September 21 2018 12:31:04
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Поройчани (втора част)
· Шевици от югозападна...
· Поройчани
· Видението при Римската...
· Вълчи празници
· Хумористичният...
· Къде остава...
· Видовден
Случайна статия
Мърчаевски "Св. Троица" - (Енциклопедия "Манастири")
Календар/Събития
<< Септември 2018 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
Утре:
Случайна снимка
Градежница, Ловешко
Градежница, Ловешко
Народни носии
Теми във Форума
Последни теми
· Къпинчовци, цоглавци,...
· Митове, легенди за...
· СУРВА - древен...
· Фотогалерия
· Красиви и интересни...
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [51]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
Интересното е, че почти...
На същия сайт за Видин...
Легенди и предания за...
Статия за Видовден -...
Като съм ходил из...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки


Нистинаре. (част първа)
Нистинаре.

Съобщава С. Шивачев.
1898 г. (1871 г.)

Думата Нистинаре произвеждат от: „нистина“, истина, както въобще се изговаря в тукашния говор. Казват, че Нистинарето биле същите, истинските християне, та затова им останало и това име. Нистинарството е цяла една секта, смес от езически и християнски обичаи, и обряди, които, по всяка вероятност, са останали още от времето на покръстюванието на тези страни. Главните обряди са: коленье жертви (корбане), пеение похвални песни стихове Св. Константину и играянье в огън. Настинарето въобще не са твърде набожни и последствие не ходят в черква, не се изповядват и причестяват и не празднуват праздниците. Това е така колкото се отнася до другите праздници през цяла година, включително и някои от Господните — Св. Неделя; съвсем противното се случва обаче на праздника Св. Константин и Св. Елена, празднуват на 21-й май; тоя праздник се празднува най-тьржественно и в нистинарските села. Той се празднува и има сборове в с. Грамматиково, Улгари, Мързово, Коланджа, Резово, Блаца, Маджура и Пиргоплово, всички бъл. села. В Кости и Бродилово, сборът почнува още от 17 — 18 май и свършва на 24 — 25. В продължение на това време всичките жители от селата мъжски и женски, стари и млади, богати и сиромаси са пременени в най новата си премяна. Из къщите, дюгенете, кафенетата, на хорищата и по улиците се чуват песни, свирни на зурни, думканье на тъпанье (в бълг. села и свирни на гайда). Всичко е весело и на крак. Всяка къща непременно ще има по 1—2, или повече гостье.

nestinari

Главната церемония, обрядът, почнува на 21-й май рано със заклаванието на няколко бика. Този ден, освен общинските 1—2 бика, се колят и по няколко други обречени (втаксани) светому от разни лица тукашни и вънкашни. Случва се година да се заколят в чест светому до (20) бика на 21-й май. Тоя ден рано, до гдето още църквата не е пустиала, вънка на хорището и по други площади, се залюляват хора, които продължават догде пустне църква.

Божественната служба, служена от по няколко свещенника, се извършва най-тържествено. Църквата сега е препълнена от народ, тукашни и гостье, които с благоговение слушат и чакат до края. Щом се пустне църква, селският свещенник, предшествован от млади момци, носящи всичките опашати[1] икони святому на брой 18 — 20, обковани в злато и сребро и последван от множеството, дохожда на мястото, гдето е параклисът и аязмата светому, гдето стоят вързани вътре в една малка ограда всичките бици (бикове).

Най първо тука светът вода и ръсят всичките присътствующи и биковете. След това свещенникът изчете молитвата на жертвите, които тоя час закалят един по един.

