Шипченски "Рождество Христово"
Публикувано от Мирилайлай на March 10 2007 11:57:48
Местност, отстояние и посока от населено място: манастир в южното подножие на Шипченска пл. от Средна Стара пл., в северните покрайнини на гр. Шипка

Историческо развитие и сегашно състояние: основан е през 1902 г. по инициатива на Граф Игнатиев и Олга Скобелева (майката на ген. Скобелев) и е построен с доброволно събрани средства от руския народ за увековечаване на паметта на загиналите за свободата на България. Строителството е започнало през 1885 г. на място подарено от жителите на Шипка. Първоначално манастирът е руски, а през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. Понастоящем е музей (част от Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа”, който е исторически и архитектурен резерват)

Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква и жилищни сгради. Черквата е кръстокуполна, с квадратен наос и три апсиди, а до западната й фасада е долепена кула-камбанария (висока – 53,35 м) със 17 камбани, като най-голямата тежи 11643 кг. Построена е по проект на арх. А. Томишко и под ръководството на проф. А. Померанцев в стила на Ярославската черковна архитектура от ХVІІ в. Стенописвана е на два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957-59 г. от колектив под ръководството на Н. Ростовцев. По вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на загиналите по време на Руско-турската освободителна война офицери и опълченци и с общия брой на загиналите - 18491 офицери, войници и опълченци. Обявен е за паметник на културата

http://www.mounteq.com/the_bulgarian_mountains/

По-подробно описание:

Автор Валентин Миновски
четвъртък, 02 март 2006



Първият най-забележителен, красив и впечатляващ паметник на българо- руската дружба в България е Шипченският манастир. Той е създаден в знак на възпоменание, слава и възхвала на православните руски войни и български опълченци отдали живота си за свободата на България през Освободителната война.

Храмът-паметник “Рождество Христово” – известен още като Шипченския манастир се намира в южното подножие на Шипченската планина, в северозападните покрайнини на гр. Шипка, на 12 км северозападно от гр. Казанлък. Построен е в периода 1885-1902 г. в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Освободителната за България руско-турска война (1877-1878 г.). Повече от 450 паметници са построени в цялата страна, като израз на благодарност към освободителите, в памет на загиналите руски войници, офицери и български доброволци (опълченци), но Шипченският манастир е най-големият и най-красивият.

Той е построен през 1902 г.по инициатива на Граждански комитет начело с граф Игнатиев и Олга Скобелевна (майка на ген. Скобелев – герой от войната), с ясната цел – увековечаване паметта на загиналите офицери, войници и български опълченци и официално е открит на 28.09.1902 г. Инициативният комитет за строителството на манастира създаден през 1880 г. начело с принц Алексей Николаевич Церетелев, принц Евгений Михайлович Лихтенберски и др., като П. А. Василчиков е избран за председател, а В. П. Мелницки за секретар. Инициаторите отправят апел към руския народ за дарения и само за една година са събрани 700 000 златни рубли, като в кампанията се включват и много българи. През 1881 г. е обявен конкурс за проект на манастира и от осем проекта е избран този на архитект проф. Антоний Осипович Томишко (1850-1900), роден в Пардубице – Чехия. Той завършва Художествената академия в Санкт-Петербург с отличие и приема руско поданство през 1875 г. През 1879 г. е удостоен със званието “академичен архитект”, а по-късно ръководител на архитектурно ателие в Академията – от 1897-1898 е ректор на Висшето художествено училище. Жителите на с. Шипка подаряват мястото, където ще се изгражда манастирът, подготовката е завършена и строителството започва през 1885 г. по проекта на арх. А.О. Томишко, под ръководството на арх. проф. Александър Никанорович Померанцев (1848-1918) и под контрола на арх. А.Н. Смирнов.



Пристигнали за строежа майстори зидари и дърводелци от Русия, каменоделци от Италия, както и много местни майстори. Възпоменателната църква на манастира е построена в стила на Ярославлската църковна архитектура от ХVІІ в., наричан “руската древност” и много популярен през 80-те години на ХІХ в. в Русия. Той е известен с характерните арки, фризове, фронтони, многоцветни и позлатени детайли, както розети и стенописи на външните стени.

На 15 септември 1902 г. храмът е осветен от Старозагорския митрополит Методий. Манастирът открива официално с прочувствена реч на 27. 09. 1902 г. граф Николай Павлович Игнатиев, в чест на 25-та годишнина на Шипченската епопея, като за тази цел пристига и специална имперска делегация от Русия. Тя включва участвалите във войната генерали Михаил И. Драгомиров, Николай Столетов, Константин Б. Чиляев, граф Михаил И. Толстой и др. Присъстват останалите живи български опълченци и множество от цялата страна. В приветственото слово, митрополит Методий нарича създаването на манастирския ансамбъл в с. Шипка “велико тържество, събитие от световно значение в живота на българския народ”. Тогава е разгласено решението на Св. Синод духовното обгрижване на манастира да бъде поверено на руски монаси. През октомври за игумен на обителта е назначен йеромонах Генадий от Александър- Невската обител. През април 1904 г. е заместен от йеромонах Терапонт, послушник в Троицко-Сергиевският манастир. След неговата смърт през октомври 1915 г. игумен е йеромонах Максим от Киевско-Печорската обител. В 1920 г. послушникът от манастира Николай Чернов приема монашеството с името Сергий и до края на живота си (месец май 1961 г.), изпълнява игуменските си задължения. От 1961 до 1968 г., настоятел на храма и иконом на Шипченската обител е протоиерей Йосиф Гордеев. С него завършва завещаната от основателите на манастира приемственост.



