Кукеровден и Паликош – отбелязват се седем седмици преди Великден в селата Кости, Бродилово и гр. Малко Търново.

Филек – фолклорен обряд, изпълняван единствено в Рупска Странджа. Пролетни младежки игри, изпълнявани една седмица преди Великден. Възстановен в гр. М. Търново и с. Бръшлян.

Индипасха – поклонение в древнотракийско оброчище пет дена след Великден. Принасят се курбани и се прави ритуала “смиване” с язменска вода. Посещава се целогодишно.

Фестивал на зелениката – месец май (периода на цъфтеж на странджанската зеленика), в различини селища от територията на ПП “Странджа”.

Празници на литературата и изкуствата за деца и юноши – последната седмица на м. май, гр. Царево.

Св. Троица – плаващ празник, 50 дена след Великден. Празник на с. Евренозово.

Поклонническо шествие на петте странджански нестинарски села до Голямата аязма – последната неделя от м. май преди 3 юни. Изходни точки – селата Граматиково, Сливарово, Българи, Кости, Кондолово.

Нестинарски обряд - 3 юни, с. Българи

Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време езически ритуал да запази основните си черти и до днес. Преди повече от две хилядолетия тракийските царе, които били и върховни жреци, единствени имали право да встъпват в контакт с боговете, да отправят към тях молби и питания, а след смъртта си да бъдат обожествявани. Преди да влезе в свещеното място, царят-жрец танцувал заедно с най-приближените си аристократи – неговите мисти. Само той играел върху жаравата на огъня, горящ пред вратата на хероона (храм на хероя – царския предшественик). Влизането в огъня го свързвало с боговете, за да се допита до тях. След този контакт той излизал пред народа си и оповестявавал божествената воля и промисъл.

Отгласи от този ритуал се наблюдават при съвременните нестинарски игри в Странджа. Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на светеца. Между тях единствено главният нестинар или нестинарка, носейки иконата на обожествения цар Константин, т.е. на хероя, може да встъпи в контакт с него и да отправи молбите на хората. Единствено той може да предаде и отговорите на тези, които ги очакват. Той е възкръсналият тракийски цар-жрец в ролята си на медиатор – посредник между двата свята и главен прорицател.

Днес в село Българи изумителният танц върху жарава е само един отглас от онези древни тържества и ритуали. Въпреки това великата огнена мистерия пази притегателната си сила и досега.

Свети Константин и Елена – 21 май (н.ст.), 3 юни (ст.ст). Празник на гр. Ахтопол, с. Българи и с. Стоилово.

Национален събор-надпяване “Странджа пее” – през 4 години, с. Граматиково, в началото на м. юни.

Св. Илия – 20 юли, празник на селата Бяла вода, Граматиково, Кости, също и Стоилово.

Поклонническо шествие до пещерата-светилище Св. Марина – 30 юли (ст.ст.), с. Сливарово.

Седмица на морето – първата седмица на м.август, гр. Царево, гр. Ахтопол.

Св. Пантелеймон – 9 август, празник на селата Бръшлян, Бродилово, Калово и Сливарово.

Национален възпоменателен събор в м. Пéтрова нива, в чест на Илинденско-Преображенското въстание (1903) – предпоследната седмица на м. август.

Културни празници на гр. Малко Търново – седемдневни културни прояви в последната седмица на м.август.

Фестивал на мановия мед – първата десетдневка на август, гр. Царево.

Традиционни Ахтополски вечери – втората седмица на август, гр. Ахтопол.

Международен фолклорен фестивал “Еврофолк”– последната седмица на август, гр. Царево.

Международен плувен маратон - последната седмица на м.август, гр. Царево.

Аполония – празници на културата и изкуствата, началото на септември, гр.Созопол

Голяма Богородица – 28 август, празник на Малко Търново (част от Културните празници на града) и на с. Младежко.

* На 1 май се провежда възстановеният традиционен събор на Неювската поляна с богата концертна програма и народно веселие.
* Преди празника на град Елена се провежда конкурса за красота "Царица Елена", победителкатa, от който е една от водещите фигури в тържествата.
* На 21 май е празника на града "Свети равноапостоли Константин и Елена".
* Общински събор на народните читалища - своеобразен завършек на творческия сезон за самодейните колективи на читалищата е провеждането му всяка година около 24 май на сцена на читалище от общината.
* Празник на Еленския балкан се провежда два дни през месец юли. На втория ден е събор на самодейните състави от клубовете на пенсионера "На юг и север от Балкана".
* Първият празник Балканът пее и разказва се организира в Елена на Неювската поляна на 20 и 21 юни 1974 година. От тогава на ротационен принцип се провежда в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.
* На 5 декември всяка година населението се покланя пред подвига на загиналите при село Марян в западния край на града. Поклонението пред паметника на загиналите в западния край на града се нарича "Бягането" и се свързва с бягството на еленчани при нападението на града.

никита кожара написа:
Тук има доста информация за празниците и съборите в отделни населени местаhttp://www.sabori.bg...index.html