После свещенникът обикаля и по къщите, та благославя всичките домашни жертви, вече сварени или варящи се, чийто кожи и плешки зима той и по някоя пара отгоре. Когато свещенника се занимава с благославението на жертвите, младите икононосци, предвождани от светому, тъпанът[2] и две гайди или зурни и последвани от много сборовачи и, повечето от които нистинаре, отиват у нистинарката[3] да посрещнат и слюбят (съцелуват) техните светци с тези Нестинарските. В такъв случай Нистинарката, обикновенно възрастна жена или баба, ги посреща още на дворът весела и засмяна до уши и ги поканя да влязат. Преди да отговорят на поканата гостьето изиграват едно чисто мъжко, Нистинарско хоро, имащи за предводители всичките носящи светците момци.[4] В това време Нистинарката се прехвата[5]; тя бърже, бърже напълнова кадилницата с огън и тамян, запали свещ и с кадилницата в дясната, а свещта в лявата ръка излиза на двора и се грамне успоредно с хороводеца играюща и тя насреща му и пеяща песните и славословията светому и произнасяюща натъртено и с висок глас от време на време въсклицателното ух! ух!. Това хоро се играе толкова бърже, щото вътре в половин час Нистинарката потъне в пот и едва сполучва да се равни с хороводците, които уж да прикадява излиза. Най-сетне, гайдите п тъпанът престават и играчите всички влизат в къщи, ако ги поема къщата или насядат в пруста или на двора на нарочно приготвеното и постланото за тях място. Икононосците и неколцина от по-първите, влизат в къщи и придружени от Нистинарката сега вече прехватена от светеца, отиват в нистинаркената църквица (параклис), гдето стоят иконите светому[6] и там правят да се целуват (поздравляват) светците (иконите), като ги доближават с лицата една до друга. Тука правят и някой и други обряди, относящи се до тайните на, Нистинарството, до младите (оглашенните, още не просветените в тайниге на нистинарството) и въобще до някои прокобяванье и предсказвания, които Нистинарката е длъжна в такъв случай да съобщи на най-верните и преданните от съмишлениците със сектантите си. Тези прокобявания стават още по задлъжителни за нея в случай, че тя бъде поканена от някого от своите да му предскаже: ще ли оздравее еди кой си болен? Еди кое момче ще ли земе, еди коя мома? … През всичкото това време, до гдето трае тоя вид исповед и тайнство, Нистинарката е най-смиренна и се преструва, като да има сношение свише за всичко щото говори и върши. На всяка дума тя с голямо благоговение споменува светому името и се кръсти. Като се свърши тоя обряд Нистанарката излиза вън при другите гостье, почерпова ги, нагостява ги, ако е дошел обед и придружена от тех и от неколцина свои момци, които носят нейните икони (всичките опашати икони от църквицата й), отива на светому аязмата, която обикновено е далеч от селото в някоя живописна долина, вървяща важно и полегка. И сега тъпанът и гайдите, свирят и думкат, догде стигнат на аязмата. Към това шествие, от селото към аязмата, се присъединяват и другите нистинаре и любопитни мъже, жени, момчета, момичета и деца. На язмата ще намерят събрано почти цялото село и свещенникът, да чакат светците и Нистинарката. Край аязмата има направен един параклис и иконостас с една врязапа дъска в чиито резки слагат дръжките на иконите, които закрепяват на иконостаса. Щом пристигнат всичките, тъпанът и гайдите мълкват. Свещенникът надене епитрахилът и почне да свети вода. Всичките събрани се струпват около свещенникът, начело с Нистинарката и другите нистинаре. Някъде нистинарките не гармонират със свещенниците, та стоят отстрана. На свършвание, свещенникът, пеющ тропарът на Св. Конст. „Кръста твоего образ на себе си видов Павел и пр.“ и „Спаси Господи“ поръсва най-първо иконите, една по една, след тях присъствующите, които му целуват ръка, след целуванието Кръстът и евангелието, и му подават по някоя пара.

