Заглавие на темата: Български Фолклор и Традиции :: мечкадарските песни

Публикувано от laliza на 09-11-2007 15:07
#1

Какво знаете за тези вече позабравени песни. Може би сте ги чували по панагирите? Или знаете някой, който все още ги изпълнява, редейки стих след стих, сам заедно с гъдулката си.
Единственият изпълнител на мечкадарски песни, който аз съм чувала е Иван Паунов и за съжаление знам доста малко за него. Освен, че е от Харманлийския край и свири на цигулка, май нищо повече. Но за щастие успях да изровя няколко негови песни. Ако знаете нещо повече, ще се радвам много да го споделите тук.
Та значи Бриджит Бардо спаси мечките, сега остава и някой да спаси мечкадарските песни.

За това тук помествам текста на една такава песен. Ако ви харесат ще има още.
Може би трябва да предупредя, че песента е много, много тежка.
А и ако някой иска да я чуе ( защото това си е съвсем друго изживяване) също може да ми пише.

Maлката Милка

Песен са пейе, нарежда,
за двама братя рожделни,
Петър и Георги двамата,
от малки сираци останаха,
без баща холам със майка,
тяхната милата майка
цялата младост си почерни,
при повторен баща не ги заведе,
защото повторният не е като същия.
Нали ги майка отгледа,
примерни момци станаха,
примерни момци из селото,
цяло са ги село уважавали,
нали ги майка заглави,
заглави, та ги зажени,
сирашки сватби им повдигна,
цяло е село поканила,
цяло село я уважили,
цяло село сирашки сватби посетили,
много са братя спогаждаха,
пет, шест години заедно живяха.
Една вечер тяхната майка,
заплака майка и каза,
слушайте ма, чеда, да кажа,
аз искам, докат съм здрава и жива,
докато ми гледат очите,
бащин двор на две да разделим,
комшия майка да ва направя,
на сърце да ми улекне,
ще вземем жребия да хвърлиме,
кой при мене майка ще остане,
кой на ново място нова къща ще строй,
нали са братя послушни,
милата майка не можат да откажат,
взимаха жребият хвърлиха,
на по малкия брата бе Георги
на Георги са холам паднало,
на ново място нова къща да строи,
започна къща масив.

