На този ден православната християнска църква празнува един от своите най-важни и тържествени празници - “въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен”. Църквата извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември. Кръстовден се въвежда в християнската календарна празничност във връзка със следните събития в историята на религията: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики; намирането на Кръста на Голгота и връщането му от персийски плен. През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него “С това ще победиш”. Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.
Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина. В 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.
В 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Йерусалим. Разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст. След 14 години император Ираклий върнал тържествено Кръста в Йерусалим след победата си над персите.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Често по асоциативен път възниква поверието, че говеенето на празника се спазва против болки в кръста. В подобен аспект може да се тълкува и народната представа, според която на Кръстовден “денят и нощта се кръстосват”, което ще рече, че стават равни по времетраене. Често българите казват, че с Кръстовден настъпва есенният сезон. Времето се застудява, водите на морето и реките изстиват. Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба. С празника започва и гроздоберът. В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.