Като изръси всички, свещенника отива по селището (сенките и бараките) гдето са наседнали сборовачите та им благославя сварените вече корбани, цедилки с прясно сирене, ведра с пресник и мляко, като от първите зима плешка и кожата, а от другите по някоя пара. Съвременно той благославя и худулите (пещники, хлябове, самуне) от които му дават по една улумка (1/4 от целий хляб) или фарганье (порезница). Догдето свещенникът запретнал или преметнал чак през рамо дългото си и широко джубе или пък по антерия, тича от сеница на сеница из прелестната долина да си благославя жертвите. Нистинарето, икононосците и други любопитни, се занимават с разни игри, забавления и увеселения. Едни напр., играят хоро, преводими от Нистинарката и след нея множество прехванати момичета, жени, баби и мъже; други, момци се катерят по правите, като свещ и високи 20—30 метра бучики или осики, та от върхът на едната като се залюлеятъ силната, скачать и се залавят за върхът на друга, която не е по близу от 2—3 метра от първата. Тая игра твърде любима на вулгарци и на мордовци не е до там безопасна: често сс случава крехкия върх на дървото да се пречупи, като се прегъне извънмерно дървото, та пада долу ведно с играчът, който след това рядко оживява, или пък, при скачанието, да не може да се улови изведнъж пада и се убива. Други пък, гледаш, се струпали около някой Нистинар, който токо що пристигнал от път, или пък се е пуснал от хорото и се прострял на земята или в параклисчето в несвяст. Има и такива Нистинаре, които се мислят за грешни, та се подлагат на разни стезания и мъки за прощаванието на греховете им. На Влахово видях един Нистинар от с. Пиргоплово, обесен за двата си крака на един чеп (острог, чепесто дърво)[7] издаден от едно голямо дърво с главата на доле, която едва опираше на земята. Намерението му, о време се разбра, та присъствующите не го оставпха да стои повече в това си положение. Той принуден, се поде на горе, улови се с ръце на мястото, гдето му бяха окачени краката, които спустна, опря ги на земята и се пустна от горе, та седна долу. Очите му бяха подпухнали и почервенели, погледът му беше грозен и състрадателен. Аз си заключих, че е пиян, нъ познайниците му ме увериха, че той бил пай-първийт Нистинар в селото че не пиял ни вино ни ракия. Догдето той лежеше почти в несвяст и съвършенно умаломощен и изнурен, дойде Нистинарката, прекади го с кадилницата, поръси го с аязма и му пооми челото и лицето; след няколко минути Нистинарът стана зе си гуглата, която беше захвърлена на една страна и залит-полит, като (умаяна) кокошка тръгна и отиде при домашните си, които бяха на другия край на реката.

Колкото напреднова денят, два път повече напредноват и веселбите. Дохожда пладне и сборующите всички, и нистинарете са в разгара си: Едни играят със светците; други на обикновенно хоро; други чисто мъжско нистинарско хоро; други плешът (играят чукница); други пеят на субат и се веселят и най-сетне някои заобиколили гайдарджия, цигулар, зурнаджия и тъпанар, слушат и се удоволствуват от свирните и песните на първите и от проглушителното думкане на тъпина. В такъво положение, находящи се всички, разнесе се дума, че иде светецът от ближното село, Бродилово, иапример; чува се глухият екот на тъпанът и подир няколко минути, задава се цяла тълпа народ, на чело па която вървят: гайдите, тъпаните; след тях светците и после множеството.

Някога това шествие зима чисто религиозен вид като ведно със светците вървят посими от млади момци: кръст, слънцата (шестокрильята), хуругвите и др. и всред тях свещенникът пеящ светому тропарът. В такъв случай тъпаните и гайдите вървят няколко раскрача напред. Това шествие се нарича свиждание на светците. Гостенинът светец ще се спре няколко минути далеч от сборното място и там чака пък гостоприемният светец да излезе да го посрещне, този момент на първата среща е най-тьржественнийт и най-любопитнийт. Най първо се срещат (се сдумковат) тъпанете[8], след тях пристъпват светците едни към други наред, поред.

Най-първо се целуват (допират) двете най-големи, най-стари по направата си, и най-много украсени икони; след тях се целуват всичките други. В това време зурните свирят и тъпаните бият по гласът на песнята:
„Тръгнали ми са тръгнали,
Утрина рано ф' недяле:
Мильетъ свети Кустадин,
И три моми лефтери:[9] и пр.“

Щом се свърши обрядът на целуванието, зурлите или гайдите свирят на борба и тогава 2-та светци се борят. Борнята на светците обикновенно трае малко. Навремени, особено, ако носящите ги са пияни, тя бива ожесточена и нерядко се свършва с пукнованието на главата на някого от носящите ги, или пък много рядко със счупванието на иконата на две, което впрочем се сматра за поличба[10]. Обикновенната борня на светците става с легки счуквания на иконите една о друга. При всичко това, обаче, някои от носящите ги, пияни, не пропускат случайт да не нападнат с думи противниците си (носящите другите светци). Често се случава, че и срещните им отговарятъ остро и тогава между тях се почнова словесна борба, като всеки от състезающите се страни се старае да наддума и да победи с думи противника си, та в това разгорещено състояние не ще съмнение, се пропускат често и думи, които никак не отговарят на целта и на светостта на праздника[11], след свършванието на този обряд, всичките светци задружно тръгват към аязмата и параклисът, гдето слагат на мястото им всичките светци да си починат, като съвременно се оттеглят и те да си починат и да се видят с приятели и познайници. Гостованьето трае само няколко часа. Надвечер гостите си отиват испроводени по тържествено от колкото бяха дочакани. Както при посрещаньето, така, и при испращаньето на гостът, светец се препускат всичите конье, колкото ги има и в двете сборующи села, та и по повод на този отдавнашен обичай не малко неща стават.