Манастирският комплекс се оформя от църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария. Храмът е кръстокуполен, с квадратен наос и три апсиди. Главният вход е оформен с три арки, намира се на западната фасада, до която е долепена внушителна кула-камбанария, висока 53.35 м, със 17 камбани, като най-голямата тежи 11 643 кг и е личен подарък от руският император Николай ІІ. От събраните в района на битките отстреляни оръдейни гилзи около 30 тона, са отлети 17-те камбани. Дърворезбованият иконостас от липово дърво с позлатена дърворезба, е изработен в работилниците за художествени предмети и архитектурни детайли на арх. А.Ю. Янг в Украйна, по проект на проф. А.Н. Померанцев. Иконите са дар от монасите на руския манастир “Св. Пантелеймон” в Света гора Атон. Храмът е стенописван на два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и Антон Митов и през 1957-59 г. от колектив под ръководството на проф. Н.Е. Ростовцев. Наред с традиционните сцени – исторически портрети и картини отнасящи се до историческото минало на България и Русия показват възстановяването на славянското единство между двата народа. Изображенията на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост и техните ученици – преподобните Наум Охридски, Климент Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий са зографисани на северната стена от интериора на църквата. Руските църковници св. Михаил митрополит Киевский, преподоб. Теодосий Печорски, препод. Антоний Печорски и др. са изобразени на южната стена. Св. княз Борис І, който покръства българите и Киевският княз Владимир, който налага християнството в Киевска Русия са зографисани в естествен ръст на двете колони – челно на олтара. Сцената нарисувана на западната част на храма, е битката на св. Димитър Донский с татарите на Куликовското поле през 1380 г., а битката на св. Александър Невский срещу шведите на р. Нева през 1240 г. е изобразена над южния вход. Сред известните фрески са “Победата на св. Кирил и Методий”, св. княз Димитър Донский, св. княз Александър Невский, св. патриарх Евтимий Търновски и св.великомъченик Георгий Софийски. Върху вътрешните стени и в аркадните галерии отвън са поставени 34 мраморни плочи с имената на загиналите по време на Руско- турската освободителна война (1877-1878 г.) офицери, войници и опълченци – 8 491 души. В криптата-гробница, декорирана със скулптурната фигура на “Жената-Майка”(Пиета), в 17 каменни саркофага са положени тленните останки на загиналите. Шипченският манастир “Рождество Христово” до 1934 г. е извънтериториална собственост на Русия, заедно с принадлежащата земя и постройки. На 23 юли в Истамбул при подписване на дипломатически протокол от политическият представител на СССР в България Фьодор Разколников обителта е предадена на българската държава. Българското Министерство на Външните работи през 1935 г. превежда храма във “ведомството и управлението” на Св. Синод на Българската православна църква с предписание към управляващия руските имоти в България, архиепископ Серафим Богучаровски (Соболев), да оформи документа за предаването на собствеността. През 1944 г. Московският и на цяла Русия патриарх признава тези документи и правото на управление на Шипченският манастир от БПЦ. През 1952 г. (8 ноември), с решение на Светия Синод на Руската православна църква, всички руски църковни общини и тяхната собственост, включително Шипченската духовна обител преминават под юриксдикцията на БПЦ. Но по време на комунистическото управление на България, правото на собственост на манастира преминава първо в ресора на Министерството на отбраната (?!), а по-късно към Министерството на културата. През 1967 г. се подписва неговият специален статут на храм-паметник, за съвместно стопанисване и обгрижване от държавата и от БПЦ. С постановление на Министерския съвет 33 / 1970 г. той е обявен за исторически паметник на културата от национално значение и по-късно влиза в историко-архитектурния резерват “Шипка- Бузлуджа”. В чест на 125-та годишнина на Освобождението на България от турско робство, руската “Балтийска строителна компания” провежда ремонтно-възстановителни работи в Шипченският манастир.

На 3 март 2003 г. по време на тържествата, обновената и освежена обител е посетена от президентите на Русия и България – Владимир Путин и Георги Първанов, но храмът-паметник е все още музей. На 25 декември 2004 г. – Рождество Христово, храмовият празник на манастира, в обителта е отслужена св. Литургия начело със Старозагорския митрополит Галактион. Два дни по-късно, с Указ № 1034 на Министерският съвет от 27 декември 2004 г., правителството на НДСВ деактува Шипченския манастир като държавна собственост и той е предаден изцяло на БПЦ и Старозагорската митрополия. Първи престоятел на Шипчинския манастир е отец Живко Шапков, който на 2 март 2005 г., по време на вечерното богослужение, водено от Старозагорския митрополит Галактион, в навечерието на 3 март, приема монашеството и е ръкоположен за йеромонах под името Сергий. Така се е казвал и последният игумен-престоятел на манастира “Рождество Христово” до 1961 г., когато държавата слага ръка на храма. Сутринта на 3 март 2005 г. – 127-та годишнина от Освобождението, в храма е изслужена св. Литургия водена от Старозагорският митрополит Галактион в съслужение с митрополитите Видински Дометиян, Врачански Калиник, Левкийски епископ Павел, настоятеля на руския храм в София протойерей Александър Карягин и местното духовенство. Тук присъстват и министър-председателят на България Симеон Сакс-Кобургготски и съпругата му, посланикът на Русия в България А. В. Потапов, обществени деятели и много граждани. В този ден обителта получава много подаръци: Министерският съвет дарява потир и дискос, областната администрация – икона на Рождество Христово, от Руското подворие – икона на преп. Серафим Саровски. В съседство с храма се намира сградата на Духовната семинария, на която предстои обновление.

Нека в празничният ден почетем паметта на жертвите дали живота си за свободата на Родината и вечно да блестят "златните" кубета на храм-паметника на Шипченският манастир "Рождество Христово".

източник: Двери на Православието