May 27 2017 04:21:40
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Видението при Римската...
· Вълчи празници
· Хумористичният...
· Къде остава...
· Видовден
· Кадин мост (р.Струма)
· Двете земи
· Разгула с мартениците...
Случайна статия
Български килим. Какво (не) знаем за него - (Народни занаяти)
Календар/Събития
<< Май 2017 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31        
Случайна снимка
Престилка
Престилка
Народни носии
Теми във Форума
Последни теми
· ТАЙНИТЕ НА БАБИНАТА...
· Книги за българските...
· Крали Марко
· ЧЕШМИ И ЧЕШМАРИ
· Видео и филми за...
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [51]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
На същия сайт за Видин...
Легенди и предания за...
Статия за Видовден -...
Като съм ходил из...
Един интересен анализ...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки

Преглед на тема
 Отпечатай темата
ЧЕШМИ И ЧЕШМАРИ
medved2
ЗДРАВЕЙТЕ,СКЪПИ АДМИНИСТРАТОРИ,ЧЛЕНОВЕ И ГОСТИ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ! Отдавна не съм писал тук, позагубих се малко...Не,не - в България съм си!Но не влизах тук доста време поради доста служебни ангажименти.Ще поправя "загубването" си и ще бъда редовен. ПРЕДЛАГАМ ВИ СЕГА ЗА СЪВМЕСТНА РАЗРАБОТКА - КАКТО ВИНАГИ ДОСЕГА - НОВА ТЕМА : "ЧЕШМИ И ЧЕШМАРИ" ! КОЙ БЪЛГАРИН НЕ ЗНАЕ ПЕСЕНТА "ДРАГИЕВА ЧЕШМА" ?! КОЙ БЪЛГАРИН НЕ Е ВИЖДАЛ КРАСИВАТА ЧЕШМА В ЦЕНТЪРА НА град САМОКОВ ?! А СЪМ СИГУРЕН, ЧЕ ВИЕ ЩЕ РАЗАЖЕТЕ ТУК И ЗА ТЕЗИ ЧЕШМИ, А И ЗА ОЩЕ МНООООГО МНОООГО ДРУГИ - ИЗ ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ?! ТЪКМО ЗА ТАКИВА РАЗКАЗИ И СНИМКИ ВИ МОЛЯ !!! НО СЪЩО - И ЗА ХОРАТА, ПОСТРОИЛИ ЧЕШМИТЕ !!! ЗАЩОТО НА ТЕЗИ ХОРА РЪЦЕТЕ И СЪРЦАТА ИМ СА ЗЛАТНИ !!И ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ИМ БЛАГОДАРИМ И ДА СМЕ ИМ ДЪЛБОКО ПРИЗНАТЕЛНИ !!! В ОЧАКВАНЕ НА РАЗКАЗИТЕ И СНИМКИТЕ ВИ - С ОГРОМНА БЛАГОДАРНОСТ И УВАЖЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ ВАС - medved2
Редактирано от medved2 на 28-06-2016 15:03
 
medved2
ЗДРАВЕЙТЕ,ПРИЯТЕЛИ! Все още никой от Вас не е разказал нищо по НОВАТА МИ ТЕМА, ТА РЕШИХ АЗ ДА НАПИША ПЪРВИЯ РАЗКАЗ. ТОЙ Е СЛЕДНИЯТ И НЕ Е РАЗКАЗАН ПЪРВОНАЧАЛНО ОТ МЕН. ЕТО ГО :
"Радина чешма край Перник
Ако не било, не би се приказвало. Това е останало от стари хора, та ние го приказуваме, па по нас наши деца и внуци така че приказуват и от уста на уста че върви, докато свет светува.

Та думата ми е защо нашата махала се казва Радина чешма. Едно време тука е било едно убаво и берекетно полье, текло е много вода, ама никой не се заселил, защо не могли да фана водата да я накарая да тече на едно место. Па по некое време водата се изгубила и само на едно место излазила вода. Тогава дошли, та се заселили и първите хора тука и рекли да си направат чешма. Повикали най-башмайсторите и почнали градежо. Ама какво станало: през денот изградат нещо, през нощта водата избляе и градежо падне. Днеска така, утре така, то се поминало бая ми ти време и некой рекъл да се загради човек у тоя градеж, та белким остане нещо от градежо. Майсторо почнал да си избира човек, ама били малцина и немало кого. А по това време тука била саде една мома Рада, цел ден си седела дома, ранила пилищата и си везала. (Едно време момите многу везеха и предеха.) Един ден Рада си седела дома на дворо, прела си къделя и си ранила пилищата. Дошел там майсторо, заговорил се с нея и како говорил.така земал, та измерил сенкята на момата. Още на другио ден почнали градежо и за чудо на всички хора градежо се задържал и след неколко месеца от чешмата потекла вода. Зарадвали се всички там и почнали да доождат да се заселяват около чешмата и така днеска е нашата махала станала.