Игранието в огън. Нистинарето още от сутринта земат да се подстрижуват (подскрижуват), та някои от тях си поиграват, нистинарската, нъ не в огън.

Също и пълното огнеиграние става ноще — сред нощ.

Във всяко село, в средата, около църквата има по една площ, наречена хорище, гдето става хорото и гдето лежат говедата вечер. Още от 18-й Май всред тези площи, в нистинарските села се струпват по няколко купи, от 15—25 кола дебели храстови сурови дърва. Вечерта па 21-й Май още по заход слънце, между тези купове дърва в сред площта се запале голям огън. Ако още през деньт попитате някого, защо са тези дърва? . . „Да ги запалят довечера, за да светят на хорото (обикновенното), което ще играе цяла нощ;“ или пък „да преставят курбаните да се варят на него“ и пр, а никога не отговарят право и не ви казват истинската цел.

Действително, от вечер и близо до сред нощ, целта на куповете дърва и буйнийт огьн се вижда тая, за която говорим. Любителите обаче наблюдатели (обикновено М. Търновци), около сред нощ, ще чуете да ви казват да се приберете нейде; да си легнете и да се престорите на заспал даже. И наистина после полунощ, повечето шум от свирните и думканието утихва; многото тук там, распръснати из площта хора се сгрупират на едно голямо; всичките почти дюкени и кафенета се затварят; навалицата, които от тъмни зори пълнете площта, уредяси, тук-там ще видите някой разсмейвач, разбухлен, разментешен, викащец „ух! ух!“ и молящец се, като пряхванат уж. Нъ това още не е нищо. Това обикновенно се прави с цел да се измамят странните любопитни, мнозина от които недоволни от този вид прехващание и мнимо огнерирание разотиват се един по един по конаците си, лягат си и заспават.


[1] Това са образи Св. Константин и Св. Елена, държащи честният кръст, които имат дървени, облечени в сребро опашки (дръжки), за да се носят лесно.

[2] Това е един тъпан, който през цяла година стои окачен в женската черква или в църковната килия (стаичка), а се снима и думка само през май месец. — Този тъпан се казва: „Светому тъпанът“.

[3] В нистинарските села има по една жена, която по наследство се нарича Нистинарката. Тя трябва да е сама нистинарка в да произхожда от нистинарски род. Не й е поверено да пази у дома си опашатите и др. икони светому; да им пали постоянно кандила; да къта и съхранява подаръците светому състояще се от: сребърни и позлатени кандила и вещи, разни образци ръце, крака, цели тела и др. направени от злато или сребро, месали, кърпи, платно, престилки, ризи, восък, дървено масло, и др.
Ургарската Нистинарка, една, около 45 — 50 годишна жена, е много, набожна, умна, разговорлива. В разговорът, с когото и да бъде, тя често споменава светому името, като в знак на извънредна почет и уважение, при произнасението се прекръства и казва: „да му имаме харът“, да му имаме благодатта. Нистинарката минава за една праведница. Никакъв набожен обряд не става без нея. Тя е длъжна да посещава всичките болни в махалата си и даже в цялото село, като им принася по нещичко да си хапнат, или пийнат, да се намажат и прикадят. Въобще тя минува и за най-вещата и умната между жените. Нейните думи и съвети тежат навред, всякога и пред всякого. Къщата й ежедневно, особенно през зимните праздници, се пълни от набожни жени и момичета, които я разпитват за едно, за друго и на които тя тъй или инак трябва да отговори, като предпостави винаги светецът, в чието име тя всякога говори, върши и съветва. Някъде като в (с. Мърсово, напр.), Нистинарката завзема мястото на врачка. При Мързовската Нистинарка, баба Рада, помня идваха от где да си е села да си врачуват и да се допитват, за едно, за друго. Напразно бяха запрещенията и проклинанията на гръцките, а по-после и на българските владици и свещенници. Нистинаркиното име и слава от ден на ден растеше.

