Приказка за слепия
Публикувано от tera на April 15 2013 13:47:03
Приказка за слепия

Имало едно време един млад момък, който бил сляп по рождение. Една сутрин станал и казал на майка си, че ще отиде да дири жива вода за очите си. Бил чувал, че горе в планината има извор, който денем не се вижда, а нощем не се чува ромоленето на водата му. Имало легенда, че водата му е вълшебна, защото ако птица пиела от нея, започвала да пее по-хубаво, животните, които се напоявали с тази вода ставали здрави и силни, цветята наоколо ухаели много по-силно. Синът казал, че ще намери извора и ще умие очите си, та дано провиди от това. Майката благословила сина си, турила погача и водичка в торбата му и се помолила: „Чедо мое, там където се качваш, говорят че има люти змии, страшна мечка дебнела всеки горски пътник, пропасти имало много и затова се моля да се опази живота ти. Искаш здраве, но здраве не давам аз, а само Даващият Живота го има. Потърси сине, извора на блаженството, защото се говори, че не само оздравяваш от недъга си, но и ставаш различен, окото ти свиква да вижда истинските неща, а не сенките им“. Майката целунала Боян и той тръгнал към планината. Вървял без страх в гората, спирал за малко само да си отдъхне, да подкрепи снагата си с вкусната майчина пита и така докато се свечерило. Събрал съчки, наклал огън, завил се с кожуха си и започнал тихичко да пее. Казал си, че ако лошо животно го наближи – ще види огъня и няма да посмее да го нападне, ако има някой друг в гората – ще чуе песента му и ще вземе да дойде при него и ще му стане другар по пътя. Цялата нощ не мигнал, ала нищо лошо не му се случило. На сутринта Боян усетил, че има птиче наблизо, защото хвъркало близо до главата му и чуруликало своята птича песен. Заслушал се Боян и чудо – колкото повече слушал песента, толкова повече в ума му се зараждала следната мисъл. Птичето сякаш го канело да го последва. То знаело тайна пътека, по която никой не бил стъпвал, защото била обрасла в бурени и скрита от човешките очи. Боян се качил по стръмната пътека и излязъл на едно плато. Усетил слънцето, вятъра в косите си, но вода нямало. Птичето отлетяло. Нямало никакви животни, нямало жива вода, само усещал силния вятър и парещото слънцето на това самотно място. Навел се Боян и седнал на земята, попипал почвата и усетил сухата земя между пръстите си, нямало влага, нямало цвете, нямало тревичка, само камънак. Замислил се Боян и си спомнил една приказка разказвана от баща му, когато бил дете. Бащата на Боян му разказвал, че там в планината, на скришно място тече река с цвят на злато, прозрачна като кристал и много вкусна. Който пие от нея - утолявал всичките си нужди, който се умиел с нея – се излекувал от това, от което страдал. Боян си спомнил бащините думи: „Бояне, говори се, че тази чудодейна вода е толкова лековита, че всеки, който пие или се измие с нея - се променя, животът му става нов. Много герои от време оно са търсили тази жива вода и са издирвали карти на мястото, но уви има само легенди и песни за съществуването й“. Тази вода е скрита Бояне, казвал татко му, никой обикновен човек не може да я види, тя е скрита, защото носи Живот със себе си и е станала желателна за мнозина, които искат да я имат само за себе си. Легендата гласи, че в тази вода се е окъпала Зората и оттогава е станала най-чистата и лековита вода на земята. Боян си спомнил всичките думи на отца си, но не усещал нито влагата, нито чувал ромоленето на вода, нямало и следа от живот наоколо. Заплакал младежът. Станало му мъчно, че думите за тази вълшебна вода не са истина, че на това голо плато нямало нищо – само камъни, слънце и силен вятър, който хвучал в ушите му. Падали сълзите му и попивали в напуканата от сушата земя. Плачел Боян и колкото повече плачел, толкова по-леко сякаш му ставало на душата. Забравил, че се е качил заради слепите си очи в планината. Плачел за всичко наоколо, защото знаел, че без вода няма и следа от живот на върха – ни цвете, ни дърво, ни животно, ни птича песен имало на това място. Поплакал, поплакъл, па заспал. Странен съм му се присънил. Сънувал, че стои с гръб към баща си и го търси. „Тате, тате - викал Боян и протягал ръце, къде си и защо си ме изоставил“. В съня баща му отговорил: „Сине, тук съм, до тебе съм, но ти си избрал да застанеш с гръб към мен и много си се отдалечил. Затова не ме виждаш и не ме чуваш добре. Сега се обърни се и тръгни право напред и ще ме намериш“. Събудил се Боян и си казал, че сънят сигурно е някаква гатанка. Помислил, помислил, пък тръгнал да си ходи. Понечил да стане от земята, но се спънал в един камък и паднал. Търкулнал се и не щеш ли се оказал близо до входа на една пещера. Опитал се да влезе в нея, но тръни и паяжини препречвали входа й. Ами сега, помислил Боян, паднах, ударих се, вода не намерих и в село ще се върна безславно. Тъкмо да стане и да тръгне към дома си и усетил, че влага мокрела нозете му, навел се и усетил, че тънко ручейче вода се процеждало от пещерата и миело краката му. Навел се Боян и отпил от най-вкусната вода, която съществувала на земята, умил очите си и о, чудо – започнал да вижда. Гледката била прекрасна, но за това вълшебно място ще разкажем някой друг път. Благодарил мислено на татко си и майка си и се прибрал в селото, където местните хора не му повярвали, докле не проверили зрението му. И оттогава селото се нарича Бистрица, за спомен от приключението на Боян в планината, където открил ручея с Живата вода.

автор: Татяна Димитрова