Като се зарадвали всички, че имат вече вода, Рада мома залинела, заболела и след неколку месеца умрела, така нарачал майстора, да умре след неколко месеца, като потече водата.

Казвали са ми, че и сега по наше време, като е месечина и минеш покрай чешмата, отдалек видиш как седи една мома, та преде каделя, а до нея пилища клюцат. А кога е темно, чувало се само «цър, цър, цър» от пилищата, а момата се не види, нали на темно се не преде.

Източник: Българско народно творчество, том 11, изд. Български писател, София, 1963
• Публикувано от Куцулан на June 19 2007 • В Легенди и предания • "
АЗ НАЙ-СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ НА НАШИЯ АДМИНИСТРАТОР Куцулан за тази Легенда за Чешма от моя роден Перник ! СЕГА ЩЕ СЕ ОПИТАМ ДА НАМЕРЯ ПОВЕЧЕ ЗА ЧЕШМАРЯ, СЪЗДАЛ/ИЗГРАДИЛ ТАЗИ ЧЕШМА!!Но...това предстои...А ОТ ВАС, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ОЧАКВАМ ТЪКМО ТАКИВА РАЗКАЗИ/А И СНИМКИ/ - КАТО ЛЕГЕНДАТА, КОЯТО ТОКУ-ЩО ВИ ПРИПОМНИХ!!
 
medved2
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ЕТО И МОЯ ВТОРИ РАЗКАЗ ПО ТЕМАТА ЗА ЧЕШМИ И ЧЕШМАРИ : ТОЙ ОТНОВО НЕ Е МОЙ - Взех го от Сайта Opoznai.bg - И Е ЗА :
"Драгиева чешма
гр. Сливен 1100м. н.в. N 42 45.134 E 26 20.945

Добавено от Румяна Павлова
Намира се на панорамния път Сливен-Чуката-Карандила, под връх Харамията, на 3.2км от разклона м.Меча поляна за м.Карандила и вр. Българка.
Изградена 1932 година от ІІІта трудова дружина с командир полк. Петър Драгиев, при извора между Лясков рът и Прозореца, на северозападния склон на билото на планината. Първоначално е носела името на "Св.Петър", а в последствие се е утвърдило името "Драгиева чешма".
Прославена е с песента "Драгиева чешма". Музиката е написана от Димитър Шампион, а текста от Петър Бояджиев в съавторство на арх.Георги Гюлмязов." В Сайта Opoznai.bg ИМА СНИМКИ И НА ДРАГИЕВА ЧЕШМА, А И НА МНОГО ОЩЕ ДРУГИ ЧЕШМИ !! ТОЗИ САЙТ ЩЕ БЪДЕ ЕДИН ОТИЗТОЧНИЦИТЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ПО ТАЗИ ТЕМА!! ОЧАКВАМ И ВАШИТЕ РАЗКАЗИ И СНИМКИ!!
 
Мирилайлай
Здравей medved2, темата е интересна и липсваше досега тук. Имам някои снимки на стари чешми, но в момента не са при мен. Ще се опитам да ги пусна скоро. Поздрави.
 
Мирилайлай
Малко литература по въпроса:

Иван Мичев. Старите чешми на Варна. 2007, 176 с.
http://knigabg.com/i...p;id=12499

Иван Василев. Чешмите на Копривщица, 2009, 112 с.
http://knigabg.com/i...p;id=18114
 
medved2
БЕЗКРАЙНО МНОГО БЛАГОДАРЯ НА Мирилайлай ЗА НЕГОВИТЕ ОТГОВОРИ И ЛИНКОВЕ ПО ТЕМАТА!! ОЧАКВАМ С ГОЛЯМ ИНТЕРЕС КАКТО СНИМКИТЕ, ТАКА И ДРУГИ ОТГОВОРИ!!
 
