Заглавие на темата: Български Фолклор и Традиции :: Текстове на народни песни

Публикувано от muntsho на 05-03-2010 02:43
#1

ЕФИМ УШЕВ – ПЕСНИТЕ НА ЗЛАТОГРАД http://geom-bg.com/?... - едни от най-хубавите текстове които съм срещал с ударенията на неповторимия родопски диалект. Това са и най-красивите песни на България!

ДИМИТЪР ОСИНИН - ФОЛКЛОР http://liternet.bg/p...index.html - изключително богата сбирка!

За Родопите и родопския диалект http://www.napenalki...

Народни песни и стихотворения http://chitanka.info...b/book/170

ЕТНОЛОГИЯ на ТОДОР МОЛЛОВ http://www.liternet....index.html

Народни умотворения - песни и т.н. http://umotvorenia.b...;Itemid=30

Български песни от Българска виртуална библиотека http://www.slovo.bg/...p;LangID=1

ММ

Редактирано от muntsho на 05-03-2010 02:45

Публикувано от muntsho на 27-03-2010 00:02
#2

princesa написа:
ЗдравейтеSmile,
докато си ровичках в нета, търсейки начин да си избистря една идея.... R. Kushleva - Pustien Salih

Сватба

Пустия Салих дори не изчака седмица, гостите да си отидат, сватбата да приключи, а същата вечер попита:
--Имаш ли,Фатме,имане,имане още имене?
......



YouTube видео

Редактирано от muntsho на 29-03-2010 12:55

Публикувано от Bonchev на 27-03-2010 08:42
#3

Де се е чуло видело
момиче юнак да рука
Садетка Юсен рукала
на Черковскана равнишка
зелен компир да праши
по-рано да го вазрива.
Прашили колко прашили
Садетка цвилна и писна:

-Олеле,аго,отидах!
Аго и се търче
хем с кол,хем с тюфек.
Майка и с тях търчеше,
хем гола,хем гологлава
и на юнака думаше:
-Носи я гърдук,носи я,
мома имане не става!

Това е песен от Девинско

Редактирано от Bonchev на 27-03-2010 08:57

Публикувано от muntsho на 29-03-2010 05:44
#4

Пустиян Салих..............

….Родопите…преди години….

….В село Мугла имало кехае с по 40 хилядни сюрии овце . Много хора от съседните села завиждали на селото и на кехаете за техните красиви еркичи, които огласяли цяла Родопа с чановете и тюмбелеците, които висели на врата им. През лятото кехаете пасли овцете си на най-високите поляни. Така всяка поляна имала своя стопанин. На едната се чува звънът на Стоюкехайовата сюрия, от другата мелодията на Шишковата гайда, от трета гласът, изпълнен с любов да запява…”Карагьоз вакъл каматан, дажнъм….”….А през зимата, когато станело студено, овчарите се отправяли към Бяло море. Там те милеели за своята си земя, за своите си корени, но им оставала утехата в песните на Родопа.......


Прочетете поста на Емануил в http://www.napenalki...их.html за вероятната история на тази голяма народна песен!

Изстрадал край и изстрадани красиви песни! Затова са и незабравими!

Редактирано от muntsho на 29-03-2010 05:50

Публикувано от Bonchev на 29-03-2010 06:31
#5

Имам честта да познавам въпросния Емануил. Един истински българин! Поклон пред люде като него, неправещи разлика между българите по верски признак. Дерзай, Емо!

Публикувано от Bonchev на 16-04-2010 09:48
#6

.

Редактирано от Bonchev на 16-04-2010 22:03

Публикувано от Bonchev на 20-04-2010 07:37
#7

Задало са е подало
смиленско вакло моймече
низ бела река надолу,
зелено сено да сбира.

Белен ми ветер дуеше
тестемелчек му форкаше
кайну на Карлък маглона.

Фустанчек му са кошмеше
кайну в морено ценона,

Снажкана му са коршеше,
кайну вав Карлък елине.

Полици му са белкаха
кайну в морено дальгине.

Дюлбенчек му са рееше
кайну в гурона листену.

Плитчици му са ройкаха
кайну във Арда рибкине.

