August 21 2017 08:32:25
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Шевици от югозападна...
· Поройчани
· Видението при Римската...
· Вълчи празници
· Хумористичният...
· Къде остава...
· Видовден
· Кадин мост (р.Струма)
Случайна статия
Благовещениe, Благовец - 25 март - (Народни обичаи)
Календар/Събития
<< Август 2017 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      
Днес:
Случайна снимка
нашита сатенена
нашита сатенена
Народни носии
Теми във Форума
Последни теми
· Красиви и интересни...
· Филми
· Фотогалерия
· ЧЕШМИ И ЧЕШМАРИ
· ТАЙНИТЕ НА БАБИНАТА...
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [51]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
На същия сайт за Видин...
Легенди и предания за...
Статия за Видовден -...
Като съм ходил из...
Един интересен анализ...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки


Нистинаре. (част втора)
Нистинаре.

Съобщава С. Шивачев.
Продължение.

Същото огнеиграние, на което през 1871 год. бях очевидец ето как става. Беше понеделник на 21-й май 1871 год. Ние с поп Стояна Георгев Манафов от с. Грамматиково и още неколцина от по-първите селене, по мое настояванье, надвечер, тръгнахме от Грамматиково, отстояще 8-10 кил. от Вулгари гдето стигнахме по заход слънце. Слязохме на гостье у познайникът си и роднина П. Стоянов, пок. на Н. Личови. Къщата на Н. Личов беше тъкмо на Ю. И. край иа хорището. През къщата му непосредственно под един покрив с нея, беше дугенът и кафенето му и двете, както и къщата му, стари и ниски здания. Няколко раскрача западно беше църквата Св. Константин и Св. Елена. Тя беше една малка ниска, стара и надклепушена (с широки околовръст и наведени стрехи) сграда [12]. Пред нея источно беше оградата в която се държът биците и другият едър и дребен добитьк, определен за жъртва свето му, а южно от нея, широката площ – хорището. Всред това хорище гореше голям огън, около огъньт на по няколко раскрача далече имаше два големи купа от по 10-на кола храстови сурови дърва. При влизането си в селото, ние минахме тъкмо край огъньт и дървените урукли (дървалници) нъ от големата навалица комахай и не бяхме забележили и всичко това. Слязохме, както казах на конакът си, влязохме в кавенето, гдето ни поднесоха по едно кафе. Догде сам-там, мръкна и ние, поканени, от домовладиката, минахме в къщи да вечеряме. На вечерята ни посетиха тукашният свещенник поп Петко Георгев, синът му Георги, мой съученик и учительт селски, Киро Петров, всички познайници. След вечерята ние поизлязахме малко; позабиколихме татък около хорището, нъ нищо забележително не видяхме, т. е. нямаше тълпи, както бях слушал да играят и плешет боси из огьньт. Аз разочорован от това обстоятелство, позапитах П. Стояна за причината и той ми кимна да мълчя. Светиня му който много години беше живял, си имал причината за това. Той, както после ме уведоми, още с пристиганието ни зел грижата да ми представи възможността да вадя огнеиграчите, нъ понеже това, трябвало да се държи тайно, за туй ми и климна да мълчя. Расходката ни беше къса. Около по два часьт по турски ний бяхме на гости у поп Петкова дето щяхме да останем и да нощуваме. Поп Стоян, обаче настоя, да сме се върнали у К. Личов. Часът вече наближаваше 5 по турски когато ние си легнахме на одърчето пред кафенето на К. Личов. Моето любопитство, толкова възбудено от расказванието за огнеиграянието до сега, зе да ослабва и навито от съньт който, като с пръст натискаше клепките ми, отстъпи място на последния, токо щом си сложих главата. Та нямаше и що да чакам пред вид че около огънът нямаше вече никаква глъчка. Хорото, преди един час, се беше развалило; гайдите и тъпаните както и нистинарките ух! ух! и святому песните и въсклицанията – мьлкнали ведно с тези на пияната тълпа от любопитни тукашни и вънкашни. Само църквата която беше още отворена, светеше. Около нея се забележваха някакви движущи се сенки, прилични на силуети или на фантастически приведения които ту се мернеха, ту се изгубваха. Под гъстата левка (вид топчеста топола) която служеше за клепало (клепалница) и на върхат на която имаше щъркалюво гнездо, се мерулисаха (мерджелееха) един вид фантоми прилични повече на ония фантоми, които се мяркат и явяват ноще на страшливите, а най-много на децата. С една дума тъдява наоколо, освен постоянно горящий огън, имаше всичко друго, нъ не и това, което нашите погледи тьрсеха – нямаше, т. е. играющи в огьньт. Заборавих да спомена, че ние, когато си легнахме, поп Стоян не остави да изнесът свещ. Мене ми беше мъчно да си лягам в тъмното, нъ требваше да се съглася; поп Стоян, който и той се преструваше, че си ляга близо до мене, ми пожела легк сън като ми каза, че ще ме събуди, когато види нещо. Колко съм спал не зная; нъ се ми се струва че не се мина повече от час когато осетих едно легко побутнование по рамото и чух, гласът поп Стоянов, който почти че ми шепнеше и ме викаше на име да стана.