medved2
ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ! КАЧВАМ СЕГА ТУК, ЗА ДА ВИ ДАМ ПОРЕДЕН ПОВОД ЗА РАЗМИСЪЛ, А И ДА ВИ "ПРЕДИЗВИКАМ" И ВИЕ ДА НАПИШЕТЕ, ДА РАЗКАЖЕТЕ... ЕТО КАКВО ВИ ПРЕДСТАВЯМ СЕГА :
"ЧЕРНИЧЕВО
Блог за историята, културата и забележителностите на село Черничево. Първият български краеведски блог, създаден през юли 2007г.
Една самодивска чешмичка
автор: Georgi Stankov
В преходния живот много хора таят надежда... да оставят след себе си нещо, което ще съществува, дори когато тях ги няма. Повечето го правят безкористно, без егоистичния гъдел да бъдат тачени и прочути. Правят го от чувство за приемственост и от желание да предадат на поколенията потомци завета, който са наследили от предците си. Родопските българи садят дървета и градят чешми.
Тази наша традиция повелява да сториш добро на странника, да напоиш жадния и да нахраниш гладния. Навярно затова в целия този край е пълно с чешми и вризове...

Снимката, която виждате, ми беше изпратена от Стефан Димов Стоянов от Кърджали. Чешмата е построена от баща му Димо, който е потъмък на стария черничевски род Толоеви и днес също живее в Кърджали.
"Тя е на едно място, което се нарича Басамаклията - разказва Стефан Стоянов, - на около час и половина пеша от селото, надолу по реката. На това място баща ми се бил зарекъл много отдавна да направи чешма и накрая успя. Мястото наистина е прекрасно, а чешмичката е каменна, след това тя обрасна с мъх и прилича на неръкотворна."
Чешмата на рода Толоеви е изградена през 1988г. Ако някой ден посетите Черничево, слезте по Бяла река и я потърсете. Чешмичката като че ли е излязла от вълшебна приказка! Наведете се, отпийте от рукналата струя и благословете непознатия строител!

Posted by Georgi Stankov
Labels: Наследство

kenkal каза...
Страхотно място са тези чешми. Обикновено те спасяват жадния странник от жажда, а той благославя онзи строител на чешмата, който струва добро независимо къде е.
20 май 2008 г., 18:30

Георги каза...
Нали, Kenkal, съгласен съм с теб!
Планирам един ден да направя топонимична карта на Черничево, където ще нанеса всички обекти. Къде коя махала е, къде имало някакво камъче интересно, къде чешма или вриз, къде друго..." АЗ САМО МОГА ДА ДОБАВЯ КЪМ КАЗАНОТО, ЧЕ НЕ УСПЯВАМ ДА КАЧА ТУК СНИМКАТА НА ЧЕШМИЧКАТА, ЗА КОЯТО СЕ РАЗКАЗВА ПО-ГОРЕ В ТЕКСТА! НО....КОЙТО ТЪРСИ - НАМИРА!
 
medved2
Мирилайлай написа:
Малко литература по въпроса:

Иван Мичев. Старите чешми на Варна. 2007, 176 с.
http://knigabg.com/i...p;id=12499

Иван Василев. Чешмите на Копривщица, 2009, 112 с.
http://knigabg.com/i...p;id=18114


НАЙ-ИСКРЕНИ БЛАГОДАРНОСТИ НА Мирилайлай ЗА ПОСОЧЕНИТЕ МИ ОТ НЕГО ДВЕ КНИГИ ПО ТЕМАТА!! И НАЙ-ИСКРЕНИ БЛАГОДАРНОСТИ НА КНИЖАРНИЦА "Български Книжици" в София, ЧЕ ГИ ИМАХА И ВЧЕРА СИ ГИ КУПИХ!!МНОООООГО ИНТЕРЕСНИ И ЦЕННИ СА !!! Занапред ще си позволя да Ви пиша някои текстове от тези книги!! СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ЧАКАМ ОТ ВАС ВАШИ РАЗКАЗИ ЗА ЧЕШМИ И ЧЕШМАРИТЕ ИМ !!! ТАКА, КАКТО КРАТИЧКО И МНОООООГО ЦЕННО ГО НАПРАВИ Мирилайлай!
 
