Значението и задачите на нашата етнография - Част 2
Публикувано от Куцулан на August 22 2008 18:49:12
(...продължение от Част 1)

Фолклорните изследвания имат и важно политическо значение за нас. Те са почти едничките средства за определяне на етнографските граници на балканските народи. (...)
Казаното до тук върху важността и значението на нашия фолклор е, мислим, достатъчно да убеди всекиго, който има чувствително сърце за недъгите на нашия език и на нашата книжнина и не си прави оглушки по трудностите, които се изпречват в разрешението на някои капитални политически въпроси, донякъде вследствие на лишението от известни етнографически критерии, които само ние можем да доставим, че трябва да се заловим с трескава бързина за прибирането на всички все още неизвестни фолклорни материали.
За тая цел ние съветваме да се основат колкото е възможно по-скоро и у нас фолклорни дружества по примера на английските, французките и италианските (във всеки окръжен център по едно), които да си поставят за единствена задача изучаването на народа във всяко отношение. Тия дружества могат да се нарекат народонаучни дружества, за да избегнем чуждия термин (...) Най-голямата част от труда за основаването и организирането на подобни дружества, както и въобще за изучаването на народа, трябва да поеме на себе си учителското съсловие като най-годно за тая работа. (...)
Сами учителите, особито селските, ще се заловят със събирането на словесни материали, на народни песни, приказки, поговорки, детски играчки, баилки, с описването на народните обичаи и забавлениа, суеверията, преданията и пр.
Относително народните песни трябва преди всичко да се допълни тяхната типография. Има у нас окръзи, в които никой нищо до сега не е записвал, когато, напротив, има други, които са почти изчерпени (...) И вариантите имат своето значение за географическото разпространение на материалите. Избере ли си някой известна местност, известен окръг, най-добре е да го опише напълно във всяко отношение, тогава неговите изследвания, ако са пълни, ще бъдат и точен образ на народната поезия и на народните обичаи и пр. в тоя окръг. Абсолютна пълнота, разбира се, не може да се очаква и никой няма да изисква от известен събирач да изслуша всички певци от окръга, да изпита всички бабички за приказки и пр., но приблизителна пълнота може да се постигне, когато изследователят знае какво търси, кое е важно, кое не, кое е по-оригинално и не забравя да забелязва и обстоятелствата, при които материалите са събирани. Това последното особено слабо се съблюдава у нас, затова нека ни бъде позволено да настроим особно силно върху него. (...)
От всички народни песни най-голям интерес представят юнашките, историческите, легендарните, обредните, тъжачките и духовните стихове, затова ние бихме съветвали най-напред те да се запишат.
Юнашките песни са били действително галените чада на нашите събирачи и немалко песни са записани досега от Марко-Кралевския епичен кръг, но все пак нито количеството, нито качеството им са достатъчни да ни дадат един пълен и ясен образ на нашата народна епика и особно да осветлят мнението на учените върху нейното достойнство. Понеже владеят в това отношение някои съвсем криви понятия, нека ни бъде позволено да посветим на тоя отдел няколко думи повечко.
Едно от най-разпространените мнения е, че целият български епос с малки изключения се е преобърнал в хайдушки епос. Авторът разпространителят на тоя възглед, е Безсонов. "Хайдучество, вот главная и общая черта болгорского эпоса. А потому, в нем мы не видим периодов: все почти герои уже хайдуки" - твърди той категорически в своята разправа. "Эпос сербский и болгарский". И по-нататък: "а потому болгарский эпос не имея периодов, есть преимущественно эпос хайдуков". Веднъж това признато... "мы познаем (здесь то) всю силу сербской народности, сравнително с болгарской, она превозмогла и в истории и в эпосе и в наречии"... Тая оригинална и любима теза на Безсонова не заслужаваше да се оборва, ако не беше приета за жалост и от Пипина. При всичкия тежък апарат, който фантазиите на Безсонова върху българския епос влачат със себе си, те са далече от да имат каква-годе научна стойност. (...)
(...) От целия негов сборник, съставен от разни фрагменти, едва ще се отберат 5-6- по-пълни юнашки песни, другите са окълцани до обрезайчване. Това е то основата, върху която Безсонов издига цяла кула хипотези, които той с голяма увереност дава за необорими научни истини. (...)
Един по-критически поглед върху дойстойнството на епическите песни като исторически източници и документи липсва още у нас. Впрочем, това не може особено да вреди на самите материали. Стига само събирачите да записват точно всички песни, в които се срещат исторически имена. Позволено им е да ги интерпретират за себе си както си искат, разбира се, с условие, че няма да заблуждават публиката със своите идеи и няма да позволят на своите хипотези да влияят обратно върху материалите, от които са извлечени, както това например се забелязва у Верковичевата Веда. Нашето частно мнение е да се събират исторически песни с еднакъв и най-старите и най-новите; както песните, в които играят роля Шишман или Асен, или Марко или Рельо, тъй също и хайдушките песни и песните за освобождението. Всички тия, както и преданията, представят историята на народа, както той си я разбира сам. (...)
