Зографски („Свети Георги Зограф“)
Публикувано от Куцулан на April 22 2007 22:42:25


Манастирът „Свети Георги Зограф“, наричан още Зографски манастир, се намира в монашеската "република" на полуостров Атон, Република Гърция. Според преданието е създаден през 10 век от трима българи от Охрид - Аарон, Мойсей и Йоан (Иван). Прието е да се смята, че това е историческият български манастир в Света гора, тъй като традиционно го населяват монаси от България. До средата на 19 в. манастирът е обитаван освен от български монаси и от сръбски и не малко гръцки, но постепенно обителта става изключително българска. Там сега живеят около 10 монаси. Зографският манастир е един от най-големите манастири в Света гора (Атон) и единственият днес български манастир там. Той стои на 9-то място в йерархията на светогорските манастири.

През средните векове манастирът е даряван щедро от българските владетели Иван Асен II (1218-1241), от неговите наследници, от цар Иван Александър (1331-1371) и цар Иван Шишман. Зографският манастир е получавал поземлени дарения и от византийски императори, румънски владетели и сръбски крале.

В настоящия си вид манастирът съществува от 16 век. На територията на обителта са разположени три черкви и 5 параклиса, извън стените й още 8 параклиса. Днешните сгради в Зограф са сравнително "нови" - от средата на 18 век насам. Южното крило е от 1750 г., източното от 1758 г., малката църква от 1764 г., главната голяма църква от 1801 г. (със стенописи от 1817 г.), северното и западното крило са от втората половина на 19 век, а цялостното архитектурно оформяване на манстирския комплекс приключва в 1896 г. с църквата “Св. св. Кирил и Методий” и надстрояването на камбанарията.

По стените на черквите са изписани образите на голям брой български светци: Иван Рилски, братята Кирил и Методий, техният ученик Наум Охридски и др. Като културно и църковно средище Зографският манастир е посещаван от много български духовни и просветни дейци: Евтимий Търновски (преди да бъде избран за патриарх), Козма Зографски и др. В него е работил над своята "История славянобългарска" Паисий Хилендарски.



Зографският манастир притежава и богата библиотека с ценни паметници от времето на средновековната българска държава. В него се съхранява черновата на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски. Тук Паисий завършва този свой труд през 1762г. В библиотеката се съхранява житието на св. Наум Охридски, запазено в препис от 15 век, житието на св. Петка от 14 век, Зографската история, ценни хрисовули и др. Манастирската библиотека притежава днес 126 гръцки и 388 славянски ръкописи и приблизително 10 хиляди печатни книги.

Източното крило или така наречената Банска махала на Зографския манастир в Атон става известна под това име още през 18 век, след като манастирското крило е възстановено през 1758 г. благодарение на ктитора от Банско хаджи Вълчо (около 1705-1766 г.), брат на автора на "История славянобългарска" отец Паисий. Хаджи Вълчо е известен и като ктитор на Хилендарския манастир. Името му се споменава в епархиалните манастирски поменици като благодетел. Уважаван търговец, той притежава свои кантори от Виена до Кавала, строи ханове и мостове. През 1756 г. хаджи Вълчо посещава Хилендарския манастир, чийто игумен е брат му Лазар с монашеското име Лаврентий, и дава пари за обновяването на параклиса на обителта. На следващата година прави щедри дарения и на Зографския манастир - обновява източното крило с жилищните помещения. През 1764 г. хаджията изгражда църквата "Свето Успение Богородично". В знак на благодарност той е изобразен и в двата манастира.

източник: Уикипедия

уеб-сайт за манастира: zograph.hit.bg