Заглавие на темата: Български Фолклор и Традиции :: Текстове на народни песни

Публикувано от emilia_n на 16-07-2007 07:52
#4


Татари карат робини,
Голи, боси пръс сила,
Гладни жедни рубини.
Най-напрет върви Тудорка,
Мъжку си дети носъши,
Турчин Тудорки думаше:
_ " Тудорки, млада рубиньо,
Хвърли си, мъри детету!
Детету пилиначиту,
Чи прит кончи да вървиш,
На кончи руса да биеш,
Конят ми да са ни мокри ."
Тудорка дума турчину:
_ " Кък ша фърля детету,
Детету пилиначиту?
Ф девет села ходила,
Девет съм билки испила,
Дуде Дъмянча добия."
Кът през гура вървяха,
Редум гурата гледъха,
Де ша им дърво яреса,
Сред гура високу,
Високу и ръссфату,
Че са рубиня ръздяна,
Чи гу и рубиня пувила,
Пувила и пудуила,
Ф пъстра гу люлка угуди,
На дървото го зъкачи,
Чи му и рубиня зъпяля:
" Нъни ни, нъни, Дъмянчо,
Дъмянчо, Дъмян уйода,
Туй ша и ут майка люлени,
Люлени и пудуъяни.
Куга вятър пувее,
Дъмянча ша зълюлей,
Куга си дъждец зъръми,
Дъмянча ша си укъпи,
Лузинка ша си ръзвие,
Дъмянча ша си повие,
Кушутка ф пътя ша мини,
Дъмянча ша си пудуи.
Ръсти, Дъмянчо, пъръсти,
Редум пу свъта да ходиш,
Да ходиш, меня да търсиш."
Чи и рубиня тръгнала,
Чи си ут Дъмянча зъминала,
Кът рубинка зъминала,
Чи си и лузинка ръзвила,
Чи си Дъмянчо пувила,
Куга си вятър пувее,
И си люлчица люлеи,
Кушутка и ф пътя минъла,
И си Дъмянчо пудуи,
Ръсти, Дъмянчо, пурасти,
Купи си кончи хранину,
Редум пу свята ходъши,
Кату Дъмянчу вървеши,
През Будин града гуляма,
Хранину кончи яъреше,
Рубиня седи на чушма,
Черни гюмуве нълива,
Нълива, ни си утива,
Тя Дъмянча гледъши,
И на Дъмянча думаше:
- " Щу ми, юначи, приличъш,
На мойту сина Дъмянча?
Аз гу ф гурата уставих."
Дъмянчу дума рубиню:
- " Рубиню нипуробъна,
Туркиню нипутурчина,
Аз съм ф гурата пурасъл,
Мен ма и гурата гледъла."
Че със майка са улови,
На кончиту я угуди,
Чи я Дъмянчу утърва.
с. Лазарци( Еленско)
(акад. Михаил Арнаудов " Фолклор от Еленско " Сб.НУ, кн.1, том 27, стр. 305/6 )


Терминологичен речник:
1. Угуди - сложи
2. Уйода - войвода, юнак
3. Гюмонве - метален съд с тясно гърло в който се налива или се съхранява мляко и вода
В народомитологията и фолклора на древните народи често се преплитат фантастични елементи с реални събития. Българите са народ с древен произход. Поради това много от архаичните миталогични вярвания са възприети от нашите предци. В голямата си част и българския фолклор също е повлиян от древната митология.
В разглежданата песен записана от големия наш фолклорист акад. Михаил Арнаудов също срещаме такова. Основната идея втази песен е митът за подхвърленото дете.
Този елемент е познат от дълбока древност. Той е засвидетелстван и в самата Библия. В нея се разказва за историята на Майсей. Според древните текстове на свещенната книга се казва, че Мойсей е бил подхвърлено дете, което е намерено от царицата на Египет и отгледано от владетелското семейство. Същата идея откриваме и в легендата за братята близнаци Ромул и Рем - митичните основатели на Рим. Според легендата те са отнети от майка им Реа Силвия по заповед на Амулий - неин чичо. Целта на това отвличане е била те да бъдат убити, но са пощадени от бога на р. Тибър и братята оцеляват. Известно време за тях се грижи вълчица, която по-късно става символ на града.
Мотивът за подхвърленото дете се среща и в българския фолклор. Този фантастичен елемент се среща и сред песенното творчество на населението в Еленския край. Но тук се преплита и и сторическата реалност в България по онова време. Действието на песентта се развива в ранните векове на турското робство. Народния певец е отразил положението на поробеното българско население . Сам той описва трагедията на една майка, която е принудина от обстоятелствата да изостави своя новороден син.
Главната героиня е младата българка Тодорка. Тя наскоро е родила своя син. Младата майка е пленена от турците и е заставена да убие собствения си син, който трудно родила. Доказателство за това е, че тя е била принудена да търси помощта на билярки ( лечителки ).
Тодорка естествено е предпочела да го остави на съдбата си, като тайно се е надявала то да оцелее и един ден да вече порасналия и син да я открие и спаси.
Подхвърления Дамянчо израства сред гората. За него както предрича майката се грижи кошута. Тя го кърми. Но освен нея и неодушевената природа също взима участие в неговото оцеляване. Вятъра люлее люката на младенеца, а лозата го закриля като го повива. Ситния дъжд пък го къпе. И живата и неодушевената природа се грижат така за невръстния Дамянчо, че той да оцелее. На пук на турците той уживява. Но ако не са били тези крижи той би бил загинал.
След като оставя своя невръстния си син турците откарват младата майка във Видин. Този голям български граничен град е отдалечен от родното място на героинята Тодорка. Но въпреки това нейния вече пораснал и възмажал син я открива. Така порасналия Дамян освобождава своята майка от робството и я отвежда със себеси.
Публикувана на 2006-02-01 20:04:22 от Fallen_Angel
Коментари към статията: