Разгледах посочения сайт. Наистина има интересни неща. Ако можеха да включат и сборниците на Васил Стоин ще е още по-добре. Лично аз съм ги ползвала. Всеки текст е придружен с нотопис. Музикално надарените потребители на този сайт биха могли да раззучат мелодията на всяка песен.
Татари карат робини,
Голи, боси пръс сила,
Гладни жедни рубини.
Най-напрет върви Тудорка,
Мъжку си дети носъши,
Турчин Тудорки думаше:
_ " Тудорки, млада рубиньо,
Хвърли си, мъри детету!
Детету пилиначиту,
Чи прит кончи да вървиш,
На кончи руса да биеш,
Конят ми да са ни мокри ."
Тудорка дума турчину:
_ " Кък ша фърля детету,
Детету пилиначиту?
Ф девет села ходила,
Девет съм билки испила,
Дуде Дъмянча добия."
Кът през гура вървяха,
Редум гурата гледъха,
Де ша им дърво яреса,
Сред гура високу,
Високу и ръссфату,
Че са рубиня ръздяна,
Чи гу и рубиня пувила,
Пувила и пудуила,
Ф пъстра гу люлка угуди,
На дървото го зъкачи,
Чи му и рубиня зъпяля:
" Нъни ни, нъни, Дъмянчо,
Дъмянчо, Дъмян уйода,
Туй ша и ут майка люлени,
Люлени и пудуъяни.
Куга вятър пувее,
Дъмянча ша зълюлей,
Куга си дъждец зъръми,
Дъмянча ша си укъпи,
Лузинка ша си ръзвие,
Дъмянча ша си повие,
Кушутка ф пътя ша мини,
Дъмянча ша си пудуи.
Ръсти, Дъмянчо, пъръсти,
Редум пу свъта да ходиш,
Да ходиш, меня да търсиш."
Чи и рубиня тръгнала,
Чи си ут Дъмянча зъминала,
Кът рубинка зъминала,
Чи си и лузинка ръзвила,
Чи си Дъмянчо пувила,
Куга си вятър пувее,
И си люлчица люлеи,
Кушутка и ф пътя минъла,
И си Дъмянчо пудуи,
Ръсти, Дъмянчо, пурасти,
Купи си кончи хранину,
Редум пу свята ходъши,
Кату Дъмянчу вървеши,
През Будин града гуляма,
Хранину кончи яъреше,
Рубиня седи на чушма,
Черни гюмуве нълива,
Нълива, ни си утива,
Тя Дъмянча гледъши,
И на Дъмянча думаше:
- " Щу ми, юначи, приличъш,
На мойту сина Дъмянча?
Аз гу ф гурата уставих."
Дъмянчу дума рубиню:
- " Рубиню нипуробъна,
Туркиню нипутурчина,
Аз съм ф гурата пурасъл,
Мен ма и гурата гледъла."
Че със майка са улови,
На кончиту я угуди,
Чи я Дъмянчу утърва.
с. Лазарци( Еленско)
(акад. Михаил Арнаудов " Фолклор от Еленско " Сб.НУ, кн.1, том 27, стр. 305/6 )
Терминологичен речник:
1. Угуди - сложи
2. Уйода - войвода, юнак
3. Гюмонве - метален съд с тясно гърло в който се налива или се съхранява мляко и вода
В народомитологията и фолклора на древните народи често се преплитат фантастични елементи с реални събития. Българите са народ с древен произход. Поради това много от архаичните миталогични вярвания са възприети от нашите предци. В голямата си част и българския фолклор също е повлиян от древната митология.
В разглежданата песен записана от големия наш фолклорист акад. Михаил Арнаудов също срещаме такова. Основната идея втази песен е митът за подхвърленото дете.
Този елемент е познат от дълбока древност. Той е засвидетелстван и в самата Библия. В нея се разказва за историята на Майсей. Според древните текстове на свещенната книга се казва, че Мойсей е бил подхвърлено дете, което е намерено от царицата на Египет и отгледано от владетелското семейство. Същата идея откриваме и в легендата за братята близнаци Ромул и Рем - митичните основатели на Рим. Според легендата те са отнети от майка им Реа Силвия по заповед на Амулий - неин чичо. Целта на това отвличане е била те да бъдат убити, но са пощадени от бога на р. Тибър и братята оцеляват. Известно време за тях се грижи вълчица, която по-късно става символ на града.