medved2
ЗДРАВЕЙТЕ,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ!ВСЕ ОЩЕ НИКОЙ ОТ ВАС НЕ Е НАПИСАЛ НЕЩО ТУК...ЧАКАМ,ЧАКАМ....ПИШЕТЕ,РАЗ КАЗВАЙТЕ!!ЕТО ДВА КРАТКИ РАЗКАЗА - ЗА ИЗВЕСТНИТЕ ЧЕШМИ В гр.САМОКОВ. ВЗЕХ ГИ ОТ САЙТОВЕТЕ "Уикипе- дия"/на български/ И "Българската древност" :
"Голямата чешма
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Голямата чешма в Самоков
Голямата чешма се намира в Самоков и е била построена през 1660 г. по поръчка на емина на султанската кухня Мехмед ефенди.
Чешмата е изградена в мавритански стил от каменни блокове. Представлява 4-ъгълна постройка с чучури, от които е течала вода и от 4-те страни.
В декорацията ѝ има и 2 загадъчни елемента - каменна къщичка за птици и една „зенгия“, която според преданието е била обицата на Крали Марко.

• Фотогалерии и информация за Голямата чешма на сайта "Българската древност""

" Самоков, чешмите /Samokov, fountains
Голямата чешма, наричана още "Чешмата с обицата" е била построена през 1660г. по поръка на емина на султанската кухня Мехмед ефенди на най-видното място на чершията. Изградена е в мавритански стил от каменни блокове. Названието "чешмата с обицата" иде от един от декоративните елементи, който прилича на огромна желязна обица, закачена за покрива. По фасадата й има и други такива декоративни елементи като малки шадравани и къщичка за птици.

Шарената (Писаната) чешма се намира близо до Байракли джамия. Тя е малка покрита чешма, която е интересна с украсата си с релефи и рисувани цветя. "
 
medved2
И ЗА ДА НЕ СКУЧАЕТЕ - ЕТО И ОЩЕ : ТО Е ОТ Сайта "Стара Варна" И Е ЗА :
"Скеле капу чешмеси
Чешмата се е намирала до някогашните крепостни порти “Скеле Капусу” (Пристанищни порти).
До красива порта е редно да има и красива чешма. Скеле капу чешмеси е изградена през 1834 г. до лявата страна на Пристанищните порти. Изваяна изцяло от мрамор, лицето й гледа към морето. Несъмнено това е най-красивата варненска чешма. На нея не поставят надпис, както е прието при повечето стари чешми. В замяна на това, тя е богато украсена и орнаментирана. Скеле капу чешмеси и няколко други старинни чешми влизат в полезрението на братя Шкорпил още в началото на ХХ век.
В годишния отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г. се казва: “Тази чешма е мраморна и много хубаво украсена. Общинският съвет реши да бъде преместена и поставена в приморската градина...” Всъщност преместването на чешмата е извършено още през 1910 г. Тя е поставена в морската градина над тогавашните женски бани с лице към морето. През 1925 – 1926 г. до чешмата е построено стълбището за централните морски бани. От това място чешмата отново е преместена, но само фасадата й е вградена в стената до северните морски бани. Следват дълги години на забрава, чешмата е подложена на рушене и грабежи. Едва през 2001 г. Община Варна се заема да реставрира красивата старинна чешма и през нейния пиринчен чучур отново потича живителната струя вода.
Чешмата със слънцето
Чешмата е построена през 1836 г. по повеление на султан Махмуд II. Намирала се е срещу турския конак (от 1878 г. до 1944 г. Окръжно управление на Варна). През 1881 г. на срещуположната страна на чешмата е построено така нареченото Ковчежничество, чиято сграда е съборена през 1973 г. Непосредствено зад чешмата е имало турско гробище, което през 1881 – 1884 г. е преустроено на градина (днешната Градска градина).
Чешмата е изградена от мрамор и има три чучура. В горната й лицева част майсторите чешмари изобразяват лъчи на изгряващо слънце. А на самия й връх поставят мраморна “Тугра” – монограм на султан Махмуд II. Лицето на чешмата е обърнато на изток, откъдето изгрява слънцето.
Чешмата със слънцето е била под закрилата на Варненското археологическо дружество. Братя Шкорпил я наричат “мраморната чешма с хубави архитектурни украшения, находяща се в градската градина срещу окръжното управление”*. “В града ни – отбелязват те –са останали от турско време още няколко мраморни чешми с интересна архитектурна изработка. През 1918 г. дружеството реши да се иска от общината да състави комисия от един представител на нашето дружество, от градски архитект и инженер...”** Тази комисия решава “чешмата срещу окръжното управление да се пренесе в съседната градска градина”. По-късно се взема друго решение и през 1925 г. тя е преместена в Морската градина, в района на днешния алпинеум. Там става известна като “чешмата на въздишките”, по името на намиращото се до нея “мостче на въздишките”. Около чешмата са поставени красиво изработени каменни колони и саксии за цветя, дело на варненския скулптор Васил Ставрев, а самото място става много посещавано от ученици и влюбени двойки. На това място чешмата престоява цели 33 години. През 1958 г. е разрушена заради мраморния материал.
________________________________________
*Годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г.
**Известия на Варненското археологическо дружество за 1921 г."
 
