Обичаите "Бъдни Вечер" и "Ивановден" в село Пиргово-Русенско
Публикувано от MiroYanakiev на July 04 2010 08:07:43
Коледните празници за пирговчани започват още от “Игнажден”, когато най-възрастната жена в семейството, в повечето случаи бабата още през деня приготвя ситото или крината, в които прави полог, в който освен сламата слага няколко глави лук, картофи, орехи и др. Вечерта, когато цялото семейство се събере за вечеря, а тя е обикновено постна, защото именно от “Игнажден” започват коледните пости. Бабата сбира внучетата и ги кани да приседнат в полога – така нареченото мътене. В мътенето участват момчета и момичета, като момчетата кукуригат, а момичетата кудкудякат. След приключване на мътенето, бабата вдига полога на полицата и го смъква вечерта срещу Коледа. И така дошъл е денят, в който коледарите ще започнат коледуването, с което ще посетят почти всички семейства в селото и със своите песни ще донесат в този дом радост, щастие, здраве, дълголетие и най-вече берекет през следващата година. По стар коледен стил коледуването в Пиргово се извършва на 6.І. срещу 7.І., а по нов стил на 24.ХІІ. срещу 25.ХІІ. Как се подготвя коледуването от страна на самите коледари: Понеже споменахме, че то започва още от “Игнажден”, именно от този ден започва и подготовката на самите коледари. Царят, а той се избира от коледарите трябва да бъде или най-възрастния измежду тях или човекът, който знае най-много коледарски песни. Той тръгва от дом на дом, за да събира своите коледари, като за такива се вземат или млади женени мъже или ергени, на които тепърва предстои задомяване. Освен царят в основната група коледари си вземат и още две млади момчета, които ние наричаме мяукалници или както още ги наричаме котки. Царят вече е събрал своята група и започват всекидневни репетиции до настъпването на коледната нощ. На тези сбирки коледарите си припомнят старите песни и заучават нови. Тези събирания обикновено са ставали в дома на царя или в някоя друга комшийска къща, като за целта се използват обширни зимници. И така подготовката е завършена и настъпва нощта на 6 срещу 7, когато коледарите ще започнат коледуването, но преди да опишем самото коледуване да обърнем внимание на облеклото на коледарите. Коледарите са облечени с ризи в народен стил, елеци, а като връхна дреха ямурлук или верджа, както я наричат пирговчани. Обути са с цървули с навуща и в ръцете си държат тояги. Царят освен всичко това носи така наречената ела, която е украсена с калчища, пуканки, сушени овошки, ябълки, а на трите й рога има забучени картофи, ябълки, лук. Мяукалниците са облечени по същия начин, като вместо ямурлуци носят за връхна дреха така наречената аба, а единия от тях носи голяма торба, в която събира подаръците, подарени от посетените стопани. Другият – млечна тенекия, в която събира подареното вино. Коледуването започва от 21 часа вечерта като всички коледари са събрани в дома на царя /стопанката на къщата ги почерпва с греяна ракия или вино, и след като й изпеят песента за царя, тя ги дари със специално направения за целта кравай и закичва елата с някакъв дар, обикновено с тъкана кърпа. След като изпеят песента на царя, коледарите напускат дома му и се отправят за следващата къща, като най-напред вървят мяукалниците, които със своето мяукане и тропане известяват, че коледарите пристигат. Влизайки в дома на посетения стопанин пеят:

“Стани, нине господине,

отвори ни, посрещни ни,

че ти идем добри гости

добри гости коледари”.

Стопаните посрещат коледарите с кравай и менче вино, пожелавайки си някоя песен. След като си изпеят пожеланата от стопанина песен, те ги даряват, и коледарите напускат дома, с пожелание за здраве и голям берекет през годината. И така докато обходят всички домакинства. Коледуването приключва чак на разсъмване. На самия ден на Коледа се извършва клането на прасетата и с това приключват коледните пости и започват коледните празници, които продължават цели две седмици. Но техния най-красив и най-очакван момент настъпва на Ивановден, когато се извършва конното коледуване в Пиргово. От приключването на нощното коледуване до Ивановден коледарите продължават своите репетиции, като едновременно с това всеки коледар се стреми да си приготви най-хубавия кон – негов или на свой близък, който всеки ден ходи и му почиства обора, храни го и го почиства. На Ивановден към 8 часа сутринта той извежда своя кон, закичен с най-красивите ръкоделия, които невястата или годеницата е изработила през годината. Яхва своя кон и отива в дома на царя, където се събират всички коледари. Един от коледарите и той да е левент, силен носи в себе си байрак или както ние го наричаме сминеник, приготвен от съпругата на царя. Така украсени те извеждат царя от дома му, качват го на неговия кон, изпяват най-хубавата си песен за неговото семейство, жена му ги почерпва с вино или ракия, закичва единия от конете, който тя си пожелае и те напускат дома им като се отправят до най-близката селска чешма, където се извършва един от най-важните коледарски обичаи – къпането на царя. Двама негови подгласници слизат заедно с царя от конете си, завеждат го до чучура на чешмата и го изкъпват за здраве и дълголетие, като му пожелават все така да ги събира и води в тяхното коледуване. След този ритуал конницата започва своето шествие из селото, като спира пред всеки дом и пее своите песни. Това шествие продължава до 15-16 часа след обяд, като коледарите отиват на центъра на селото, където вече са се събрали всички жители на селото и там се извършва ревю, кой от коледарите е с най-хубав кон и кое ръкоделие е най-хубаво. След приключване на това, коледарите се разотиват по домевете. На другия ден двамата мяукалници с бъклици минават по домовете на обходените стопани и ги калесват на угощение или така наречения андарлез, който устройват коледарите, като за гозби се използват събраните продукти, сготвени от най-добрите готвачки в селото, а събраното вино се изпива от всички. За целта се пазарява оркестър, който свири на веселбата. Така сбраното почти цяло село се весели, устройват се забавни игри чак до зори, с което приключват и коледните празници.



Инф.: Николинка Ангелова Дудева, бивш читалищен секретар-библиотекар, читалище “Кирил и Методий”- с. Пиргово.