Български килим. Какво (не) знаем за него
Публикувано от tera на August 04 2011 07:53:20
Българката от старо време и до наши дни се грижи за подредбата и украсата на дома. В етнографските музеи на България ще видим различните стаи в жилището и тяхното предназначение. При някои семейства покъщнината е съвсем семпла, при други интериорът е прекрасно съчетан с хубави мебели, рисувани стени, резбовани тавани, бродирани покривки, пердета и килими. Независимо дали ще надникнем в по-беден или по-заможен български дом, общото впечатление у нас за уредбата е, че тя е изпълнила целта си да хармонизира пространството. Изследването на килима се занимава с вътрешното пространство в Дома на българина. Прави се преглед на орнаментите по българските килими – чипровските и килимите от град Котел.

Домът като Обиталище на Семейството
Килимът служи за украса на дома. Заедно със завивките, пердетата и обзавеждането формира вътрешното пространство (вътрешната среда). За нас като нация е характерна приказката “Моят дом – моята крепост”. Важно е да сме обградени от топлина, уют и атмосфера когато влизаме в нашето вътрешно пространство. Обикновено човек оставя обувките си навън, дава “гръб” на всичко, което носи “отвън” и се “преселва” в своето вътрешно пространство. Какво има в старите български къщи? Обикновено хората притежават най-необходимото (разбирай най-важното) – легло, маса, столове, скрин и др. Пестеливото обкръжение от предмети не служи само на целта да бъдат похарчени по-малко средства за жизнената ни среда. Тук ние настаняваме нашия вътрешен Аз в микрокосмоса на дома ни – част от Глобалния Дом. Всеки човек се прибира, за да намери покой, топлина, спокойствие, сигурност, ред и не на последно място усамотение от страстите на делника. Тази редност на българина е своеобразно отделяне от външното, чуждото, враждебното и пребиваване във вътрешното, своето, семейното обкръжение. В дома търсим подслон за нашето тяло, душа и ум в едно цялостно преживяване. Българинът пресъздава макросвета чрез своят микрокосмос – неговия дом. Българската къща от Възраждането има стая (одая) с огнище и друга стая, в която семейството се събира вечер, за да общува и след това да пренощува. Украсите са малко и то не винаги поради липса на средства. Днес претрупаните ни с предмети домове не винаги предразполагат да общуваме с тези около нас. Материалите, от които се правят мебелите, завивките, килимите са естествени – дърво, лен, вълна, памук. Естествените прежди съдържат в себе си цвят, мирис на нещо от нашето домакинство – изпредено, изтъкано, ушито от Стопанката на Дома. Материалите, с които се изгражда къщата са дърво, камък, в по-ново време тухли. Дом не се гради бързо. Оставя се поне на едно поколението след теб самия. Набързо построеното няма нищо общо с качеството, което се търси. Строейки нова къща българинът трупа спомени, съпреживява градежа стена по стена, етаж по етаж до самия край на изграждане, устройването на дома и населяването с неговите обитатели. Моите спомени са, че в дядовата къща се събирахме четири поколения – помня и прабаба ми Невена. Времената се менят, традициите са забравят и идват нови поколения българи, за да ги преоткрият и да ги оживотворят. Във възрожденските къщи има прекрасни дърворезби на тавана – символизират слънцето и ги наричат небе. Надникнем ли в къща в Трявна, Жеравна, Копривщица и др. ще намерим съхранени от тези великолепни образци. Слънцето е знак за горницата на дома. То е небесното измерение, което се населява с присъствието на птици и невидими, духовни Сили и Същества. По сходен начин откриваме същото подобие на битието на българина по земята, където той стъпва на килими и черги, измайсторени от сръчните ръце на стопанката на дома. Едно от най-важните неща, което съпътства пътят на младото момиче е изработването на неговия чеиз. По времето на своето моминство тя събира, шие, тъче, бродира. Всяка вещ, която ще пренесе в своята нова къща носи заряд на Любов и Очакване на “световното (вселенско) събитие” – превръщаните й от мома в омъжена жена. Всяко младо момиче си “закодира” знаци за Обич, за Разбирателство в семейството, за Плодородие (за бъдещо жизнено потомство или поколение).