medved2
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, КРАСИВО И МЪДРО "НЕЩО" СА ТОВА - ЛЕГЕНДИТЕ!!ЕТО ЕДНА ОТ ТЯХ :
"Вълкашиновата чешма
Владетелят на Прилепската област Вълкашин (Вукашин), за когото сръбските исторически източници говорят, че „он бил от нация болгарские”, след смъртта на крал Стефан Душан (1336—1355 г.), по време на управлението на младия му син Урош (1366 г.), заема сръбския престол и се опитва да създаде управление, способно да даде отпор на настъпващите в Балканите османски нашественици. Заедно с брат си Углеш, владетел на Серската област (под Гюмюрджина), чиито владения по Беломорието стигат чак до Перитор, той събира голяма християнска войска и потегля срещу османлиите. На 26 септември 1371 година отрядите на Халил паша нападат ненадейно през нощта лагера на 50—60-хилядната Вълкашинова войска, разположен до с. Черномен край Марица и му нанасят поражение. Монахът Исай пише: „Там паднаха костите им и останаха непогребани, и то в голямо множество: едни умряха от острието на меч, други бяха отведени в плен, а само някои се спасиха...”

В кръвопролитния бой Углеш пада убит, а крал Вълкашин тежко ранен. Приближените му успяват да го изведат от мястото на битката заедно с отстъпващата разбита войска. Носят го на ръце няколко десетки километра на северозапад по течението на Марица. Близо до днешния град Харманли Вълкашин издъхва от раните си. Смята се, че е погребан някъде около днешната железопътна гара на града. Недалеч оттам е Изворът на Белоногата.

Това предположение в известна степен почива на преданието, което разказва, че когато другарите на Вълкашин успели да се доберат до единствения извор от Одрин до р. Олудере край Харманли, Вълкашин понечил да утоли страшната си жажда. Пил от студената бистра вода и се отпуснал, „заспал завинаги”. Тогава станало чудо — изворната вода загубила сладкия си вкус и се превърнала в горчива лепкава течност, която вече никой не искал да пие. Гората била покрусена. Листата на дърветата окапали, клоните се оголили. Тревата изсъхнала. Цялата природа се прощавала с Вълкашин. Неговите верни бойци му изкопали гроб близо до извора и го погребали с почести. Над главата на доблестния си предводител поставили голям дървен кръст, а мястото оградили с дървена ограда.

Но чудото не спряло дотук. Скоро се разбрало, че ако някой болен, макар и поразен от най-коварна болест, посети това място и наплиска лицето си с изворната вода, начаса оздравява. И хората още по-често се спирали при извора, който назовали „Чешмата на Вълкашин”.

Повече от два века народът знае и помни извора с това име. Тук се отбиват да преклонят глава и да запалят свещ не само местните хора. Идват поклонници от далечни краища да почетат паметта на героя, загинал с меч в ръка за свободата на балканските народи. Това място става кът на обща гордост и надежда. Споменът за християнския крал, повел войските си срещу поробителя, живее редом с мечтата и стремлението към свобода.

