Антоновден и Атанасовден (17-18 Януари)
Публикувано от Куцулан на September 26 2007 17:10:58
(статията е взета от БГ Наука с разрешението на emilia_n)

Празниците, посветени на светците Антоний и Атанасий, са част от зимния български календарен цикъл. Православната църква е посветила тези дни на тяхната памет. Както Антоний, така и Атанасий, не спадат към групата на българските светци, но народът ги е възприел като свои след приемането на хрристиянството. И двамата светци са родени в Древен египет.

Свети Антоний е роден през 251г. в село близо до Йераклеопол, което се намира в Среден Египет. Той произхожда от богато християнско семейство. На 18 годишна възраст младият Антоний остава без родители, тъй като те умират. Две години по-късно по примера на първите светци мъченици и той раздава своето имущество на бедните. След това се оттегля в Египетската пустиня, където прекарва 20 години в пост и молитва. Като изтичат тези двайсет години, Св. Антоний се заселва в Писпир, който се намира на 30 км. от р. Нил. Неговият живот минава в молитва и проповед. Доживява до дълбока старост. Светецът умира на 105 годишна възраст на 17.І. 356 г.

Духовен наследник и продължител на неговото дело е друг светец, също произлизащ от Египет. Става дума за Свети Атанасий. За разлика от Св. Антоний, Свети Атанасий е роден в бедно християнско семейство. Още от малък се увличал по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование, Св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно през 319 г. младият Атанасий е произведен в свещеннически сан – дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие Св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепскоп той се противопоставя на Арий и неговото учение. Самите противници на официалната ортодоксална църква, чиито представител е Св. Атанасий, свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий един върл противник, поради това постоянно плетат интриги срещу него. Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение. В годините, в които прочутият свещеник е в изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. Той пише житие посветено на неговия духовен предшественик Св. Антоний. След поредното си завръщане, здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І. 376 г. на 76 годишна възраст.

Според народното поверие двамата светци са братя. Но на някои места се среща и вариантът майстор и калфа. В много от древните религии е засвидетелствано божество, което е изобразявано като ковач. Обикновено хората, които го практикували в древността, са шаманите (жреците). Те играели важна роля в древните общества. Поради тази причина и Свети Антоний се счита за покровител на майсторите ковачи. Ковачеството е занаят, който има древен произход и в миналото е бил много разпространен по нашите земи.

На празника на Св. Антоний не се работи. Жените не трябва нито да плетат, нито да тъкат. Забраната важи и за другите женски занаяти. Това се прави с цел предпазване от болести. На този ден не трябва да се готви леща и боб. Това се свързва с предствавите на хората и тяхното предпазване от болестта едра шарка.

На следващия ден е денят на Св. Атанасий. Старите хора са вярвали, че той не е български светец. Те често са го свързали с турците и циганите. Пак според народните поверия той е светецът покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимният Св. Атанас си съблича кожуха, за да дойде лятото, а летният Св. Атанас го облича, за да дойде зимата. Не случайно е измислена поговорката: "Атанас гялди и яз гилди".

Свети Антоний и Свети Атанасий освен от българите се почитат и от гърци и сърби. Но при тях те са покровители на чумата, затова са известни и като чумните светци.