Заспал в надежда и силно любопитство, аз го чух преди да докаже думата, та досегнал ме не досегвал на рамото, аз се сепнах и разбудих и мьгновенно скочих прав. Той обаче не ме остави в това ми положение, нъ ми каза да седна. Седнах и си полегнах, както и той, да не би, според думите му да ни угадят нистинарете, че ги наблюдаваме. И действително не се мина много и ние видяхме две сенки, които се отделиха от при църквата и като че искаха да контролират и да се уверят, че освен техните няма други да гледат; минаха почти незабелязано край нас близо, като с нискъ глас си говориха: „Всички спят“. Минаха се 10-тина минути и ние видяхме, че от женската църква от заднята (западната) врата излязоха 5-6 лица, мъжье и жени, олюлявани и на нисък глас охкащи и произносящи ух! ух! 6-7 раскрача след тях вървяше Нистинарката с запалена голяма свещ и кандилницата в ръце. Още не доближили първите до огьньт, към когото се отправиха и ние видяхме, че огъньт, който до тоя час най-буйно гореше и бубулкаше, спадна и нямаше вече пламън. Видяхме после 2-ма души които с 2 дълги пъртье распръснаха и растлаха огьньт тъкмо както овчарите го растилат, когато ще пекът пита на въгленьето. Времето беше дъждовито и нощта – тъмна – облачна. Не бихме видели нищо, ако да не беше зарята, която испущаше на длъж и на шир растланя огън и ако да не бяхме близо около 30 – 35 м. до вето. Лицата, които по горе видяхме да се отправят към огьньт още не се доближаваха. Също се изгуби и Нистинарката. Нашето любопитство сега беше на върхът си. Мене особено зе да ми липсва търпевьето и благоразумието отстъпи мястото на необясненото любопитство, та въпреки съветът поп Стоянов зех да се старая за да се отделя от него и да ида по близо да гледам. Догдето още тези две начала се бореха в мене, поп Стоян с едно силно и натъртено „Чакай“ „Слушай“, ме утоложи и аз, принуден най после, послушах го и погледнах нататък към кадето той сочеше с ръка. Там едвам съзрях една среден ръст мъжска фигура, прилична на младежка да се улюлява и подскача бърже-бърже връз разгорещените и растлани въглене. В това време свисна (рукна) ситен дъждец и на нашите погледи доста ясно се очьртаваха 5-6 человечески образа олюлявани, като пияни и припкающи през огъньт. Всичките почти изграче прескачеха бърже-бърже през огъньт, като в засилюванието си, отиваха и на по няколко разкрача далеч от огъньт. Дъждът престана. Охотата на огнеиграчите, сякашъ, че се удвои. Един през други, те припкаха и тъпкаха разгорещените въгленье, бърборещи си някакви не пълни и не понятни думи, които винаги свършоваха, с въсклицателното: ух! ух! Касателно до актът, физическата, т. е. страната на огнеигранието, ако и още и не обясним за мене, – още повече, че не можах, да ги различа да ли са боси или с обуща моето любопитство речи че се удовлетвори до едва стъпен. Дойде ми на ум сега и зех, да размислявам за другата част на деянието идеалната – психологическата. Преди всичко не можех и не съм се и до сега убедил, че тези хора са неприкосновенни, несгараеми от огьньт, както ме уверяваше поп Стоян и мнозина други. Далече от мене тая мисъл, толкова повече, че такъво едно играение в огъньт може да го направи и друг, ако не всякой, стига само да вярва в светостта на деянието си, както в това вярват Нистинарете или пък да е малко много смел и решителен или пък, най сетне, да е ходил и да ходи бос повечето време през годината. Това последното обстоятелство иде да потвърди моите думи още повече, че повечето от тадевешнпте селяне, навикнали да ходят боси, да им е легко, направили си краката не чювствителни към всичко, което инак би ги повредило. Колкото за другото за – втория образ на действието – за опояваньето, т. е., в което падат и от което се обладават повечето от истинските Нистиваре, аз клоня малко да се съглася и го повярвам. Според мене прехващанието за нистинарите е един вид душевна болест (страст), подобна на пиянството, лудостта и т. н. Както пияният не изгубва съвършенно чувствата си; както лекоповреденийт в умът ! сьзнава до някъде положението си и в известни моменти, първийт почти отрезвява, а вторият се свестява и дохожда в съзнание така и този вид страст, която аз оприличавам ва душевно пиянство и аномалия, подбудена и раздразнена от идеята на набожността Богу и светому угодничеството при това распалена и подкрепена от вярата, която играе в случеят най-важната роль – зима връх над разсъдъкът, заглушава и затъпява чувствата, кипнова и се прилива, та най-сетне удовлетворена се уталожва и угасва в огьня. На това вай-много способствува и распаля страстта и примерът. Достатъчно е един да нагази огънят и вие ще видите цяла тълпа подире му да се хвърле в него, както се хвърлят овцете в пропастта след първата хвърлившасе овца. Доказателство на раздразнувавието на едва каква да е страст в хората, служи обстоятелството, гдето често виждаме прочуени и известни борци да се олюляват като пияни и да се навеждат и да правят разни телодвижения и гриммаси, когато присътствуват при боренье. Страстта на такивато, знаеме, порастнува до такъва степен, че ги принуждава да влязът и те в борилницата (арената) след което те, победители или победени вече се уталожват и дохождат до първото си положение приимат първият си темперамент. Същото в по малък размер, се случава и с играчите на чепница. Не е възможно в някое събрание, в което се свири ва плесание и двама или повече плешат, да не забележите някого отвън, който, неволно и даже против себе си, както и при гледанието на борба между двама, да не прави същите жестове и телодвижения на тези играчи.

