Върколак
Публикувано от Куцулан на June 26 2009 17:42:00
из "Народна вяра и религиозни народни обичаи", Д. Маринов, 1994, БАН.

Человек хайдук, палич и изедник, когато загине по планините, горите, шумаците или кръстопътищата и друмищата и се сплуе или мършата му изядат орлите, гарваните, вълците и други дивеч - ставал на върколак, дух нечист, лош, отмъстителен, какъвто е бил и приживе. Душата на такъв човек не можела да отиде на небето, а оставала тука на земята дълги години да се мъчи и да прави зло на хората.

Върколакът се заселвал в пусти воденици, в пусти ханища по кръстопътищата, в пусти кули, пак в горите - т.е. в такива здания, които са далече от села и градове и други населени места и дето човек не пристъпва и не живее.

Върколакът, който го видял, казва, че имал едно око, голямо колкото едно яйце, и това око е на челото му.


Той излиза нощно време в потайна доба и борави до първи петли. Кого срещне или който мине близо при мястото, дето е убит или дето живее - върколакът го напада, удушва го и му изпива кръвта. Има много приказки, в които се рисуват пакостите на върколака.

За да изчезне върколакът от едно място и да не прави пакости, трябва на това място, дето е паднал разбойникът, хайдукът, паличът или друг - да се свети вода, а най-доброто е да се тури на това място кръст и да се направи оброк.