[4] Обикновено светците се носят от момчета, ергени.

[5] Прехващанието става така: испървом прехванатият земе да се прозява и земе да побледнява. Околостоящите му го подсетят, че е прехванът и той, като в несвяст земе да се обзърта на горе на доле; земе да се олюлява и търси свещ да земе въ ръка и тимян да го прикадят. Дали му, не дали свещ и принадили го, непрекадили, той вече земе да трепере като втресен, да се олюлява и тогава тича в огънът, ако има запален такъв, и почнова да играе бос в него.

[6] Това е един вид малка църквица, в която стоят Нистинар. икони, останали й по наследство.

[7] Острог се нарича едно чепесто дърво, забито в земята, на чийто чепове овчарете си закачват едно друго. Обикновенно острозите са 2-3 метра с по 10-на чепа. Острозите биват и технически и тогава се думат Карнуля. Подобен вид самоистезание превисявание за чест на някои божий угодник или пък за прощаванье грехове става и в Индия и в Китай. Не с чудно този стар обичай да е стар, та да си има от там началото.

[8] Сдумкванието на тъпаните става, като няколко токмака (бияла) земат да удрят на един тъпан от двете му страни, че по този начин заглушават въздухът особено ако тъпаните са три четире.

[9] От гр. дума елеутерос — ерген, неженен – свободен.

[10] Сборичкванието на светците става, като се разбъркат всичките икони и земат без разбор да се чукат и удрят легко една о друга.

[11] Случава се някой пиян икононосец да нарече „куче“ противникът си и светецът му, като че ли не са равни помежду си!!


(Следва)

Към втора част
Коментари
Няма добавени коментари.
Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.

Моля влезте в профила сиили се регистрирайте, за да гласувате.

Няма публикувани оценки.
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Пени се като недоносче.
Потребителска анкета
Бихте ли се съгласили детето ви да учества във фолклорна трупа за изучаване на българските празници и обичаи

Да
Да
98% [55 Гласували]

Не
Не
0% [0 Гласували]

Може би
Може би
2% [1 Глас]

Гласа: 56
Трябва да влезете в профила си, за да гласувате.
Започнала: 24/12/2011 18:00

Архив на анкетите
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

06/03/2018 17:44
Здравей

28/05/2017 22:39
Smile

28/02/2017 09:42
Кво да ви кажа - вече 10 години сме тук Clap

30/10/2016 19:28
Здравейте,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ-ЧЛЕНО - ВЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ,А И НЕГО- ВИ ГОСТИ! Обръщам се тук към всички вас с гореща молба- НАСОЧЕТЕ МЕ КЪМ БЪЛГАР






24/05/2016 16:35
Чести 24-ти май на всички членове на Любимия ми Сайт! Честит 24-ти май на неговите създатели и радетели той да е такъв и да съществу ва! Честит 24






27/09/2015 16:50
Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие. Необходим ми е текстът на родопската песен "Дума са дума от стари люде", изпълнявана от трио "Р






10/06/2015 07:50
Здравейте, много моля за седействие. Спешно търся Българска песен, изпълняват я по сватбите. Която се изпълнява от мъж и до колкото разбрах






21/03/2015 08:04
Скъпи приятели, ИМАМ МНОООООГО ДА НАПИША И ПО ПРЕДЛО ЖЕНАТА ОТ МЕНЕ ТЕМА "ЗМЕЙОВЕ,ДРАКОНИ...
", А И ДА ВИ ПРЕД ЛОЖА ЕДНА НОВА ТЕМА. Разни пробл






21/03/2015 07:59
Честита Пролет на всички приятели и почитатели,и посетите ли на Любимия ми Сайт Честита Пролет на неговите Админи - стратори!!!ДА СТЕ ЖИВИ И






20/04/2014 10:17
Весели празници Thumbsup


Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.05 секунди - 36 Търсения 27,065,955 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2018 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.