източник: kroraina.com

• Публикувано от Куцулан на April 03 2008 • В Легенди и предания • " БЛАГОДАРЯ СЪРДЕЧНО НА НАШИЯ Администратор Куцулан, ЧЕ НИ Е /ПРЕ/РАЗКАЗАЛ ТАЗИ ЛЕГЕНДА!!ОЧАКВАМ С НЕТЪРПЕНИЕ И ВАШИТЕ РАЗКАЗИ!!
 
medved2
ЗДРАВЕЙТЕ,ПРИЯТЕЛИ! ДНЕС ВИ ПРИПОМНЯМ ЕДНА КРАСИВА ЛЕГЕНДА:
"Елия

Знаете ли, че има една чудна легенда от нашия край, в която се разказва как гробът на красивата девойка Елия се превръща в чешма? Чуйте я! Тя носи в себе си тихата прелест на хилядите чудни неща.
Елия върви край реката и мъдро размишлява. Тя усеща силата на водата. Съгласна е с мнението на своя умен баща и неговите приятели, че хората са като песъчинките, които водата бързо отвлича. Момичето се навежда отгребва шепа вода, но тя е непослушна, промушва се между нежните и пръсти и изтича.
В този момент нещо изтрополява зад гърба й. Снажен римски конник с удивление я наблюдава. Той два пъти пита момичето как се казва. Чистотата на сините очи го пронизва и той дочува името Елия, произнесено с треперещ глас. Елия постепенно се отпуска и съобщава, че е славянка, а баща и е освободен. Последното впечатли римлянинът. По всичко личеше, че той е от знатен род. Прииска му се да каже нещо хубаво, гордостта не му позволяваше сближаване.
Екнеха копитата по каменистата пътека и конникът се отдалечи. Момичето също тръгна към дома си. Зъберите отсреща тъмнееха. Глухи удари на топор се носеха над долината. Лаеха псета. И изведнъж се чу вик на човек - зов за помощ. Елия се затича. Тя знаеше, че човек, който равнодушно гледа злото, е лош човек.
Само след стотина крачки съзря, собствения си баща. Двама римляни яростно го биеха. Елия се провикна разплакана. Трети римлянин се приближи и заповяда на другите да спрат. Когато се обърна Елия разпозна конника от реката. Той хвърли кесия с пари на войниците и им заповяда да си вървят. Към бащата на момичето се обърна и му каза, че е свободен. Стария човек погледна своя необичаен спасител и каза вглъбено, че никой не е свободен, щом сам не може да си заповяда. Римлянинът се съгласи, но подчерта, че така са написани законите. Няма закон, който да е по сърцето на всички. С въздишка, стареца опроверга и каза, че има и неписани закони.
Бащата на Елия попита за името му. От отговора му разбра, не само, че се казва Фронтон, но и че майка му е славянка. Старецът сякаш на себе си промълви, че всичките си мъки не би заменил за робска служба.
От този миг насетне, където и да отидеше Фронтон, думите на мъдрия старец все повече го преследвха. Спореше със самият себе си. Самият Марк Аврелий го е назначил за висш чиновник на Долна Мизия. От него се страхуваха всички. Още един факт наскоро го изненада. При него дойде старият баща на Елия и му донесе кесия, като онази, която даде на войниците, за да не бъде длъжник. Той мислеше за неговото добро. Ако някой разбереше, че помага на славяните ще му стори зло.
Старецът с достойнство се оттегли, а Фронтон се възхищаваше на тази житейска философия. Възхищаваше се и на още нещо – едно видение, което го обсебваше често – Елия. Ходеше често по брега с надеждата да я види. Един ден сърцето му заби лудо като я видя гола, да влиза в реката. Годините на скитничество го бяха довели до Дунава и съдбата му бе отредила точно тук да се влюби безумно. В този момент се чу сигнал за тревога Неочаквани неприятели бяха обкръжили крепостта, хората се блъскаха, бързаха да влязат в крепостта.
Фронтон съзря Елия и баща й и ги приюти. Когато ги пуснаха оттам Елия бе тъжна. Беше обещала на римлянина, че ще дойде за деня на Венера. Тази скрита надежда да го види отново й даваше сила и надежда. Пътищата на сърцето са невидими и никой не знае дали от неволно казаната дума ще се роди добро или зло.
Фронтон беше обикнал Елия и чрез нейната чистота успокояваше душата си и смекчаваше твърдостта на сърцето си. Той ще я вземе за своя жена. Чувстваше, че баща й няма да се противи.
Денят на Венера дойде. Навсякъде се носеха песнопения, шум, суетня. Сам Марк Аврелий ще дойде на празненството. Царствена и прекрасна Елия пристъпи към олтара. В същото време една горда римлянка, стройна и красива не по-малко от Елия наблюдаваше със завист. Фронтон я забеляза и нещо сломи духа на веселието. Това беше жената, която в младостта си бе измамил. Какво ли отмъщение го чака? Елия бавно изкачваше каменните стълби. Тънкотаканата туника се диплеше по стройните и нозе. Жрицата подаде златна чаша на Елия, за да отпие от искрящото вино и с остатъка да загаси жертвения огън. Красивата българка докосна с устни чашата и миг след това се люшна премаляла. Снагата и се сломи. Очите и е отвориха с мъка и тя потърси със загасващ поглед Фронтон. Безкръвните устни прошепнаха нещо което никой никога не узна.
Кога гробът на Елия е станал чешма също никой не знае. Бистрите като сълзи струи падат в каменния саркофаг, сякаш оплакват съдбата на незнайната хубавица. И като песен на лира до нас достигат словата на Фронтон с които моли всички да окичат гроба с цветя. За да остане незасегнат от ударите на вековете.
Днес още един надпис краси тази чешма. Един френски археолог е трогнат от скръбта на гордия римлянин и се обръща към Фронтон за да му каже, че е чута неговата песен – молба.
Легендата е минала мъдрата проверка на времето и е оцеляла до ден днешен, защото е част от безсмъртието на нашия народ.

