Хумористичният български обичай „Мъжка сватба“.
Публикувано от dilqna7 на February 27 2017 20:18:12
Народният обичай „Мъжка сватба” датира от началото на 30-те години на миналия век. Той се прави само във високосна година на Сирни Заговезни за здраве, берекет и късмет. Целта на “Мъжката сватба” е осмиване на старите ергени и подсещането им да се задомят. Фолклорният празник напомня на хората, че зимата е към своя край и не само времето за сватби и веселби отминава, а че идва и времето на кърската работа. Обичаят се наблюдава в по-големите села от Търновския регион. Записки за народният обичай има още от 1947 година.
Сюжетът на фолклорния обичай „Мъжка Сватба“
“Мъжката сватба” се провежда по същия начин като обикновената народна сватба, но без обичаите „Калесване на кръстник и булка” и „Мена”. Всички сватбари са закичени с варакосан чимшир (украсен с тънки листи злато или сребро). Това, което отличава този фолклорен обичай от обикновената сватба, е преобразяването на ергените от селото като сватбари. Всички участници са над двадесет мъже-ергени преоблечени в женски дрехи – булката, свекървата, тъщата, шаферките и останалите женски персонажи в сватбата. Те пресъздават атмосферата на истинска женитба, в която зетят е нисък, колкото дете и все още си играе с играчки, а булката е най-високото „момиче“ в селото, което не желае да се жени. Тя прави опит за бягство, но впоследствие се „влюбва“ в младоженеца.

Ето как накратко протича ритуала. Още от сутринта в дома на младоженеца се извършват традиционните ритуали: „Бръснене на зетя“ от млади момци и след това „прощаване на зетя” с родителите му. Тези ритуали се извършват с музикален съпровод на акордеон, кларинет или кавал. На сватбата, на която присъствах през 2012 г., свириха акордеон и кларинет.
„Мъжката Сватба“ тръгва от дома на младоженеца заедно с народния оркестър, съпроводена от вестоносците – шест до десет конника. Те отиват към дома на кръстника. Там се извършват традиционните фолклорни обичаи. Зетят трябва да направи толкова поклона пред кръстника колкото каже той. Кръстницата дарява зетя с пешкир и носи табла с булото на булката, букет от магарешки бодил, папур и зеленина. Кръстникът подсеща кръстницата да почерпи сватбарите с вино, ракия и сладки. Шаферът на сватбата носи декоративен петел с гердан от люти шипки и пуканки. Кръстникът носи байряк с пешкир, а на върха на кола варакосан чимшир набоден на голяма глава лук.

Сватбата се отправя към дома на булката. Откъдето премине „Мъжката Сватба“ населението на селото почерпва сватбарите с пуканки, сладки, вино и ракия. На всеки мегдан сватбата спира, защото кръстникът и кръстницата са се изморили. Слагат се столчета и започват да черпят кръстника. Докато кръстникът почива, сватбарите играят народни хора.
Деверът предварително отива в дома на булката. Скришом се качва на най-високото дърво или сграда, с цел да не го видят сватовете и да му вземат обувките на булката. Булката излиза и прави поклони за обувките, но в кутията по традиция няма обувки, а скъсани цървули или други вехти обувки. След това булката се заключва в къщата. Вестоносците трябва да откупят булката, за да може да излезе и да покани кръстниците и сватбарите. Булката излиза с две млади девойки, прави поклон пред кръстниците, а след това на зетя. Поканва ги да влязат. Започва прибулването. Кръстницата три пъти премята булото от младоженеца до булката и на третия път го слага на булката. След това кръстницата ги запоява с вино и подслажда с бонбони.

Булката и зетят се извеждат от стаята с украсен тъкан пешкир от две деца. Извършва се ритуала прощаване на булката с майката и бащата, с музикален съпровод на кларинет, акордеон или кавал. Бащата слага пари в обувките на булката, за да не й убиват, а майката я закичва с наниз от пендари направени от жълта ламарина. Правят се поклони и на двамата родители.

„Мъжката сватба“ се отправя към центъра на селото. След сватбата върви каруца която кара чеиза на булката.

Венчавката се извършва в центъра на селото. Над определеното място за венчавка виси кратуна окичена с пачи пера. Поп и клисар извършват венчавката.
Фолклорни песни в обичая „Мъжка Сватба“
Много от сватбарските мелодии и песни в региона се прилагат по време на този ритуал. Характерни за великотърновския регион са по-развитите мелодии, в сравнение с тези в северозападните райони. По време на сватбата се изпълняват песни, при които припевите биват обръщения към булката с нейното име, към кръстника, към зетя към девера. Някои обръщения остават постоянни и се повтарят при различните песни, като на пример “Калино ле моя, булне ле” и др.
Съвременното младо население от великотърновския регион, приема този фолклорен празник, като повод за забава и изява. Макар и по-голямата част от младите хора да не живеят в селата, те отбелязват този ритуал заедно с по-възрастното население.
Пожелавам на всеки, който държи и почита българските традиции да присъства на този така хумористичен обичай.
Ако статията ви е харесала, моля споделяйте я.

Автор: Диляна Стоянова