Килимът като Тъкано Слово или Тъканта на Словото
Всяка външна дейност на човека е отглас на негово вътрешно преживяване. Старите българи са живели в своето циклично време (по своя си обичай или времето на обичая) – времето да се оре, да се сее, да се плеви, да се събира реколтата, да се пазят семена за следващата сеитба. Изследването се занимава с килимите и чергите. Знаем ли върху какво стъпваме? На таваните в българските къщи по времето на Възраждането е “изгряло ясно слънце”. Нашата “земя” у дома е застлана с тъканото Слово – килим или черга. По килимите се открива богата орнаментика. Откриваме сходни елементи при Котленските килими и килим Балучи (baluchi rugs). Километрите разстояние не са пречка да бъдат открити шарки като тези от български килими върху чергите на индианското племе навахо. Тъкачките “вграждат”, най-различни мотиви, с които да ознаменуват случващото се на “горната земя”. В Библията, книгата Изход на Мойсей му бе заповядано да направи скинията на Бога по Образа, който видя на планината. Архетипното мислене и памет носят символното мислене от времето на праисторията та чак до сега. Чипровският килим грее със своята символика, опростена форма и цвят. Основният елемент, който се влага в него е триъгълника. За комбинаториката начина за изграждане на обекти е редуване (комбинация) на еднакви форми. Друга използвана първична форма е ромбът и правоъгълникът. Какво означават тези основни (първични) форми? Триъгълникът е символичното число три. Човек е същество, в което съжителстват поне три елемента – духовност, душевност и телесност. В много религии Бог се явява в три лица. Християнската доктрина ни насочва към Триединството на Бога – Един Бог, който се проявява в три лица. Всеки човек има минало, живее в настояще и очаква бъдещето – отново три елемента. В семейството съжителстват майка, баща и дете – отново тройна комбинация. Друг основен символ е ромбът и правоъгълникът. Ромбът е фигура от два долепени триъгълника. Моделите на триадата (във философията означава структурно триединство) са няколко. Към тях се добавя и четвъртия елемент – човешкият. Към божествената триада – добавяме Човекът като връх на Божественото Сътворено. В Библията, книгата Битие пише дословно: “И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде”. Към човешката триада – ум, чувства и воля можем да добавим четвърти елемент – творчество или въображение.

Малко история
В исторически план следи за тъкането като характерна човешка дейност има по нашите земи още от праисторическите времена. В Археологическия институт с Музей на БАН в София са експонирани артефакти от времето на халколита - шило, игли, прешлен за вретено, глинени тежести за тъкачен стан и др. Във виртуалния музей се намира прешлен за вретено от района на Кюстендил (7000 – 3500 г. пр. Хр.) – виж линка.
Школите за изработването на килими се делят на западнобългарски и източнобългарски. Представители на западнобългарската школа са килимите от Чипровци, Пирот и Самоков. На източнобългарската школа принадлежат килимите от Котел. Няма никакви сведения за производството на килими в Чипровци преди въстанието от 1688 г. Втори център на килимарството е Котел, където в Етнографския музей се съхранява котленски килим от 1816 година. Според изследователите поради техниката, орнаментиката и хармонията от съчетанието на цветовете се предполага, че за това са били необходими столетия труд и майсторство.
Сигурни сведения за килимарството в България се откриват в стенописите на църкви и манастири. Най-старите сведения са от стенописите в Боянската църква (Софийско) от 1259 г. в сцената с житието на Св. Никола, известна с името “чудото на килима”. Изображения на килими има върху стенопис от църквата “Свети Петър и Павел” във Велико Търново от ХІV век.

Любопитно
В (1) е споменат Херодот (V век пр. Хр.) който описва тракийката така - тя е със стомна на главата, с едната ръка води коня, а с другата ръка преде лен!!!
В източник (5) и описано как тъкачките си служат с примитивни мерки съобразно с дължината на тялото – педя, лакът, разтег (между разтворените ръце), разкрач, колач (обиколката на кръста).
Хурката, с която се преде вълна, памук и коноп на външен вид прилича на Жезъл, Сурвакница.
Килимът е това, върху което стъпваме. Не случайно се казва, че “звездите” мечтаят да стъпят на червения килим.