Легендарните песни (заедно с приказките от подобно съдържание) са особено важни за нас, защото в тях се съглеждат дири от възренията на богомилите, от космогонията и апокрифната книжнина на оная българска секта, що може с пълно право да се смята за предшественица на великото онова религиозно и умствено движение, което достига кулминационната си точка у Лютера. (...)
Обредните песни - били те коледни, лазарски, гургьовски, великденски, сватбарски и пр., заслужават не по-малко от епическите и легендарните песни вниманието на фолклориста.
Тяхното съществуване е тясно свързано със съществуването на обредите, при които се пеят. Пропадне ли обредът, изчезва, забравя се и обредната песен, която като самостоятелна песен няма никакво значение за народа. При бързото погибване на старите обичаи двойно по-силно старание трябва да се положи за запазването на песните, които ги придружават, толкоз повече, че те представят особен интерес и по съдържанието си. В много случаи у тях са се увардили фрагменти от стари епически или легендарни песни, които вече самостоятелно не съществуват. Това важи особено за коледните песни, в които могат да се различат четири съвсем различни елемента: езически, християнски, битови и баладни (епически). (...)
При събирането на обредните песни трябва да се обърне внимание още и на духовните стихове, от които ние знаем само един пример (в Каравеловите "Памятники") и на тъжачките, българските "Yoceri" и ????????? от които читателите ще намерят няколко любопитни образеца в настоящия сборник, а тъй също и на някои игри и представления от религиозен характер, които са свързани с обредите, каквито например са русалските игри в Македония (Кукуш), кукерите в Източна Тракия, драгайките в Сев. България и др.
Сравнително с песните с много по-малко уважение и внимание са се наслаждавали у нас приказките. Доскоро отделни сборници не съществуваха. Сбирката Шапкарева бе първата специална сбирка от народни приказки. До тогава повечето приказки се печатаха смесом с песни, поговорки и пр. в разни списания и сборници (...) По-особено внимание заслужават легендарните приказки, в които се забелязва влиянието на апокрифите (на богомилската отречена литература), но не трябва да се изключват и фантастическите, нито пък смешните (масалите). Даже и неприличните (както приказки, тъй и песни) заслужават и трябва да се записват.
Пословици имаме достатъчно събрани. Освен това има и много напечатани още сбирки, между които по богатство на материала и по пълнота първо място заемат пословиците на П. Р. Славейкова, скорото появяване на които не може освен усърдно да се желае.
Най-обширната и най-систематична досега печатна сбирка е Каравеловата. Любен дава и образец как трябва да се записват пословиците. Много от тях той сравнява със сръбските, като е имал вероятно на ръка "Народне српске пословице" В. Караджича (1836). Важни са и забележките му към някои пословици. Те разкриват произхождението и историята на много народни изречения, които инак остават тъмни за читателя. (...)
Казаното за пословиците важи отчасти и за гатанките, скоропоговорките, прякорите и тям подобни. Като паметници на народното остроумие, на народния хумор те заслужават не по-малко от другите етнографски материали да се съберат и изучат. (...)
Още по-големи трудности представя описанието на народните обичаи. Тук от етнографа се изисква не само очи и уши, а и известна доза списателски способности, без които точното предаване на обичаите е невъзможно. (...)
Списателите ни, ако обичат народа си, би трябвало да бъдат и етнографи. Нека си вземат пример от Раковски, Ботева и Л. Каравелова (...)
Баянията, считани от мнозина за таинствени митологически паметници, имат, според някои по-нови изследвания писмен, византийски извор. Добре ще бъде да се събират те в колкото е възможно по-голямо количество. Досега не се е обръщало надлежното внимание на тях. (...)
Народната музика. И тук, както в другите области на етнографията, нашите събирачи не са имали винаги ясно понятие за важността на своите материали или пък не са притежавали достатъчна методическа подготовка за предприетата от тях работа (...) Текстът на песните особито би трябвало никога да не се отделя от мелодията. Думи и глас са органически свързани в народната песен и народния певец мъчно може да си представа едната без другата. Връзката е толкова тясна, щото едната не се изменява, без да се почувствува това променение и на другата. (...)
При изучаването на народните песни (мелодии и текст) не е излишно да се обърне внимание и на певците, мъже или жени, слепци-просяци или цигани. Тоя въпрос не е от малка важност за образуването, разпространението и изменяването (в някои случаи метаморфозата) на народните умотворения. (...)