Започна къща масивна,
точно основите изкара,
жена му са болна поболя
от такваз болест неизлечима.
Георги си къщица догради,
жена му са с душа раздели.
Остана Георги удовец,
удовец Георги хубавец
със едно малко момиченце
таз Милка на три години.
Денем Георги по къра ходеше,
вечер са късно завръщаше,
детето ли по улиците да търси
или вечера да прави.
На него му много дотегна,
при мила майка и брат си отиде
и на майка и брата продума:
Я давайте майко и бате акъл, какво да сторя,
дал да са, мамо, оженя,
повторна жена да взема,
детето да ми отгледа,
денем по къра ходя,
вечер са късно завръщам,
дете ли по улици да търся
или вечеря да правя.
Чак тогаз брат му продума,
ти помниш, братко, ти знайш,
и ние малки сираци останахме,
нашата милата майка
цялата младост в огъня хвърли,
при повторен баща не ни заведе,
ще почакаш някоя друга година,
поне Милка дестина годишна да стане,
а па ние колкото можем със майка ще ти помагаме.
Нали са Георги съгласи,
три четери години удовец походи,
нали е Георги позачул
в близно село Елина,
таз Нада булка хубава,
решава без майка и брат си да попита,
отива да я поиска
нали бяха прочути в околните села,
като мирни, скромни момчета,
веднага са Нада съгласи.
Георги на Нада продума,
слушай ма, Наде, да кажа,
добре се, Наде съгласи,
но имаш ли хабер или не,
че имам малко момиченце,
на около седем, осум години,
да не би детето причина да стане,
да не можем двамата да живеем.
Нада на Георги отговаря,
толкова Георги по- хубаво,
какво ще ми пречи детето.
Решиха двама са прибраха,
най напред добре живяха.
Минаха, не минаха пет шест месеца,
проклета излезна таз Нада,
нали детето почна да тормози,
нали детето намрази.
Една сутрин Георги ранко на къра отиде,
детето в леглото остави,
Нада за косички го хванала,
за косички с глава в стена удряла,
едва се детето отскубна,
побърза косички събера,
цял ден е по път ходела, плакала,
чака вечерта баща хи от къра да се върне.
Пред колата са Милка запряла,
вдигна ръчички на горе
и на баща си думаше:
Слушай ма, татко, да кажа,
до сега тате съм крила,
но повече татко не мога
сал едно ще ти са моля,
денем на къра като ходиш
и мене със тебе да забираш,
при майка да ни ма оставяш,
че майка ма много тормози,
ето косичките дето ми измъкна,
я ми побарай главата,
цяла е на джомби сторена.
Георги детето прегърна и
го на колата качи,
нищичко Георги не каза,
чака вечерта да са навечерат,
чака и малката Милка да заспа,
чак тогаз на Нада продума,
помниш ли си, Наде думите,
какви ми думи обещаваше,
какво ти толкова детето дотегна,
от малка сираче остана,
майка си детето не помни.
Проклета да е таз Нада!
Изкрещя Нада, извика,
това твойто мръсното дете
с махленски деца са бий
кабаета върху мене да хвърля.
Я слушай какво ще ти кажа,
ние сме млади и зелени,
други деца ще си имаме,
ако искаш с мене да живееш,
ще трябва Милка да махниш,
да махниш, да я погубиш,
а пък ако детето много ти е мило,
багажа ще си събера, за село ще си замина.
Наистина, че на Георги детето му беше мило,
но и Нада беше много обикнал
и без Нада не можеше.
Три четери дена по къра ходи,
Нада почна ядене да не му събира,
почна да не го пере.
Една вечер късничко чака детето та заспа
и си на Нада продума:
решавам, Наде, решавам,
утре на нивата ще ида,
нивата е близо край гората,
на обед детето ще изпратиш,
ядене да ми донесе, /2
ще гледам, Наде, ще струвам,
ще гледам да я заколя,
в бразната да я заровя,
Кога на брата попита,
хитро ще го излъжем,
че сме я някаде ма дали,
на някое бездетно семейство.
Нада са много зарадва,
сутринта ранко станала,
детето от сън събудила,
зимала та го вресала,
двете му страни панделки сложила,
ядене в кошница прибрала,
от долу писъмце написала,
каквот си Георги обещал,
ако го, Георги, не извършиш,
в къщи да са не връщаш.
Взимала, детето за ръчичка хванала,
отвънка силно го извела,
та му пътища показала.
Заби детето в черни угари,
кога стигна в росни ливади,
нали беше дете момиченце,
отби са кърски цветя набера,
букет на татко си носеше,
от далеч на баща си викаше
Я ела татко, я ела татко обед да обядваме,
няма я днеска мащехата майка,
на мене татко да се кара, на тебе тежко да ти става,
Георги детето кат видя,
като че ли го три годишна треска затресе,
напусна Георги добитъка,
отиде замислен, кахърен под крушата,
детето стана, грижливо яденето развърза,
от двете го страни с цветя накичи,
от двете го страни целуна и на бащи си продума:
Аз знам, татко, че ти е мъчно,
но още някоя друга година и
ази ще порасна,
ще почна на майка да помагам,
белким майка не ма измъчва,
белким майка не ма тормози.
Георги на Милка продума,
на мене ми е чедо мъчно,
бяхме под тая круша със твойта майчица,
тя ти тука песнички пееше и та люлееше.
Взимаха, та са наобядваха.
Легна Милка кротко заспала,
Георги яденето прибирал,
от долу писъмцето намери,
дет му беше Нада писала,
каквот си, Георги, обещал,
ако го, Георги, не извършиш,
във вкъщи да са не връщаш.
Три пъти до добитъка отиде,
три пъти са назад повръща,
най после Георги решава,
клекна на дясно коляно,
извади ножа от кръста,
лекичко и главичка повдигна,
ам нали е баща от сърце,
ръцете му са разтрепераха,
изтърва ножа от ръце,
сепна са Милка погледна,
гледа баща и ножа изтърва.
Георги га хитро излъга,
че е на слънце излезла,
рече на сянка да я премести,
но детето ножа забеляза,
сън и не и идваше.
Чуди са Георги и май,
как в село ще са завърни,
как Нада ще го посрещне.
Най после Георги намисли
и си на Милка продума:
ще хванеш ей тази пътека,
ще излезеш на голяма поляна,
там има кърски цветя всякакви,
букет на майка ще набереш,
кога са времето надмрачи,
ще мина да те забера,
на майка букет да заберем,
белким майка не та тормози.
Заби детето в гората.
А Георги какво направи,
веднага добитъка запрегна,
веднага за село потегли,
Нада самичък кат го видяла,
много са Нада зарадвала,
Георги любезно вкъщи посрещна
и са на Георги продума,
за детето кахър да не береш,
ние сме млади и зелени,
други деца ще си имаме.
Полегна Георги снисена възглавница,
все акъла му беше в детето.
Детето из гората забило,
девет, десет часа през ноща станало,
чака баща хи от някъде да се обади,
почна детето да плачи,
гората ехо даваше,
наблизо овчари имаше,
отидоха овчари, овчарски кучета я залаха,
на черна земя я свалиха.
Отидоха овчари я питат,
ко търси туй време в гората.
Милка на овчари продума:
казвам се Милка Георгиева,
родом съм от селото Мъглиш,
татко из гората ма загуби,
само едно чичковци ще ви са моля,
на края на селото ма заведете,
аз нашта си къща си зная.
Взимаха овчари на край село я заведоха,
не отиде Милка във тях си,
на чичови си порти отиде,
на чичови си порти почука,
излезна чичо и Петър,
прегърна малката Милка
и си на Милка продума:
Пак ли та, чедо, биха,
пак ли та изгониха.
Милка на чичо си отговаря:
Хайде в къщи да влезнем,
всичко, чичко, ще ти разправям.
Кога във вкъщи влезнаха,
Милка на чичо си разправя,
как на обед баща и ножа изтървал,
как я в гората оставил.
Слезна

