Вихри, вихрушки, зимни студени ветрища
Публикувано от Куцулан на April 05 2007 00:39:16
из "Народна вяра и религиозни народни обичаи", Д. Маринов, 1994, БАН.
(препратките не са дадени - бел. Куцулан)

Вихри, вихрушки, зимни студени ветрища

Вихрите, вихрушките, зимните студени ветрища народното вярване препоръчва като сестри на самовилите и помагат им във време на нужда. Когато самовилите имат нужда от тях, веднага долитат.

Стоян пасял стадото си по самодивската падина и засвирил с медения си кавал. Дочула го самодивата и се сборила със Стояна; Стоян ще й надвие, тогава самодивата викнала:

Вихрове, сестри вихрушки!
Днеска ще ми Стоян надвие,
Вихрушки се спуснали,
Вихрушки се свили,
Че си Стояна хванали,
И си Стояна дигнали,
От дърво на дърво слагали,
От връх на връх дигали,
Къс по къс го кинали,
И стадо му се пръснало.

Зимните студени ветрища не са друго, но пак вихри, вихрушки, пак сестри на самовилите. И те по поръка на самовилите грабват невести и ги отнисат при тях на връх планината.

Така една песен разказва:

Стоянка харна невеста!
Стоянка на двора седеше,
Мъжко си дете държеше,
И капица му нижеше:
От два ми реда бял бисер,
От три ми реда жълтици,
И си песен пееше.
От де ми дойдоха, духнаха,
Зимни студени ветрове,
Та си Стоянка грабнаха,
И я високо дигнаха,
Та я на Пирин сложиха,
Край пиринските езера,
Дека се Юди люлеха,
Старата Юда й говори:
-Не плачи, Стоянке, не жали,
Ела се с назе полюляй,
На нашите златни люлчици;
Не бери грижи, ядове,
За твоето мъжко детенце;
Вчера минахме край двори,
Мъжко ти дете видяхме;
Зълви ти дете люлеха,
И си му песен пееха:
-Нани ми, нани, детенце,
Нани ми, горко сираче.
На три недели без татка,
На три месеца без майка.

рисунки тук: Ветрове, вихрушки