Тези и тем подобни бяха моите мисли и съждения по повод на зрелището, което е предмет. Не на същото мнение беше и поп Стоян и всичките други моя приятели тукашни; м. Търновцн, Василковци и др. П. Стоян с един наложителен тон и внушителна убедителност, утрината се стараеше да ме увери, че това което видяхме снощи никак не е присторено и за очи, както се изразих аз, нъ сама действителност. Той ми расказа много истории, които бил слушал от стари хора за нистинарството. За любопитство на читателите аз ще раскажа следующата, която има общо и с генеологията на Нистинарството.

Нистинарството, казваше светиня му не е току тъй една проста дума. Не, напротив, нистинарството е един обичай, един обряд, ако не една догма, който си има началото още от първите времена на християнството. То било узаконено още от свети цар Константина и то ето как и по кой начин: Когато св. цар Константин пренесъл столицата си в Ц-град, когото кръстил и на името си и сам се кръстил в него, вътре и около Цариград имало много християне, нъ се потаяли от страх да не пострадат, както пострадали мнозина. Св. цар Константин много обикнъл новата вяра, та много залягал и се трудил да я направи обща, както вече била господствующа в цялата държава. Той дал голяма свобода на християнството и неговите последователи и проповедници; позволил им да си въздигат храмове, с други думи направил го завидно на друговерците, които с стотини идели ежидневно да се кръстяват. Това било достаточно за гражданете, не обаче и за селенете и живущите из горите, които едвали можело да се каже, че имали тъмно понятие за съществуванието на някакво божество или много Богове, а колко повече за новата вяра – Християнството, коята още не беше известна на всичките граждане. За да се убедяли и привлякли този вид хора нуждно било да им се устроят мамки и начин за убеждение, такъви, каквито отговарят и се съгласяват с техните характери, за тях малко помагали силните и распалени речи и слова на църковните проповедници тям никак не се нравил скромнийт, ограничен и сиромашки живот на нововерците – християните. Напротив, тям угаждали веселбите, ядението, пиението, песните, свирните, хората и т. н. Св. Конст. като видял, че по друг начин е невъзможно, да се убеди този народ, зел, че усстроил разни праздници, като узаконил да се празднуват, колкото се може тържественно. Разноските за тези праздници излизали от царското съкровище. Наредено било, щото още от ранната пролет да почнуват праздниците и да продължават комахай цяло лято.

Испърво средоточията на празднованието (сборний пункт), били в големите села. Празднованието ставало по следующий начин: Закаляли по няколко бика, овена и пр.; растоварели по няколко пещи хляб и бъчви вино на мястото; довеждали: зурни, гайди, тъпани и пр. свирни; запаляли голями огнюве, за да им светят нощя и да си готвят на тях дене и най-после почновали празднованието с песни, свирни, боренье, играние, препускание конье и други. Обикновено празднованието се продължавало 5-10 дни. По този начин неверните лесно повярвали в Христа и се кръщавали.