Килим от Чипровци
В Чипровския килим се срещаме с Дървото на Живота (Световното Дърво) или Живото Дърво. Всеки народ помни своята прародина. Съществува хипотеза, че на територията на България е била Едемската градина или Градината Божия. Отгласи за спомените на Човека от Рая ще намерим в българските песни, легенди, дрехи, приказки. По времето на робството много от спомените за митичното време са предавани чрез подходящите форми и формули.
В килима от Чипровци се разпознават небесните птици – това са пратениците за сбъдване на съкровените ни молитви, отнесени по този начин до Бога на Силите. Според автора на източник (6) процесът на тъкачество реализира живата връзка с миналото, т.е. пренася родовата памет. Вътре в нас има Съкровищница, която пази нашия минал опит и знание. Килимарството бележи своя разцвет през Възраждането. За килимът от Чипровци е характерно, че се тъче на вертикален стан. Българката е предпочитала жизнената гама, в която преобладава червения цвят. Червеният цвят е бил забраняван от турците цели пет века. Българката е скрила от враждебните, външни погледи червения цвят, като го е вплела в шарките на килима. Червеното е символ на кръвта, на живота. Характерни цветове за старите чипровски килими са вишневочервеният и тъмносиният. Изкуството при тъкането се изразява в ритмичното и колоритно отношение. Орнаментиката е растителна, животинска, геометрична и човешка (антропоморфна). Основните елементи са правоъгълник, триъгълник, ромб и трапец. Една от най-използваните форми е “маказ”, канатица, коло (колело), жабица и др. При растителната орнаментика са характерни мотивите - цвете, храст, роза, стомничка с цветя, ваза с цветя, цветен храст с птичка, само цветен клон. В килимите от зооморфните орнаменти най-предпочитани са птиците. Те са символ на небесното, крилатото, те са посланици на ангелско Слово. Винаги се изобразени в профил. Тук се открива аналог с египетските йероглифи, където човешките и други образи също са изобразени в профил. Всред антропоморфните мотиви преобладават тези на женската фигура. Макар и рядко се срещат и жанрови сцени, представлявайки хоро.
Чипровският килим е силно стилизиран. Той е своеобразно Писмо. Всички килими имат централно поле, оградени от един, два или повече бордюри. Килимът е силно схематизиран – това е ярка и самобитна геометризация. По този начин може да се приеме, че се въздейства на емоциите на човека.

Килим от Котел
Характерното за него е, че композицията е осъществена чрез прилагането на шахматно разполагане на един повтарящ се мотив, което води до създаването на два десена – къдравите звезди и фучилата.
Преобладаващ тон в стария котленски килим е червеният, вторият е сивозеленият, на трето място е светлосиният цвят. Допълнителни цветове са черен, розов, бял, жълт и виолетов.
Основните елементи при тези килими се формират като и тук се използват триъгълници и ромбове.

Обобщения
При анализиране на спецификата на българските орнаментални тъкани са направени изводи, че съществува традиционна приемственост от културата и изкуството на древните народи населяващи нашите земи – траките и др. В народните тъкани има и външни влияния от изкуството на народи, които са били във връзка с нашия, но тези влияния нямат характер на копиране, а са силно пречупени през традицията на българската тъкачка.
Всеки акт на сътворение на земята е повторение на космичното, вечното, универсалното, което съществува като предобраз на небето. В този смисъл в килимите има комбинация на цвят, форма, ред, които “говорят”. Те са четмото и писмото на праисторичния човек, оставил своите знания (чрез знаковата система) по линия на жената в семейството. Първата йерархия откриваме в семейството. Оттам произлиза редът, който не се клати. Затова не бива с лека ръка да се пренебрегва семейството като форма, защото то е нещо живо, което пази ревниво статуквото си. Без ред не е възможно семейството, а оттам не е възможно да бъде продължен Рода, Народа, Нацията.
Нищо не може да се сътвори без любов – нито дете, нито дом, нито шарка по килимите.

Значение на някои подчертани думи в статията:
• Обиталище – мястото на твоя бит, там където се случва Битието ти
• Обкръжение – кой е в кръга, в центъра на твоя живот
• Чеиз – какво взимаш, когато излизаш от дома на баща си
• Поколение – всички, които са от едно коляно
• Възраждане – да се роди отново, да се преоткрие, да се случи, да се яви по нов начин в нашето време
• Материална култура – матерна култура (наследена от майката)

Библиография:
1. Вакарелски, Христо. Етнография на България. С.:Наука и изкуство, 1974
2. Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С.:БАН, 1974
3. Елиаде, Мирча. Митът за вечното завръщане: Архетипи и повторение. С.: Захарий Стоянов, 2002
4. Елиаде, Мирча. Образи и символи: Размисли върху магическо-религиозната символика. С.: Прозорец, 1998
5. Етнография на България, том ІІ. Материална култура. С.:БАН, 1983
6. Станков, Димитър. Чипровски килими. С: БАН, 1960
7. Станков, Димитър. Черги и килими. С: БАН, 1975

Линк:
www.europeanvirtualmuseum.net

февруари – август 2011 г.
Татяна Илиева