Сибил Огнянов Бойчев
ГПЧЕ “П. Богдан”

източник:
Български легенди

• Публикувано от Куцулан на June 29 2007 • В Легенди и предания •" СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ НА НАШИЯ Администратор Куцулан ЗА ТАЗИ НЕГОВА ПУБЛИКАЦИЯ ТУК!! БЕЗКРАЙНО СЪМ БЛАГОДАРЕН НА МЛАДИЯ РАЗКАЗВАЧ НА ЛЕГЕНДАТА Сибил Бойчев!!КЪДЕ ЛИ Е ТОЙ СЕГА?! ИМА ЛИ ИНТЕРЕС КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ЛЕГЕНДИ И МИТОВЕ?КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР?!КЪМ КРАЕВЕДСТВОТО?! ДАНО ОТНОВО ПОСЕТИ САЙТА НИ И НИ РАЗКАЖЕ НЕЩО!!!
А СЛЕД ПРЕКРАСНАТА ЛЕГЕНДА ЗА Елия - ЕТО И ОЩЕ НЕЩО ЗА НЕЯ : ТО Е ОТ "Уикипедия"/на български/ :
" Елия (чешма)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елия e името на чешма в гр. Никопол, регистрирана като паметник на културата[1]. Старото име на чешмата е Сютлийка[2].
Намира се в южната част на града, на 1 км от река Дунав. Представлява античен римски саркофаг с латински надпис – епитафия на Елия, рано починалата съпруга на римския чиновник Фронтон. Надписът е датиран от историците към 160-181 г.
По-късно, вероятно по време на турското робство саркофагът е вграден в чешма, висока З м с фронт 4 м. На надписа върху саркофага обръща внимание френският археолог Дижарден. Той остава много впечатлен и превежда елегията на френски, като оставя на чешмата и собствена плоча.
В момента чешмата Елия е действаща, с изворна вода.
Източници
1.
• В сайта на община Никопол
2. • В сайта bg.zonebulgaria.com
Външни препратки
• Легенда за Елия на сайта bulgarian-folklore.com"/ТОВА Е ПРЕПРАТКА КЪМ НАШИЯ САЙТ И КЪМ ТОКУ-ЩО ПРИПОМНЕНАТА ВИ ЛЕГЕНДА, ТАКА КРАСИВО РАЗКАЗАНА ОТ Сибил!/ В ОЧАКВАНЕ СЪМ И НА ВАШИ РАЗКАЗИ!
 
Куцулан
Темата наистина е интересна.
Но имам една забележка - мисля, че няма нужда отново да се копират статии от нашия сайт тук във форума. Такава практика може много бързо да увеличи обема на съдържанието, но без някаква особена полза.
Събирането на тези статии ни отне доста време и поне за повечето от тях смятаме, че са сложени в горе-долу правилните категории по теми.
Най-добре е в темата да се прилага връзка към статията, ако е тя е вече някъде на този сайт.
Благодаря за разбирането.
Компютър
Мир и разбирателство
"Станеш ли овца, вълците са готови"
 
medved2
БЛАГОДАРЯ СЪРДЕЧНО НА НАШИЯ Администратор И Приятел Куцулан за направената забележка!ЩЕ СЕ СТАРАЯ ДА СПАЗВАМ СЪВЕТА МУ!!
 