Поп Стоян свърши, като каза, че този начин на убеждавание за покръстюванието много подействувал. Не се минали много години и цяла Тракия, особенно крайморската, била покръстена. Празднованията обаче следвали да се повтарят всяка година и при всичките усилия на духовенството да ги искорени или преобрази оцелели са, някои от тях и до днес. Толкова що се касае до празднуванието и до палението на големи огнюве, които и до днес се палят на сборовете и в много не Нистинарски села. А що се отнася до играньето в огъня, П. Стоян мисли, че то било една особенна дарба (харис, благодат) Божия свише и че същите нистинаре били светци и сродници Божий. Голямата им любов и преданност към Бога и светецът, казва той, ги карала да не гледат къде отиват и що правят. Та за да би засвидетелствовали тази си любов и преданност Богу и Светому нагазвали огьньт и се излагали в всевъзможни осезания.

Според уверяванията на стари хора, другоч, в дълбока старина в описваните села имало нистинаре, които минавали за същи светци. Такивато Нистинаре служили, като един вид проповедници на Евангелието. Обикновено те живели по горите в дупки и пещери. Когато им се представил случай да покажят, силата на проповедаемий им Бог, те правили разни чудеса, главното от които било да ходят боси, невредими из огьньт. Обиталищата на такива светци постоянно се посещавали от разни любопитни и страждующи, мнозина от които намирали спасение. Преданието расказва, че тези Божии угодници живели живот пустинически. Те не играли в огьня както днешните огнеиграче, а комахай, се расхождали по няколко време из него; стояли, седели и не само те самите нъ нито дрехите им горели. Между днешните нистинаре има и такъви, които са се изобличили в лукавство и мошеничество. Има например човек, който за някаква любовна или друга цел, се каже, че е нистинарин, та в своето си или друго село нощя се престори на прехватен и ведно с другите се втури да играе уж в огьня, догде завлече някоя мома или жена или ръгне с нож някого от огнеиграющите, че после се изгубва. Преди години Ургарци бяха уловили съселеньт си, овчар ... кехая, който не е Нистинар и по малко огнеиграч, че се престорил на прехванат и последствие зел да играе в огьньт, догдето сполучил да завлече низ долът една своя любовница, чийто плач и викове принудили околостоящите да се притекът на помощ, та отнели жената и изобличили лъже-Нистинарина.


[12] Вургарската църква беше много стара, почти на събаряние. Покъсно, през 1874-76 год. те си направиха на същото място една висока и доста хубава църква, която изгоря през войната 1877-78 год.


Към първа част
Коментари
Няма добавени коментари.
Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.

Моля влезте в профила сиили се регистрирайте, за да гласувате.

Няма публикувани оценки.
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Да направи не може, ама да развали - иде му отръки.
Потребителска анкета
Бихте ли се съгласили детето ви да учества във фолклорна трупа за изучаване на българските празници и обичаи

Да
Да
98% [51 Гласували]

Не
Не
0% [0 Гласували]

Може би
Може би
2% [1 Глас]

Гласа: 52
Трябва да влезете в профила си, за да гласувате.
Започнала: 24/12/2011 18:00

Архив на анкетите
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

28/05/2017 22:39
Smile

28/02/2017 09:42
Кво да ви кажа - вече 10 години сме тук Clap

30/10/2016 19:28
Здравейте,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ-ЧЛЕНО - ВЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ,А И НЕГО- ВИ ГОСТИ! Обръщам се тук към всички вас с гореща молба- НАСОЧЕТЕ МЕ КЪМ БЪЛГАР






24/05/2016 16:35
Чести 24-ти май на всички членове на Любимия ми Сайт! Честит 24-ти май на неговите създатели и радетели той да е такъв и да съществу ва! Честит 24






27/09/2015 16:50
Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие. Необходим ми е текстът на родопската песен "Дума са дума от стари люде", изпълнявана от трио "Р






10/06/2015 07:50
Здравейте, много моля за седействие. Спешно търся Българска песен, изпълняват я по сватбите. Която се изпълнява от мъж и до колкото разбрах






21/03/2015 08:04
Скъпи приятели, ИМАМ МНОООООГО ДА НАПИША И ПО ПРЕДЛО ЖЕНАТА ОТ МЕНЕ ТЕМА "ЗМЕЙОВЕ,ДРАКОНИ...
", А И ДА ВИ ПРЕД ЛОЖА ЕДНА НОВА ТЕМА. Разни пробл






21/03/2015 07:59
Честита Пролет на всички приятели и почитатели,и посетите ли на Любимия ми Сайт Честита Пролет на неговите Админи - стратори!!!ДА СТЕ ЖИВИ И






20/04/2014 10:17
Весели празници Thumbsup

19/04/2014 15:30
ХУБАВИ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ НА ВСИЧКИ ВАС - ПРИЯТЕЛИ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ!




Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.04 секунди - 36 Търсения 24,031,347 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2017 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.