Петър, зима острата брадва,
забира малката Милка
и на детето продума:
Ще идеш на прозореца да чукнеш,
аз ей тука ще са закрия,
ако нещо опасност ще видиш,
само ще гледаш да ми извикаш.
Отиде детето на прозореца погледна,
баща и на леглото лежеше,
повторната майка нещо плетеше,
лекичко на прозореца чукнала,
Нада Милка като видяла,
изхвърли кълбо от ръце
и си на Георги продума:
За малко на вънка ще излезна,
ще се върна да си легниме,
и утре има ден за работа.
Лекичко навънка излазя,
спуща са Милка улавя,
долу във избата га сурни.
Нали детето извика
и Петър са пусна в хизбата.
Кога Петър в изба отиде,
гледа Нада Милка за гуша държеше,
ножа под престилката вадеше,
целият се Петър разтрепери,
замахна Петър с брадвата,
Нада в глава удари,
на черна земя я свали,
повтори Петър с острото,
та и главата отряза.
побърза отиде при брат си,
вдигна брадва на горе,
и на брат си продума:
Какво щеше днеска да направиш,
Къде остави детето.
Малката Милка пристигна,
са въз баща си хвърлила.
Стой, чичко, стой, какво правиш,
и татко ако погубиш,
мене на кого оставяш.
Изхвърли Петър брадвата,
забира малката Милка,
отиде на властта са предаде,
народен съд ги съди.

Народен съд ги съдиха,
Петър три месеца условно,
Георги петнайсет години.
Георги пред съда заяви,
нека всичко това на песен да стане,
пред много хора да се пее,
да слушат млади и стари,
Кога има между мъж и жена повтория,
децата не са виновни.