдалечава от момите и няма да получава китки и венци – любовен знак. В своите песни момите дяволито се присмиват на ергените - обещават им гощавка с недопечена конска глава и с черен ръжен хляб. Докато за себе си момите искат печена кокошка, дваж пресята бяла погача и ново шиниче с прясно грозде. Така в любовните задявки се вплита и надежда за плодородие през новия земеделски сезон.

Празникът Благовец има и друг, още по-тайнствен и магически смисъл. Старо народно поверие твърди, че на този ден в изворите, реките и скришните горски поляни се завръщат митичните девойки-самодиви. Те са презимували някъде далеч накрай света. Но щом се запролети, се връщат. Невидими за хората, те ревниво пазят от тях своите тайни самодивски кътчета. Ако човек навлезе в тяхна “територия” и ги разсърди, митичните девойки го отвличат в своя отвъден свят и не го пускат да се върне към земния си живот. Затова Благовешките песни много често предупреждават хората да се пазят от самодивите. Най-опасно е за девойките, защото те ходят на изворите и кладенците за вода в ранни зори. Песни разказват приказно-поетични случки с моми, които били погубени от самодивите, защото не са послушали предупреждението. В обредните песенни текстове откриваме и ритуални забрани на този ден момите да не тъкат и предат, а момците рало да не ловят, защото това ще им донесе болести. Както обичайно, при смяната на сезоните, народните вярвания изразяват скрити страхове на хората от природните сили.

По-достоверно е вярването, че на Благовец се събуждат от зимния си сън змиите и гущерите и изпълзяват навън. Традиционно българинът почита змията като свещено животно, в което се въплъщава духът на предците. Смята се за грях да се убие змия, но може поне да се прогони по-далеч от къщата и хората. Затова на Благовец се извършва обредно гонене на змиите. С много дрънчене на метални предмети и със запалени факли жените някога обикаляли около къщите си и изричали заклинания: “Бягайте змии и гущери, че иде Благовец”. Другаде пък им се заканват, че пристигат щъркелите. А има и заклинания, които гонят змиите, за да се роди “благо жито”. Народното поверие препоръчва също на Благовец да се садят цветя, защото ще порастат особено ароматни и красиви.

На тържествената трапеза на Благовещение за пръв път се поднасят пресни зелени растения – лапад, коприва или киселец, за да потече в тялото на човека “нова кръв”.
Поднася се риба (печена или варена), пити и лучник.

Избрани рецепти за Благовещение:
Кюфтета от коприва
Сърми от лапад
Супа от киселец
Крем супа от киселец
Лучник

На сайта долу можете да намерите много рецепти със спанак, коприва и риба:

Благовещениe, Благовец 25 март