Устен български фолклор
Публикувано от emilia_n на July 13 2007 14:26:19
Българското народно творчество е изключително разнообразно. По същество то е устно. Негови създатели са обикновените българи. Те създават множество народни песни, които днес прославят страната ни по света. Нашето песенно творчество се разделя на няколко групи песни - исторически, юнашки, хайдушки, битови, митични, любовни и трудови. За тях друг път ще говоря.

Наред с народните песни геният на българите създава и друг вид фолклор. Освен песенната ни традиция, в българският фолклор има и други форми на устно предаване. Те от своя страна се делят на дълги и кратки. Към дългата форма спадат легендите, преданията и приказките. Пословиците, поговорките, гатанките и сравненията се отнасят към кратката форма.

За разлика от пословиците и поговорките, в легендите и преданията са залегнали исторически събития, пречупени през призмата на времето. Естествено е, че между легендата и преданието да има разлика. Макар и малка, но я има. Обикновено героите в легендите имат полулегендарен или направо митологизиран образ. Именно това отличава легендата от преданието. В самото предание обикновено главнодействащото лице е реално живяла историческа личност. Една от най известните легенди е тази за падането на Търново.

Легендите и преданията носят историческия спомен. Така от поколение на поколения хората живяли преди нас предават устно реално случили се събития. По този начин историческото събитие продължава да живее в паметта на народа.

Що се отнася до българската народна приказка и до приказката въобще, тя се различава от вече споменатите по-горе форми на устен фолклор. Тя има приказно-фантастичен характер. Героите в нея не са исторически личности, а измислени лица. Те биват добри и лоши. Някои от тях претежават чудодейни дарби. Като например бягане със скоростта на вятъра или предизвикване на природни катаклизми. Най-често това са неща, които не се срещат реално в материалния свят. Изключения правят магическите способности на магьосници и феи. Естествено в приказките има и фантастични същества. Такива са змейове, змеици, дракони и самодиви. Техният произход трябва да търсим в езическите вярвания на нашия народ.

В приказките на българите, както и тези на другите народи съществуват три изпитания. Тоест положителния герой трябва да премине през тези препятствия. Като за целта той има помощник. Какво ви напомня това? В повечето приказни сюжети са залегнали не само езическите вярвания на древните общества, но и някои техни религиозни ритуали. Например посвещаването на новака. В своите изпитания те са съпроводени от вълшебни помощници, които им помагат да минат по-леко изпитанията.

Последните няколко вида устен фолклор представляват кратка форма на устно предадена информация. Обикновено те имат поучителен характер. В миналото те са били много разпространени, но с течение на времемето тяхната употреба намалява. За да се стигне днес до забравата на някой от тях. Затова ще пусна някой пословици, поговорки и гатанки. Надявам се да предизвикам интерес във вас.
1. Пресмял се хърбел на щърбел. - за присмех
2. Който копае гроб другиму, сам пада в него. - за зли мисли
3. Пуснали тарля под одъра, а той се качил на одъра. - за нахалство
4. Света вода ненапита. - за престорена невинност
5. Блага дума и желязни врати отваря. - за доброто у човека
6. Каквото повикало, такова се обадило. - за отношенията между хората
7. Казали на лисицата, а тя казала на опашката си. - нареждане
8. Помажи му плевника, а той да му търси вратата. - недобро обяснение.
9. Вълкът козинната си мени, но нрава не. - за характера
10. Върти се като натъртен.
11. Върти се като муха без глава.
12. Нахален като конска муха.
13. Разгонил се като котарак през марта.
14. Ходи като въртоглав.
15. Мъничко, чървеничко - царя от пътя отбива. Що е то?