Мирилайлай
Чешма при село Искрец, община Своге.

http://www.bulgarian...fullsize=1

http://www.bulgarian...fullsize=1

http://www.bulgarian...fullsize=1

Надпис на чешмата:

"Тая чешма правил майстор Стефан 1845 [година]
ковач леко учил,
а чешмата самоук правил
съчи ракму Илия [?]"

Последния ред не мога да разчета.
От надписа разбираме, че чешмата е направена от някой си майстор Стефан, който е учил малко за ковач, а чешмата я е направил без да е учил такъв тип занаят.

http://www.bulgarian...fullsize=1

http://www.bulgarian...fullsize=1
Редактирано от Мирилайлай на 04-07-2016 09:59
 
medved2
Здравей,Скъпи Мирилайлай!Сигурен съм,че снимките които си качил,са много интересни!!Но, за мое съжаление,аз не можах да ги видя поради неясна за мен причина?!А иначе, това което не си успял да разчетеш, би трябвало да е "Съ ЧИРАКъ му ИЛИЯ", т.е Майстор Стефан е направил чешмата с помощта на чирака му Илия! НО ЗАЩО АЗ НЕ УСПЯХ ДА ВИДЯ СНИМКИТЕ ТИ - НЕ ЗНАМ?!И СЪЖАЛЯВАМ ЗА ТОВА!!!
 
Мирилайлай
Извинявам се. Сега отварят ли се?

За надписа би трябвало да е точно така: "с чирак му Илия".
 
medved2
БЛАГОДАРЯ СЪРДЕЧНО НА Мирилайлай за снимките!!ОТВОРИХ ГИ!!ПРЕДЛАГАМ МУ ДА ОБОСОБИ ВЪВ ФОТОГАЛЕРИЯТА НА САЙТА НИ САМОСТОЯТЕЛНА ПАПКА/АЛБУМ/ СЪС СНИМКИТЕ НА ВСИЧКИ ЧЕШМИ, КОИТО ИМА ТУК-В САЙТА, КАКТО И КОИТО ДОПЪЛНИ ТЕЛНО БЪДАТ КАЧЕНИ!!!
 
Прехвърли се във форум:
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Тръснал му вълната.
Потребителска анкета
Бихте ли се съгласили детето ви да учества във фолклорна трупа за изучаване на българските празници и обичаи

Да
Да
98% [50 Гласували]

Не
Не
0% [0 Гласували]

Може би
Може би
2% [1 Глас]

Гласа: 51
Трябва да влезете в профила си, за да гласувате.
Започнала: 24/12/2011 18:00

Архив на анкетите
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

28/02/2017 09:42
Кво да ви кажа - вече 10 години сме тук Clap

30/10/2016 19:28
Здравейте,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ-ЧЛЕНО - ВЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ,А И НЕГО- ВИ ГОСТИ! Обръщам се тук към всички вас с гореща молба- НАСОЧЕТЕ МЕ КЪМ БЪЛГАР






24/05/2016 16:35
Чести 24-ти май на всички членове на Любимия ми Сайт! Честит 24-ти май на неговите създатели и радетели той да е такъв и да съществу ва! Честит 24






27/09/2015 16:50
Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие. Необходим ми е текстът на родопската песен "Дума са дума от стари люде", изпълнявана от трио "Р






10/06/2015 07:50
Здравейте, много моля за седействие. Спешно търся Българска песен, изпълняват я по сватбите. Която се изпълнява от мъж и до колкото разбрах






21/03/2015 08:04
Скъпи приятели, ИМАМ МНОООООГО ДА НАПИША И ПО ПРЕДЛО ЖЕНАТА ОТ МЕНЕ ТЕМА "ЗМЕЙОВЕ,ДРАКОНИ...
", А И ДА ВИ ПРЕД ЛОЖА ЕДНА НОВА ТЕМА. Разни пробл






21/03/2015 07:59
Честита Пролет на всички приятели и почитатели,и посетите ли на Любимия ми Сайт Честита Пролет на неговите Админи - стратори!!!ДА СТЕ ЖИВИ И






20/04/2014 10:17
Весели празници Thumbsup

19/04/2014 15:30
ХУБАВИ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ НА ВСИЧКИ ВАС - ПРИЯТЕЛИ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ!



03/03/2014 13:29
Честит 3ти март.


Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.08 секунди - 54 Търсения 23,337,854 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2017 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.