При тоя случай не трябва да се забравят и народните свирила (инструментиката). Много стари гусли и тамбури се отличават с изящната се разкошна форма. Не е зле да се скътат някои от тях за бъдешия етнографически музей. Преди всичко нужно е едно точно изброяване и описание на всички наши народни музикални инструменти с означение на местата, гдето най-много се употребяват.
Особен, извънредно интересен отдел в изучаването на народа образува детският фолклор. Детските песнички (приспивалки, залъгалки), скоропоговорки, формулетки, игри и забавления отдавна вече престанаха да бъдат изключително предмет на любопитството. И тях науката прибра в кръга на своите изследвания като важни паметници на едно далечно минало, като приживелици (survivals) от първобитната или по-старата култура на народите. Безмислените стихове, които всеки един от нас в детинството си е слушал и повтарял, са имали някогаш значение. Много от детските игралца (лък, стрели, прашки) са свидетели от оная културна епоха, когато европейските народи не са познавали още употреблението на огнестрелните оръжия. Сходството между детския фолклор на разните народи, цивилизовани и нецивилизовани (диви), е поразително. Същите игри, същите игралца, същите детски песнички - у нас и в Китай, в Англия и Нова Гвинея, в Собор и Италия! Но при всичкото това вътрешно сходство любопитно е да се забележи, че националният характер в детските играчки не е пак съвсем заличен. (...)
Огромно е възпитателното значение и на детския фолклор. Всички велики мислители и педагози от Платона до Аристотела насам са препоръчвали детските игри като едно от най-влиятелните средства за развитието на детето във физическо, умствено и социално отношение.
Известно е каква съществена роля играят гимнастическите игри и пението във Вребеловите заведения (Kinder-g?rten). Тъй като тия училища захващат вече и у нас сериозно да се въвеждат..., нека ни бъде позволено при тоя случай да помолим всички настояще и бъдещи организаторки на нашите забавачници да не копират и превеждат в училищата си само чуждите мелодии и текстове, а да събират песните и игрите на нашия детски свят и тях да приспособяват колкото е възможно към потребите на своите заведения.
С тая скромна просба нека ни бъде и позволено да свършим бележките си върху значението и задачата на нашата етнография, рамките на които ние бихме могли да увеличим и разширочим значително, ако да не се бояхме да побъркаме с това на прегледността на материала и на по-лекото му схващане и от страна на лица, които не са имали по-старателна научна култура. На тия, що желаят да вникнат по-дълбоко в проблемите на фолклора, ние се постарахме да помогнем с библиографически указания, които биха могли и да се допълнят на много места, но все пак са достатъчни да ориентират един млад начинаещ етнограф в недогледната област на неговата наука.
Нашата най-голяма надежда е в младите ония сили, които Висшето ни училище изобразува постепенно, в тях и в учителското ни съсловие; именно и тям най-главно се посвещават настоящите бележки.


* "Значението и задачите на нашата етнография" е първият научно-изследователски труд на Иван Шишманов, публикуван за първи път в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" (1889, t70; 1). "Препечатваме го с известни съкращения от "Иван Шишманов. Избръни съчинения" (Под редакцията на Г. Димов. Т. 1. С., 1966).
Иван Д. Шишманов (1862-1928) е литературен историк и фолклорист, създател и дългогодишен редактор на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". Встъпителната му статия към първия том "Значението и задачите на нашата етнография" ознаменува нов период в развитието на българската фолклористика. Проф. Иван Д. Шишманов е учен със солидна подготовка и разностранни интереси, оглавява събирателската работа след Освобождението, а студиите му са образци за по-младите фолклористи и етнографи. В тях той следва принципите на миграционната школа.
Други негови изследвания, свързани с фолклора, са: "Южнославянският епичен размер от едно ново гледище (извлечение от изследването върху песента за мъртвия брат в поезията на балканските народи)" публикувано в "Български преглед" (1898, t70; 4, 120 - 129); "Френската наука и "Веда Словена" с особен оглед към критиката на Луи Леже" отпечатано в "Сборник в чест и памет на Луи Леже" (С., 1925, 33 - 72); "Тракийската теория на Цаня Гинчев" в "Юбилеен сборник на Славянската беседа" (С., 1985, 38 - 55); "Априловския сборник от български народни песни в архивата на Раковски" в "Сп. БАН" (18, 1919, 2 - 16); "Към терминологията на българските народни носии" в "Сп. БАН". Истор. - фил. клон (44, 19331 107 - 120); и др.

Статията е изпратена от Lada
източник: http://ongalassociation.blogspot.com