Иван Марков (Иван Маркоолу)
Публикувано от Куцулан на March 11 2019 12:20:04
ИВАН МАРКООЛУ

Малко са онези, които знаят за народния закрилник Иван Марков. Неговият баща, през време на Кримската война повежда няколко семейства, повече жени и деца, за да се изселят от този край. Положението тук е било много напрегнато и тогава стават големите изселвания в Русия от Сливенско. По пътя ги застигат турци, които вземат бащата. Оттогава Иван дълбоко в душата си стаява омраза към турците.Когато пораства, той тръгва да хайдутува и то далеч от Котел, в Габровския балкан.Там се свързва с четата на капитан Никола. Турците го залавят и изпращат в Диарбекир. Оттам с няколко другари избягва и се връща в България. В Котел не се прибира, а остава в с. Хотница, Габровско. Като хайдутин го залавят за втори път и неговата майка, Желяза, която е била акушерка в Котел, изпраща подкуп една торбичка с пари, които е спечелила сама, за да освободи сина си.
Обаче Иван не е могъл да живее другояче освен да бъде хайдутин и започва отново своя хайдушки живот. Но ето, че отново бива заловен и изпратен в Котел, затварят го в конака, който се е намирал близо до сегашната къща на учителя Никола Бърнев. Бива окован в тежки железни вериги. Иван Марков е бил вече женен и имал няколко деца, а най-големият му син Тодор е бил 15 - 16 годишен и чиракувал в една обущарница. По него майката изпращала храна на своя мъж. Един ден бащата заръчва на Тодор да му донесе малко ножче, което да наостри много добре и да го поставят в хляба. На другия ден детето занася на баща си хляба с ножчето в него. Иван си разрязва тлъстините на корема, с цел да накара турците да помислят, че той иска да се убие. Тогава турците го поставят в отделна стая и започват да го лекуват.Охраната му е била много слаба, обаче той бил все така окован. Един ден, през летния сезон, по обяд всички турски заптиета заспиват. Пазачът му по негова молба го извежда да се поразходи, като тръгнал пред него. Маркоолу се възползвал от това и го удря с веригата, турчинът пада и той избягва по посока към "Изворите", където сега е спортното игрище. Там е имало дарак. Даракчията му прерязва железата и го освобождава.Иван Марков взема веригите, тръгва по посока към Сливен и се спира при Драгоевата чешма.Оставя там веригите, за да заблуди турците и се прибира в къщата си в Котел.На другия ден праща майка си, баба Желяза, да му занесе храна в конака. Като не го вижда, тя упреква турците, че са го убили, без да е осъден.Тяхната къща се е намирала в сегашната "Бенчова" улица - сега къщата на Мария Коларова. Иван престоява няколко дни и след това отново тръгва из Балкана, като се събира със свои стари другари и отново започва да хайдутува.
Конак са имали в селата: Хотница - Габровско, Глушник - Сливенско, Пашакьой - Елховско. През това време се срещат случайно с четата на Панайот Хитов.Те са знаели и очаквали да мине турската хазна от Цариград. Панайот Хитов пише за това, че когато са слизали от Сухи дял към Коларника ( Хаджи Димитровото кладенче) , забелязват по пътя 10 - 15 въоръжени мъже с униформа. А четата на Иван е имала специални дрехи - " хайдушки аби колчаклии и потури куанлии". Панайот Хитов ги помисля за турци и откриват огън срещу тях. Завързва се престрелка.Обаче групата на Маркоолу, подразбрала някак си, че това не са турци, се провиква.Започват да се разговарят, за да се разберат. Едните казват, че са от четата на Папазоглу, а другите, че са от четата на Ивана Маркоолу от Котел и Иван Инзето от Габрово. Въпреки всичко, не се разбират и се разделят. След продължително хайдутуване се отправят към Търново. Там турците ги забелязали и били винаги по дирите им. Често са правили опит да ги хванат. През това време синът на Иван, Тодор, е бил вече с него. От Търново турците са по следите им и на няколко пъти ги откриват в селата Хотница, Дебелец - Търновско и Етъра - Габровско.Един ден, събирайки се със сина си, Иван му казва да се прибере в Котел. Снабдява го с фалшиви документи, че уж бил в Добруджа, занаят да учи. Тодор си идва в Котел.Научавайки за това, в Котел идват от Сливен двама паши и го подлагат на инстинтакт - нещо като разпит.Как е преминал този разпит и какво са го разпитвали не се знае - но го освобождават.
Сведения за по-нататъшния живот на Иван Маркоолу не са известни. Някои казват, че той се прибрал да живее в Рилския манастир.

Разказът е предаден от Гичо Марков - учител - пенсионер от Котел. Разказвал му го е дядо Тодор, синът на Иван Маркоолу, който през 1928 г. е умрял на 96 - годишна възраст в Котел. Тодор е бил много красив мъж с буйна коса, а отпред имал бял кичур. Това се казва и в песента за него и баща му:

Байрак са развива, Нануле,
байрак са развива,
в габровската гора, Нануле,
в търновската мера.
Кои са писаха, Нануле,
кои са писаха:
сербез търновчани, Нануле,
мики еленчани,
фудул габровчани, Нануле,
сливенски цъпаци,
думбас котлънчани, Нануле,
тъфра жеруйани,
кискин градечани, Нануле,
перчан ичерени.
Че кой под байрак, Нануле,
че кой под байрак?
Капитан Никола.
И до него седат, Нануле,
и до него седат -
Иван Маркоолу, Нануле,
и син му Тодорчо,
Тодор на стол седи, Нануле,
на стол сандалия
с перчан нишанлия.

Анка Райнова
публикация от в. "Сливенско дело"
99