Очинкине му светкаха,
кайну в небену звездите.

Тази песен се е пяла в с.Смилян(Смолянско),до 40-50год. на миналия век.

Публикувано от muntsho на 04-05-2010 03:13
#8

Bonchev написа:
Задало са е подало
смиленско вакло моймече


http://www.pomak.eu/...l#msg57665 - Петя * Avarage Април 13, 2010, 20:48:53 pmmember

От коректност се посочва линка!

А за повече ТУК: http://liternet.bg/p...ga_3/3.htm "ВЪВ ВИХЪРА НА ЖИВОТА" от Петър Маринов! Интересно е!!!

Редактирано от muntsho на 04-05-2010 03:17

Публикувано от Bonchev на 04-05-2010 05:23
#9

Мунчо тази песен ми е казана от приятелката ми Петя, същата тази която я е писала в този сайт. Аз не съм я взел от него. Така че ако обичаш, не се изказвай без да знаеш!

Публикувано от muntsho на 04-05-2010 08:11
#10

Bonchev написа:
Мунчо тази песен ми е казана от приятелката ми Петя..................!


От коректност трябвало е да каже че я взела от тук http://liternet.bg/p...ga_3/3.htm Wink Уважавайте за да бъдете уважавани!

Книгата се казва "НЯКОГА..." на Петър Маринов http://liternet.bg/p...ontent.htm - прочетете я внимателно - няма за загубите от това!

http://liternet.bg/p...index.html

liternet.bg/publish20/p_marinov/p_marinov.jpg

Петър Маринов е роден на 08.03.1903 г. в с. Проглед, Пловдивско. Завършва Духовната семинария в Пловдив през 1925 г. Работи като телеграфист в Централна поща (Пловдив), писар на Митрополията в същия град, чиновник в Пещера и пр., а от 1930 г. е секретар в Архиерейското наместничество. От този момент нататък целият му живот е отдаден на изследване на миналото, историята и бита на населението от Средните Родопи, за което спомага и близкото му познанство с изтъкнатия книжовник и родоповед Стою Шишков, негов духовен учител. Съредактор на сп. "Родопски преглед". Автор на драматизации и пиеси на родопски диалект за целите на читалищната самодейност. Провежда първите археологически разкопки край Смолян. През 1937 г. е сред основателите на Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна дружба "Родина" и неин секретар до ликвидацията й през 1944 г. За тази си дейност е съден и оправдан от т.нар. народен съд. До пенсионирането си учителства в с. Манастир, с. Чурен и в Пловдив. Но не забравя родния си край и на 90-годишна възраст написва историята на родното си село - "Сто години Проглед". Автор на многобройни краеведски и исторически изследвания, събрал неоценим изворен фолклорен материал, една част публикувана в периодиката, а друга - останала в архива на изследователя. Пише своя биография в 4 части: "Детство, юношество и младост", "Смолян, някога и сега", "Сред българите мохамедани, видяно и преживяно" и "Красив залез", последната недовършена. През 1980 г. е публикувана първата част под заглавие "Някога" в сборника "Три детства". По-късно в отделни книги излизат "Някога..." (2003; 2007), "Някога... 2" (2006; 2007), "Някога... 3" (2008; 2008), "Някога... 4" (2009; 2009) и "Очерци и спомени за Родопите" (2010). Умира през 1998 г.

Един от почти неизвестните Българи, събрали и описали житие и битие на Стара България с нейните обичай, песни и нрави!

Редактирано от muntsho на 04-05-2010 08:18

Публикувано от Bonchev на 04-05-2010 10:02
#11

Благодаря. Книгата съм я чел и ми харесва. Много може да се говори за дружба Родина, но не му е мястото във фолклорен форум.

Публикувано от Rodoparion на 20-05-2010 18:03
#12

Една от любимите ми песни на Радка Кушлева.

YouTube видео



"Кехая, наша доржево"

— Кехая, наша доржево,
врют сюриине торнаха
ут зимове нах летове,
нашана тьошка сюрия,
тагова, пак не торнува.
Куга щи и та да торне
ут равну поле широку,
нах високана планина?

— Овчере, мои овчере,
и нашана щи да торни
в понделник рано вутирна.

