Власите
Публикувано от emilia_n на October 22 2007 17:36:11
В българският език битува етнонима власи. Не е случайна и съществуващата поговорка "Власите се давят накрая". Но кои са власите и от къде идват? Това е въпрос, който дълго е бил задаван, без да може да му се даде еднозначен отговор.

Някой учени, като например доц. Марияна Йовевска, смятат, че те са местно балканско население, което все още не е уседнало. Други пък ги свързват с появата на куманите. И до ден днешен има много неясноти относно техния произход.

Власите като етнос се появяват по-късно от куманите. И те като своите предшественици са номади, но за разлика от тях са православни християни. Те са номадски народ. Този народ се установява трайно в Босна и Херцеговина. За това говори и тяхната активна търговия с останалите западно балкански народи и най-вече с Дубровнишката република. Тяхната икономическа сила обаче не се дължи само на търговията, но и на откритите през 14 век оловни и сребърни рудници. Тяхната разработка и есплатация им носи финансова самостоятелност във време, когато на Балканите се появява чужда воена сила, която ще промени политическия, икономически и религиозен живот на местното балканско християнско население.

Впоследствие една част от влашкото население се придвиждава на изток и се установява трайно в земите на север от Дунав, където успява да създаде и свое държавно обединение, известно като Влашко воеводство или Влахия. Влашкият воевода Бесараб І обединява власите в една държава като създава нова балканска владетелска династия. Но за съжаление неговите наследници губят независимостта си, както повечето средновековни балкански държави. Влашките воеводи, макар че водят своя относително самостоятелна политика, стават турски васали.

Тук във Влашко са намерили убежище много български средновековни книжовници, които бягайки от столицата Търново, вземат със себе си множество старинни книги и ръкописи. По този начин на влашка земя те продължават българската книжовна традиция, която оказва голямо влияние върху влашкия език. Така до края на 17 и началото 18 век официалният език в канцеларията на влашките владетели е българския. Но това нямаше да стане ако Воеводство Влашко е било заличено.

Влашките владетели водят двойнствена политика. Те често като васали на султана са задължавани да участват в неговите походи със свои войски. Поради което те получават редица привилегии от турските власти. Тяхната власт била такава, че често пъти се е случвало да участват и на страната на християнските коалиции. С подобни привилегии се ползвало и обикновеното влашко население. Те са заемали длъжности като граничари и мироопазващи обществото служби, които били труднодостъпни за обикновеното българско население.

Но с течение на времето много от тези турски служители от влашки произход започнали да водят уседнал начин на живот. Много от тях загубили своите привилегии и техният социален статус е бил приравнен до този на местното християнско население. Една част от това население, за да избегне това принизяване с останалите балкански народи, приема исляма. Независимо от това по-голямата част от влашкото население запазва християнската си вяра.

За разлика от власите мюсюлмани, власите християни запазват за по-дълго време своята относителта самостоятелност благодарение на васалитета на техните владетели. Така Воеводство Влахия прераства във васално княжество Влахия.

Много често във Влашко намират убежище българи. Някои от тях търсят спасение от турските зверства. Други пък, оцелели от поредното българско антитурско освободително въстание, също намират убежище там.

По-късно и българските революционери ще намерят временен послон във Влашко.

Оказва се, че власите и българите си взаимодействат през различни периоди от своята история. Тези българо-влашки отношения слагат началото на съвремените отношения между двата народа.


Използвана литература:
1. Йовевска, Мариана; Желязкова, Антонина; Маринкьова, Ракова, Снежана „ Босна и Херцеговина “ ; Изд. БАН, С., 1994г., стр. 68-69