Мотивът за подхвърленото дете се среща и в българския фолклор. Този фантастичен елемент се среща и сред песенното творчество на населението в Еленския край. Но тук се преплита и и сторическата реалност в България по онова време. Действието на песентта се развива в ранните векове на турското робство. Народния певец е отразил положението на поробеното българско население . Сам той описва трагедията на една майка, която е принудина от обстоятелствата да изостави своя новороден син.
Главната героиня е младата българка Тодорка. Тя наскоро е родила своя син. Младата майка е пленена от турците и е заставена да убие собствения си син, който трудно родила. Доказателство за това е, че тя е била принудена да търси помощта на билярки ( лечителки ).
Тодорка естествено е предпочела да го остави на съдбата си, като тайно се е надявала то да оцелее и един ден да вече порасналия и син да я открие и спаси.
Подхвърления Дамянчо израства сред гората. За него както предрича майката се грижи кошута. Тя го кърми. Но освен нея и неодушевената природа също взима участие в неговото оцеляване. Вятъра люлее люката на младенеца, а лозата го закриля като го повива. Ситния дъжд пък го къпе. И живата и неодушевената природа се грижат така за невръстния Дамянчо, че той да оцелее. На пук на турците той уживява. Но ако не са били тези крижи той би бил загинал.
След като оставя своя невръстния си син турците откарват младата майка във Видин. Този голям български граничен град е отдалечен от родното място на героинята Тодорка. Но въпреки това нейния вече пораснал и възмажал син я открива. Така порасналия Дамян освобождава своята майка от робството и я отвежда със себеси.
Публикувана на 2006-02-01 20:04:22 от Fallen_Angel
Коментари към статията:
Интересна песен.
Историята малко ми напомня за подобна разказана за Крали Марко в списанието Дъга от 80-те (който го помни). Там той също беше отгледан в гората от дивите животни...
Някой може ли да помогне с превода . Наскоро някой ме попита за тази песен.
Излел е Дельо Хайдутин
Излел йе Дельо хайдутин,
хайдутин йенкесаджие,
с Думбовци и с Караджовци.
Зарочал Дельо, пурочал
даридерскимнем айене,
айене кабадайлие.
-В селоно имам две лели,
да ми ги не потурчите,
да ми ги ни почорните,
чи га си слезам в селоно,
мночко щат майки да плакнат,
по-мночко, млади невести.
Кабадаалии - от турски - каба (тежки) даг ( - планина) са горски разбойници, мюсюлмани, а кърджалиите, пък - са полски, - по полетата.
Даръдере е старото име на Златоград, не знам какво означава на турски.
Сега гледам в речника на чуждите думи в българския език, изд. Наука и изкуство 2005 г. Кеседжия - тур. от кесмек, сека - кръвник, разбойник. Йени, ени, до колкото не греша е ново, като Еникьой - Ново село. Значи нещо като нови кръвници, кръволоци.
Не знам. Само знам, че на мен ми изпяха вариант на тази песен. Аз самата започнах един проект свързан с етнографията на моя край. Правя етнографски изследвания на Еленския край, затова се интересувам и от фолклора. Той е част от бита. Етнографита и фолклора са неразривно свързани.
Жалко, че може да се чуе само Излел е Дельо хайдутин! Не бях виждал този вариант като текст на "Вчера си майко поминах" - за Солуна града. Знаех я само в може би по-известната - за Долно село Райково, през Чешитскана махало..., в изпълнение на Георги Чилингиров. Лека му пръст! Прекланям се пред таланта му. Жалко, че не съм го слушал на живо! Имам два броя от неговата плоча, издадена от Балкантон! Ако някой я търси бих я разменил за друга!
йенкесаджие (по-правилно янкесиджия) значи « който краде чужди неща из джебовете, из пазухата на людето » (Н. Геров, Речник). То ест « джебчия ». От турския yankesici. От yan « страна (на нещо) » и kesici « резач », така щото янкесиджиите режели страничните кесии.
даридерски (по-правилно даръдерски) значи « който се отнася до Даръдере », туй последното бидейки старото име на Златоград. От турския dar? (просо) и dere (долина, дере). То ест « Долината на просото ».
