Завърши седмицата на занаятите в Банскоhttp://dariknews.bg/..._id=540736. След това занаятчийски демонстрации и базари имаше в Белоградчик и Кюстендил. От 28 юни до 04 юли Пловдивският етнографски музей отваря врати за желяещите да се запознаят "на живо" с различни художествени занаяти. По време на празниците на културата във Велинград, от 05 до 10 юли, а също и на "Панаира на киселото мляко" в Разград от 22 до 24юли, както и на фолклорния събор в Копривщица 6-9август се организират и базари на народното приложно изуство.
Притиснати от кризата и от подхода на различните фирми - дистрибутори и търговци, които работят изключително "на консигнация" и с твърде високи и оскъпяващи изделията надценки, авторите на занаятчийски произведения, все повече се принуждават да излизат на улицата и сами да предлагат творбите си, като влизат в пряк контакт с наши и чуждестраннни туристи. Но не за това ми е думата сега:
В Банско се запознах с една майсторка на бродирани пантофи, които са така характерни за регионите с помашко население. Казва се Лидия Делибашева и е читалищен секретар в село Барутин - община Доспат. Бях впечатлена от тази тиха, внимателна и коректна жена. От разговорите си с нея, разбрах, че ръководи приложната школа в читалището. Учи децата на естетически и творчески подход при изработване на изелия от различни естествени материали - кукли от царевичак, с ръчно плетени роклички, ръкохватки за горещи съдове, сувенири. Обучава и група за автентично пеене, като подготвя децата за различни фолклорни конкурси и събори. Имат и много награди. Ръководеното от Лидия Делибашева читалище е включено в проекта "Живи човеши съкровища" с направената възстановка на детската игра "Хвърли - хвани камъче". Като единствен щатен работник, Лидия е и библиотекар, и чистач, и организатор, и преподавател... Подготвя проектите и печели финансирания по програми за подобряване на материалната база, за оборудване с компютри, за ремонти и участия. Библиотеката на читалището е включена в проекта "Глобални библиотеки". Работи също и по съвместни програми с местния исторически музей. Цялата тази богата и разнообразна дейност изисква много упоритост, енергия, борбеност и постоянство за постигане на поставените цели. Как въобще намира време за всичко?!
Малко хора са запознати с ежедневието на читалищния работник на село... Тук читалищата са такива културни средища, каквито са били и през възраждането. Театър, кино, библиотека, музика,чуждо езоково обучение, а сега и интернет - всичко това е достъпно само в читалището. Хората нямат средства за закупуване на собствени компютри, за тяхното оборудване и поддръжка. Читалището е място, където се отбелязват годишнини, събират се на раздумка и се "бистри политиката". Необходимо е и някой, който да насочва местните млади таланти в търсенето им на поле за творческа изява. Да задоволява духовните потребности на хората, да ги запознава с най-новите постижения на науката, да ги образова и напътства за по-добра професионална реализация. Всичко това държвата възлага на един единствен човек - т.е. парите от субсидията стигат за издръжка само на един щат. Немислимо е да се надяваме на приходи от такси - така ще се измести поставената цел за обща достъпнос на културно-просветната дейност. Остава да се работи за намиране на спонсори, за участия във финансирани по различни програми проекти и за набиране на средства и пособия от дарителски фондове.
В ранните утрини и късно вечер Лидия се занимава и с едино традиционно домашно занятие: изработва бродирани и обшити с ламе и мъниста пантофи. Сама измисля модела на орнамента и с много любов и търпение реди лъскавите пайети и ситните стъклени топченца, за да станат изделията уникални и изключително красиви.
Първо местните, започнали да купуват чехлите и терлиците, изработени от сръчната майсторка, а след това от уста, на уста славата и на изкусна бродирачка се разнесла из страната. Така запонала да получава и поръчки от цяла България. Лидия съхранява и практикува един традиционен занаят и е готова да го предаде на всеки, който пожелае да го изучи. Напомня, че всичко, до което се е докосвала българката е било изработвано с много любов, стремеж към красота и съвършенство. Независимо дали това е празнична премяна, предмет за ежедневния бит или оръдие на труда, то е трябвало да притежава и определени художествено-естетически качества - нещо, което в забързаното ежедневие сме склонни често да пренебрегваме.
Редактирано от никита кожара на 27-06-2010 10:05
Прехвърли се във форум:
Превод с Гугъл
Вход
Все още не сте потребител? Натиснете тук да се регистрирате.
