Традиционния празник Сурп Саркис (Св. Саркис) през погледа на една българка
Публикувано от emilia_n на November 03 2007 09:38:47
България е държава, в която още със самото си създаване влизат три големи етнически групи. Това са траки, славяни и прабългари.

През цялата ни средновековна история в българските земи са се заселвали представители на различни народи. Някои от тях са населявали съседни на българската държава територии. Други пък са идвали от по-далечни местообитания. Но най-често в нашите предели са намирали убежище етноси, чиято родина са южноруските степи и средния изток.

В различните периоди в нашата история в България се заселват гърци, турци, кумани, печенези, евреи, цигани, арменци и други. Всеки един от изброените народи идва със своя бит и култура. Идват също със своята ценностна система, която е неразривно свързана с тяхната култура и религиозен морал.

Преди 160 години арменците, които са се заселили в гр. Варна построяват своята черква посветена на националния небесен покровител на арменския народ Св. Саркис. Този светец е един покръстителите на арменците.

Празника на Св. Саркис винаги се предшества от големия християнски празник Великден. Той принадлежи към групата на подвижните празници. Затова се празнува на различна дата.

На този ден местното арменско население приготвя курбан, който се различава от обредната храна на българите правена за такива поводи. Докато българите правят или супа, или яхния, то арменците варят овче месо, което завиват в традиционен постен хляб, който те наричат лаваш.

Той по външен вид много прилича на нашите кори за баница. Този традиционен хляб се пече в специални пещи, тъй наречените тонир? Освен тази традиционна арменска обредна храна на този ден се раздава и червено вино.

Самия празник има и голямо значение за младежите, които излизат юношеската възраст. Те в продължение на седмица постят, като на самия празник получават своето посвещение. Те вече преминават от едно социално положение в друго, което много напомня посветителните ритуали на лазарките и коледарите извършвани по време на българските празници Лазаровден и Коледа.

Тези съвпадения показват, че макар да имаме различен произход, нашата еднаква историческа съдба и общата религия ни правят много близки и в същото време много различни.


Обяснителни бележки:

1. През 1915 г. в разгара на Първата световна война в арменските земи, които се намират под турска власт са избити 1 500 000 арменци. Това е най-големия геноцид извършен до този момент в световната история.

2. Тонир – традиционна арменска пещ за хляб, която е вкопана в земята. Обикновено тя се намира в двора на къщата и за нейната направа се използва качествена глина.


Използвана литература:

Сп. ” Ние арменците “ – Издание на арменската общност в България съвместно с в.” Ереван “ и в. ” Вахан “; кн. 2003 г. – стр. 23-41; кн. 2004 г.-стр. 46

Пантев, Андрей; Глушков, Христо; Мишев, Радослав – ” История на новото време “; Велико Търново, 1995 г., стр. 507
Публикува