айен или айенин (по-правилно аян или аянин) значи « началник, заповедник на една каза » (Н. Геров, Речник). То ест « областен управител ». От турския ayan.
кабадайлие (по-правилно кабадаия) значи « горделивец, самохвалко ; нахалник, наглец ». От турския kabaday?. От kaba « груб, прост, дебелашки » и day? « вуйчо ; юнак, герой ».
Пъша Марку думаше:
„ Марку мумче малку,
Марку мумче малку,
На трийси гудини,
Мош ли пубори с Муса
Кесъджия,
Ти да са пубориш
И да гу нъдвиеш?
Аку гу нъдвиеш,
Ас ша ти харижа,
Сидимдисе скели кръй
Чернуту мори. “
Чи си й фанъл Марку
с Муса да се бори,
Чи са борили три дни
и три нощи,
Не Марку нъдвива,
не Муса нъдвива.
Дету Марку ходи,
черни кърви рони;
Дету Муса ходи,
къту свиня рови.
Марку Енки думаше:
– „ Енки, сестру, Енки,
Енки, сестру, Енки,
де си, на къде си?
Ила пумугни ми
Муса да нъдвием,
Чи ша ма нъдвие
Муса Кесаджия “.
– Янка Марку дума:
„ Марку, братку, Марку,
Къли съм ти рекла
ф събота да н са бориш!
Нъведи са, Марку, ду чернъта
зиме;
Чи си бръкни, Марку,
ф лявия си бутуш,
Чи си извъди, Марку,
идно ношчи малку,
Идно ношчи малку
с три нади надини,
Чи удри, Марку
Муса фъф сърцету.
Тръгна да си иди,
ду срът пътя утиди,
Дъ срът пътя утиди,
тугас са усети,
Чи й зъбраил Марку
Муса да ръспори,
Чи да види Марку
Муса с колку й сърца:
Муса й със две сърца,
Със три реда ребра.
С. Лазарци ( общ. Елена, обл. В. Търново ) СбНУ, т. 27, стр. 121
Редактирано от emilia_n на 01-08-2007 19:43
Литернет, по отношение на сборниците, наистина е много богат сайт. Иначе съм съгласна с emilia_n, че би било много полезно да се включат повече сборници на Стоин. Това обаче, според мене, би могло да стане само със сканиране, а това е тежък труд и на никой не му се занимава. Единици са тези ентусиасти. Това си е проблем. Имаме много сборници, но достъпът до тях не е особено лесен.
Lada писа:
Литернет, по отношение на сборниците, наистина е много богат сайт. Иначе съм съгласна с emilia_n, че би било много полезно да се включат повече сборници на Стоин. Това обаче, според мене, би могло да стане само със сканиране, а това е тежък труд и на никой не му се занимава. Единици са тези ентусиасти. Това си е проблем. Имаме много сборници, но достъпът до тях не е особено лесен.
Капка по капка - вир.
Ние с Мирилайлай така правим. По малко, когато ни е кеф и когато имаме време. Погледни само колко статии имаме вече.
Абе я тука един въпрос:
Прочетох за трудови-жетварски песни (според Петър Динеков) - възникват в следствие на тежкия труд на жътварите. Жътварите пеят докато жънат. Те са приведени и работят, в следствие на това се получава потъмняване на вокалите:
а-ъ о-у е-и
Някой да каже нещо по темата?
Мир и разбирателство "Станеш ли овца, вълците са готови"
Малко късно, но все пак...
По случай миналите и предстоящи празници, ми се прииска да ви предложа една кратка коледрска песен от Тутракан, област Силистренска:
Седнала е малка мома,
Коладе ле, /след всеки ред/
ю градинка до калина,
да си шие сипан ръкав,
сипан ръкав, недосипан,
кат го шие, бога моли:
"Дай ми, боже, ихър вятър,
ихър вятър, долняк, горяк,
да развие Света гора, всяко дърво,
ний да видим коя дърво,
коя дърво рано цъфти,
дали явор, дали росен,
явор дърво рано цъфти,
че разцъфна три китува,
три китува, бяло цвете,
ю градинка до калинка,
че нямало кой да пази,
три китува бяло цвете,
пазела го малка мома,
три китува, бяло цвете!"