Стани, одажи, сабери
нашана луда харгелйо,
товари тьошка одайо,
вдигните наша сюрия,
в понделник утирна
ут зимове, нах летове.
Та че, одажи, восадни
моену конче хранену.
Та си ми иди, одажи,
в Искече града гулема,
ситан армаган собери
и ми ги, кузум, отнеси
на мойну порву любове,
на мойне дребни дечинки.
Чи йе ни могам да ида,
мен ми е лошу станалу,
маалим ми е падналу
на мойну белу сарчоце.
Лоша ма глава сболява,
кайну ма ни е булела,
йе ще тува да остана,
йе ще тува да загина,
в равнусу поле широку,
пуд зеленусу караче.
Иди ми рукни, одажи,
ен-кехайена Тодора,
кротичку да му насадя:
Ага сюрия вдигните
с моине кльоти кучета,
ве, одажи, ще мините
приз Тунджа река голяма,
приз високана кюприя.
Там има моми кадии
и млади булки заптии,
всяка година сам давал
пу адно ваклу яганце,
ваклу щат ягне да ищат,
вакал хми овен фаните.
Те ще да си ва запитат:
«Къде е Райчу кехая?»
Ве хми, уфчере, речите:
«Райчу във поле остана,
с агине хасап да гльода,
дену сме яли и пили
цалана зима голема
ут Касом ду Гергьовден.»
Пак га, уфчере, подите
в нашену село гуляму,
на високана планина,
воржите ясни ченкове,
да лайнат кльоти кучета.
Там ще да си ва пусрощне
моена млада нивеста
с моите дребни дечинки
и ще да си ва попита:
«Каде е Райчу кехая?»
Ве хи, уфчере, речите:
«Райчу във поле остана,
ваз подзим да ни дучеква,
приз пролет да на провада!
Га на планина подите,
вакал ми овен фатите,
курбан да го заколите...
Уфчерене ми торнаха
рану в понделник утирна,
тьошка сюрия вдигнаха.
Варвеха колку варвеха,
ага на Тунджа стигнаха,
на високана кюприя,
ваклу хми ягне поискаха,
вакал хми овен дадаха
и за Райча си питаха.
Ага в селу стигнаха,
на високана планина,
там си ги са срьощнали
Райчова млада нивеста
с негови дребни дечинки,
та си уфчере питаше:
— Уфчере, млади уфчере,
каде е Райчу кехая?

Уфчерене хи рекоха:
— Райчу кехая остана
в равнуну поле широку,
ваз подзим да ни дучеква,
прие пролет да ни изпраща.

Вакал ми овен не дума,
вакал ми овен продума:

— Ложат та, ложат, нивесту,
Райчу кехая загина
в равнуну поле широку,
под зеленуну караче.
Кучета там останаха
кехая да си погребот.
Ага хи това казаха,
Райчова млада нивеста
пусна си глася ду небу,
еасипа солзи ду земя
и си ми жалну викаше:

— Сюрия бяла и чорна,
пуста дано си останиш,
ага ми го няма кехая
да си ми сорце разшени ..."

Редактирано от Rodoparion на 20-05-2010 18:04

Публикувано от Куцулан на 11-03-2019 12:20
#13

Ето една песен, която ни изпратиха по емйла пра-пра-внучката на Иван Маркоолу. Става въпрос за "Байрак се развива", ето го и текста:

Байрак са развива, Нануле,
байрак са развива,
в габровската гора, Нануле,
в търновската мера.
Кои са писаха, Нануле,
кои са писаха:
сербез търновчани, Нануле,
мики еленчани,
фудул габровчани, Нануле,
сливенски цъпаци,
думбас котлънчани, Нануле,
тъфра жеруйани,
кискин градечани, Нануле,
перчан ичерени.
Че кой под байрак, Нануле,
че кой под байрак?
Капитан Никола.
И до него седат, Нануле,
и до него седат -
Иван Маркоолу, Нануле,
и син му Тодорчо,
Тодор на стол седи, Нануле,
на стол сандалия
с перчан нишанлия.

Анка Райнова
публикация от в. "Сливенско дело", 99

Статия за Иван Маркоолу можете да прочетете тук