Изповед за една велика песен!
Публикувано от muntsho на January 10 2010 23:56:28
Изповед за една велика песен!

Заблеяло ми агънце - Борис Машалов
http://www.4shared.com/file/56686647/470d623e/Boris_Mashalov_-_Zableialo_Mi_.html

И тъй защо е толкоз популярна и велика тази песен?! Питал ли се е някой?! Какво ни казва с мелодия и думи медни - редени?! И на какво ни учи?!
Знам че днешните чалгарчета дето си мислят че бутчетата и пържолките растат на клонче в парник, ще се изгаврят с мутирали гласчета, та затуй по-добре е да не четат. Заразно е като свински грип и могат да поумнеят... А това за жалост носи само тъга!
Навремето във възрожденска България поминакът - т.е. бизнесът или работата от която се прехранвал народа основни са били земледелието и животновъдството. Най много животни отглеждани от българина са били овцете а съответно да си Овчар е била престижна и уважавана професия. Колко много труд и призвание изисква та от новородените мънички нежни агънца на порастнат вакли овце и овни така че стадото да се нарои и осигури мляко масло сирене и вълна за облекло на хората. Навремето не е имало маргарин памук и найлони - силони!
Но да продължа за песентта. Значи някой си овчар Тодор за когото стадото е било препитание забравя думите си дадени пред себе си и на Рогуша - овцата която сам е отгледал вероятно от малко, мило агънце. В един труден момент това животинче което е свързало мелодията на тъжния кавал с топлината, храната и ласката на стопанина се хвърля в мътните води на придошлата река и повежда след себе си стадото. За радост безмерна на отчаяния стопанин за който стадото е целия му живот! В изблик на тая радост той дава по-скоро пред себе си дума, която после не удържа. (Позната история от нашата политика!) Помамен от жълтиците на ненавистната и на мен търговска пасмина той я продава за което после му напомня отчаяното блеене на малкото агънце лутащо се из стадото да търси личната си майка. И чак тогаз Тодор се сеща че дума е дал но... ! Добре че преданния Щаро се намесва за да поправи грешката на стопанина си.Последните стихове за Шаро Борис Машаров никога не е пял и дано сами разумеете защо!
Изводите: - Никога не отстъпвайте и изпълнявайте дадената си дума. Не се блазнете и за пари не продавайте най-милото си което Ви е хранило и радвало през живота. Бъдете Българи а не продажни мекерета. На всяко кюше в моя град (А вероятно и на други) висят или жълтеят табели и залепени жъто-лайняни листовки: КУПУВАМ ЗЕМЯ! КУПУВАМ ГОРИ! КУПУВАМ.....
Ми продавайте и... хващайте на м..... си щото най-милото което дедите и бащите ни завещаха няма да е ваше а на гърци, турци, англичани..... и наши шарлатани!
Един ден ще блеете тъпо & жално но и Шаро го продадохте за проклетите сребърници! Дали ще се гордеете или срамувате един ден със себе си, зависи от самите Вас!