Градешки "Свети пророк предтеча и кръстител господен Йоан"
Публикувано от Куцулан на July 23 2007 16:43:06


Местоположение

Градешкият манастир се намира на 38 км. северозападно от гр. Враца, на 36км. североизточно от гр.Монтана, на 1.5 км. западно от село Градешница и на около 2 км. южно от десния бряг на река Огоста. Разположен e в низината северно от местността “Калето” и в западния край на местността “Селището”, на средна надморска височина 165 м. В непосредствена близост на южните стени на манастира тече малка рекичка, която е десен приток на река Огоста. Намира се в землището на село Градешница и граничи на изток със село Лесура, на юг – със село Баурене, на запад – със село Орид и Бели Брег, а на север – със село Громшин и землището на обезлюденото в края на ХІХ в. село Кушан. Районът, в който е разположен манастира, е изключително живописен - хълм, заобиколен от трите страни с виещ се в подножието му каньон, свързан чрез тясна ивица с прилежащото плато.

История и обща информация

Възникването му се свързва с късноримската и раннобългарската крепост в местността “Калето”, съществувала до началото на ХІ в. преди поробването ни от Византия и със средновековното селище “Селището”, продължило да съществува и по времето на Втората българска държава (ХІІ – ХІV в.), и неговия некропол.

От историческите военните дневници и документи от края на ХVІ в. на Еудоксиу Хурмозаки за водените боеве на влашкия войвода Михаил Витязул, подпомаган от трансилванския княз Зигмунд Батори и молдовския княз Аарон с турците научаваме, че през зимата на 1594-1595 година Витязул преминава замръзналия Дунав и разбивайки турската армия превзема с щурм градовете Търговище, Тутракан, Русчук, Свищов, Никопол, Плевен, Вратцата и др. и достига до Стара планина. При водените военни действия биват разрушени над 2000 селища. Тогава са опожарени и опустошени и Черепишкият, Градешкият и Струпецкият манастири. За историята на манастира през следващите два века засега не се знае нищо.

Манастирският комплекс се състои от две части, вътрешен манастирски двор и стопански двор, изцяло заградени от високи, на места до 2 метра, каменни зидове с четири големи и две малки порти. В югозападните стени към реката и в югоизточните към пътя през 1865 година са изградени двуетажни жилищни постройки, свързани в ъгъла на втория етаж с малък параклис. Параклисът “Свети Йоан Рилски - Чудотворец” и сградите са основно ремонтирани и реконструирани през 1972 година. В средата на вътрешния монастирски комплекс е разположена Съборната църква, “РОЖДЕСТВО НА ЧЕСТНИЯ И СЛАВЕН ПРОРОК ПРЕДТЕЧА И КРЪСТИТЕЛ ГОСПОДЕН ЙОАН”.



Архитектурният тип на днешната църква потвърждава, че тя е изградена върху основите на стар средновековен храм, за което говорят вградените каменни късове. Тя е еднокорабна, масивно застроена с дялан камък сграда с абсида, прилепена към корпуса. Черковния кръст е каменорез на Пиета – разпнатия Иисус Христос с Дева Мария и Свети Йоан в нозете му. Плочата е неголям квадрат със страни около 70-80 см. с примитивни изображения. Примитивен ангел има вграден и в рамката на прозореца на северната страна на църквата. Примитивно е и изображението на змия, вградено в ъгъла на фриза под кръста.

Храмът Господен е от две части, наос – обща част и олтар – светая светих. Олтарът е отделен от наоса с дърворезбован иконостас с един царски ред икони на Иисус Христос, Св. Богородица с младенеца, Св. Първомъченик и архидякон Стефан и Св. Пророк предтеча и кръстител Господен Йоан.

В сегашния си вид църквата е построена през 1861 година със средства и доброволен труд на хората от с. Градешница и съседните села.

През 1972 година е ремонтирана и укрепена. В периода 2000 – 2001 година интериорът на храма е изцяло подновен. Стените на църквата са канонично изографисани. Стенописите и иконите на иконостаса са дело на екип от иконописци и кописти под ръководството на професор Тома Върбанов от Национална художествена академия – София, със средства от ръководството и работниците и служителите на Атомната електроцентрала. Стенописите и интериора са осветени на 24 юни 2001 година, храмовия празник на църквата, от Негово Високопреосвещенство Врачански Митрополит Калиник.

За основаването на манастира има две предания. Според едното, разказано и описано от Йеромонах Дионисий, през турското робство е имало съграден стар монастир в местността “Кърниво” на около 1,500 метра северно от местонахождението на сегашния манастир върху стръмния бряг на р. Огоста. Мястото и сега там се нарича “Пустия манастир”. По време на кърджалийските нападения манастирът е бил опожарен и братята му - избити. Останал само един калугер, който се заселил в тази местност, където сега е построена светата обител. Тук имало само един оброчен камък, запазен и до сега, а наоколо имало гъста и непроходима гора. Този брат се поселил тук и построил своя дървена колиба и заживял в пост и молитва. След години хората от близките села научили за духовника и започнали да идват при него за молитва и духовен съвет. На мястото на дървената колиба хората построили първата църква, а по-късно - и стопанските манастирски сгради.

Другото предание гласи, че брат и сестра от село Громшин решили да възстановят опожарения манастир в местността Кърниво. Прекарали в местността камъни, греди и шинди. Когато започнали градежа над мястото закръжал огромен орел, който се спуснал, грабнал една от шиндите и полетял на юг. Пуснал дъската на мястото, къде е сегашния манастир. Хората възприели това като знак-поличба и построили манастира именно на това място.

За историята и живота в манастира съдим и от кръста върху гроба на монахиня Гликерия, върху който е отбелязана годината на нейната блажена кончина – 1821 г. Това говори, че в началото на века светата обител е съществувала като девическа общежитийна общност.

Манастирът е бил духовно и културно средище. От 1821 до 1868 година в североизточните приземни постройки се е помещавало килийното училище, обслужващо жителите на околните села.

Храмовият празник на монастира е на 24 юни, Рождество на Свети Йоан Предтеча.

източник:
www.bulgarianmonastery.com

уеб-сайт за манастира: gradeshmonastery.com