Критически изследвания върху историята на българите -
Книгата е написана от украинския учен Юрий Венелин и издадена през 1849 година в Москва. Книгата изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на 19 век.
"Кириакодромион, сиреч Неделник" (или само "Неделник") е първата печатна книга на новобългарски език. Написана е от Софроний Врачански и издадена през 1806 г. в румънския град Римник. Книгата представлява сборник от 94 неделни и празнични проповеди и поучителни слова, събрани върху 530 страници хронологично по реда на годишните празници, за които се отнасят.
"Стематография" е написана от Христофор Жефарович и е издадена през 1741 година във Виена. При съставянето й Жефарович използва "Стематографията" на Павел Ритер-Витезович (1701), който пък използва "Царството на славяните" на Мавро Орбини (1601). Книгата съдържа 20 изображения на български и сръбски владетели и светци, както и 56 герба на славянски и други балкански страни, с обяснителни четиристишия под тях. Стематографията оказва силно влияние върху българското (Паисий Хилендарски) и сръбското възраждане.
Авторът Йован Раич е сръбски историк и богослов от български произход, автор на четиритомния труд за историята на южните славяни "История разных славенских народов найпаче Болгар, Хорватов и Сербов". Книгата е издадена през 1792 година във Виена и през 1823 година в Будин. В "Книга II" авторът е написал обширна за времето си история на българите. файл 1 (21 МБ) файл 2 (22 МБ) файл 3 (26 МБ) файл 4 (14 МБ) файл 5 (23 МБ)
Руски превод на "Царството на славяните" на Мавро Орбини от 1601 година, отпечатан през 1722 година в Санкт Петербург. В края на книгата една глава е отделена за "Кралството на българите". От тази книга Паисий Хилендарски е черпил сведения за написването на своята История Славянобългарска.
"Землеописание за обучение на болгарското младенчество" е учебник по география, издаден от Неофит Архимандрит Хилендарец (Неофит Бозвели) през 1835 година с помощта на Княз Милош Обренович.
"Буквар с различни поучения" или "Рибен буквар" е първият новобългарски учебник. Негов автор е българският възрожденец Петър Берон. Издаден е през 1824 г. в Букурещ, когато Берон е едва 26-годишен. Букварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни. Названието му "Рибен буквар" идва от рисунката на делфина в края на книгата и с това название той става изключително популярен.
