Ламя, хала
Публикувано от Куцулан на August 26 2008 00:31:10


из "Народна вяра и религиозни народни обичаи", Д. Маринов, 1994, БАН.

Ламята или халата е тоже невидимо свръхчовешко същество, което живее в дълбоки пещери или в долния свят, дето има безсметни богатства от злато, сребро и драгоценно камъне.

Ламята народното вярване представлява огромен гущер с кучешка глава; широки уста, та може да лгътне цял човек или бивол; очи големи; четири крака с остри дълги и яки нокти и опашка много дълга, която се завива на колело. Има криле големи, с помощта на които лети силно; тялото й е покрито с желти люспи. Когато хвърчи, тя създава силна вихрушка, кото изкъртва из корен вековни дървета, диг аи отнася купи със сено, снопе и покриви, а понякога диг аи човеци. Черните облаци, които носят поройни разрушителни и опустошителни дъждове и градушка, според народното вярване не са друго, а хали или пък хали ги предвождат.

Най-големите врагове на ламите са змейовете, които постоянно водят с тях борба, за да запазят нивите и сеитбите от опустошителни дъждове или градушка.

Ламята е много голяма и може да глътне цял човек наведнъж; тя обикновено гълта моми и живее в дъното на морето или дълбоките езера.

В накои песни ламята се рисува като голяма змия:

Люта змия троеглава,
Троеглава, шестокрила,
Дванайсет опашата.
Заечала, зафучала:
Със душата порой носи,
Със крилете гора ломи,
Дека мине, все повехне,
Дека стъпи, все изсъхне;
Усили се у планина,
У планина, у пещера.

В накои песни ламята се начертава още по-страшна:

Но е била лоша ламя,
Лоша ламя с девет глави.

В житието на св.Георги се казва, че св.Георги убил такава ламя, та избавил царската дъщеря и отключил кладенците, които тя била заключла. Такава досущ подобна приказка има и в нашите приказки за квлвша, който ходил на долния свят и тамо убил ламята, та избавил царската дъщеря, на която бил ред да я глътне.

Халата според народното вярване пада по долините и по нивите като гъста мъгла, та обира плодовете на класовете; затова някога нашите юнаци, като съгледвали такава мъгла, ходили са, та са се борили с халата и я убивали.

Колкото и да са големи, страшни и силни ламите, все нашите юнаци не са се плашили от тях, не са бягали, а са влизали в двубой и са ги побеждавали - убивали.

Засилила се страшна ламя,
Троеглава, шестокрила,
Иощ дванайсет опашата,
Засилила се у планина,
Лете пада тъмна мъгла
Покрай Трояново село.
Лежала е малко, много,
Малко, много, три години,
Изгладила вси орачи,
Вси орачи, вси копачи.
Не е била тъмна мугла,
Но е била сура ламя.
дочул ми я Вранко юнак,
Па я погнал да я гони.
Гонил ми я много много,
Два дни, три дни, две недели.
Настигнал я в планина,
Извадил си тънка сабля,
Преплати я на три плата,
Та потекли до три реки:
Една река жълто просо,
Жълто просо по орачи;
Друга река бяло мляко,
Бяло мляко поовчари;
Трета река руйно вино,
Руйно вино по копачи.

Вярването народно намеква в приказките, че има и женска ламя и че тя има ламчета, коит одои с мляко.

-----------------

Илюстрация от художника Виктор Паунов, в книгата: Красимир Мирчев. Вампири, гундураци, змей. София, Панорама, 1998. (връзка)