August 21 2019 01:29:28
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Иван Марков (Иван...
· Поройчани (втора част)
· Шевици от югозападна...
· Поройчани
· Видението при Римската...
· Вълчи празници
· Хумористичният...
· Къде остава...
Случайна статия
Българските цветове - (Други)
Календар/Събития
<< Август 2019 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
      1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 31  
Утре:
Случайна снимка
Теми във Форума
Последни теми
· Текстове на народни...
· погребални песни
· Къпинчовци, цоглавци,...
· Митове, легенди за...
· СУРВА - древен...
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [52]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
Една статия с някои...
Интересното е, че почти...
На същия сайт за Видин...
Легенди и предания за...
Статия за Видовден -...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки


Хлябът
Хлябът на живота

„Никой не е по-голям от хляба!” – старата българска поговорка най-красноречиво показва отношението на народа ни към хляба. Ясно е, че тук не става дума просто за храна, но за нещо по-силно дори от самия човек.
От най-дълбока античност има запазени писмени свидетелства за това, че по нашите зами се меси странен хляб, който след изпичането си увеличава своя обем до два пъти. За това съобщава Ксенофонт, Хелиодор, а също и Херодот. Друг факт впечатлил древните историци е, че самият цар разчупва и раздава хляба и виното на гостите си/за Севт/ , което е доказателство за особената почит и присъствие на тези две храни на трапезата и равнозначността на храненето със свещенодействане. За култ към хляба говорят и открити от археолозите миниатюрни питки от зърно и глина, вкопани до хромелите на къщите. Характерно е също принасяне на жертва от първите плодове, положени именно в пшеничена слама.
Несъмнено хлябът е част от ритуали, свързани с жертвени приноси пред Божеството. Т.н. „безкръвна жертва” задължително присъства на всички чествания от празничния календар на предците ни. Доказателство за това са приноси, откривани при погребалните церемонии, а също и от сцени, изобразени в погребални камери от тракийските могили.
Всичко това е съхранено и до днес в народните фолклорни чествания и традиционните, семейни български ритуали.
На какво се дължи процеса на сакрализация на хляба?
За древния човек има две сили, които владеят измерението на живота му – пагубните сили на хаоса и силите на реда, на космоса /от гр. Kosmeo – подреждам/. С това са свързани и голяма част от ритуалите в обществото. Обредността е инструмент за космизация, подпомагане на реда да надделее над хаоса. Всяка облагородяваща дейност от човека над дивото са счита за свещена и всяко следствие от тази дейност е като знаме на победа.
Именно в тази посока може да се търси смисловата натовареност на символа на хляба. От една страна, той е съставен от житото, което е продукт на култивиращата човешка намеса. От друга страна, хлябът е резултатът от допълнителна преработка /смилане на брашно, сеене през сито, месене, печене, орнаментиране/, за да се достигне до окончателната му форма, т.е. той е двойно по-свещен и ето това допринася за изключителното му значение като ритуален предмет. „Хляб не се хвърля на мръсно място”, „Хляб не се дава в потайна доба” - това са неписани закони, задължителни за всеки от общността.
Преминаването на хляба през домашното огнище е не по-малко знаково. Огнището е генеалогичния извор, центъра на дома, неговия олтар. Там гори свещеният, очистваш огън. Там се раждат законните деца, а незаконните - не. Там се крие „мистичния стопан” на дома /често възприеман като змия-пазителка или някой покоен прародител/. До комина, над огнището орисниците предричат съдбата на новородените членове на семейството. Тук е мястото на срещата между предците и потомците.
Това се потвърждава от задължителното приготвяне на обредни хлябове , свързани точно с поводи около смърт и раждане в дома. Щом се роди дете веднага се меси погача. Интересен факт е, че на бохарски /древно тракийски/ „меся” означава „раждам”. Това значение преминава по-късно в египетски. "Mes" на египетски е със значение на „рожба” и е свързано именно с концепцията за раждане. Според лингвистите това е вероятната етимология на името „Мойсей„ и се среща също в редица египетски царски имена. Такива като Тутмос (Djhehuty-mes) и Рамзес (Ra-mes-su). На знаменитата скулптора на младия Рамзес ІІ той стои в такава йероглифна поза – във вид на детенце със слънчев диск (rе) на главата и с тръстиково стъбло (su) в ръка. В този образ статуята представлява троен йероглиф-ребус Ra-mes-su. /Виж приложената снимка./



Херодот свидетелства за това,че траките познават квасния хляб от много древни времена и е изумен как хлябовете им удвояват размера си. Предполага се ,че този квасен хляб се е получавал от омесено с гроздов сок брашно. „Квасния хляб” е специален – едва ли е бил в ежедневна употреба. Необходима е качествено брашно и време за втасване – следователно употребата му може да се счита като знакова. Използването на квас е също символно натоварено – способността му да набъбва тестото е образно послание и молитва за благославяне и умножаване на домашните. Подобно е посланието, закодирано в народни поговорки от типа „Човек от маята” т.е. – човек, който има влиятелни роднини. Характерен новогодишен обред е замесването на нов хляб, с нов квас от младо момиче, което символизира новата година.
При сватба – младоженците разчупват хляб и се захранват един друг, с което образно обявяват появата на нов дом, нов хляб в общността. В знак на съпричастност после всички се хранят от тези хлябове. Точно това е и значението на причастието, което вярващите приемат в църквата – частите на един хляб са едно тяло, един род – Христови.
Съзнанието за причастяващата сила на хляба у българите обаче е предхристиянско. В папирус, открит в Гробниците в Дервени, където има орфически погребения от 3в. пр.н.е. , в шестата колона се говори за обредните жертвоприношения в чест на мъртвите. Магите принасят в дар „безброй многопъпкови питки, защото душите са непроеброими”. Т.е дяловете на душите са частиците от тези хлябове и само така те могат ритуално да се съберат.
От незапомнени времена е традицията да се посреща госта с хляб и сол. Хлябът се явява важен класификатор за категоризирането „Свое – Чуждо” и „Вътре – Вън”. За да допусне някого в „своето”, осветено чрез много ритуали пространство, българинът трябва да пречисти и причасти влизащия, който може да донесе безредие, нечистота, проклетия. Захранване с хляб от „своето” огнище и солта /знакова със способността си да пази от гниене, развала/ са достатъчни да се счете някой за достоен да пристъпи „вътре”. Има документирани сведения от средновековни пътешественици, че българите излизали и посрещали пришълците още извън пределите на селото като им поднасяли хляб и сол и едва тогава ги пускали да влязат вътре. На просяк и циганин хляб не се дава през вратата, а през прозореца, пак с цел да се опази вътрешното пространство и входа неосквернен от непознатото, непровереното.
При смърт се вари жито. Житото е необработен хляб, суровина – с тези си характеристики то вече прехожда към отвъдното, неподвластното. Но то е и символ на възкресението. Семето, което се посява и се ражда цял житен клас – потомството на СЕМЕ-йството. На гроба на ново погребан човек се излива вино и се засяват житни семена. Също такива семена се хвърлят върху младоженците по време на сватба. Забележително е това постоянно преплитане на ритуали в диаметрално противоположни по значение чествания. Сякаш за древния българин преминаването през живота и смъртта е в едно постоянно преливане. Тук може да се търси връзка с древно орфическо съзнание. За вяра в тази „мистерия на преминаването през смъртта и възкресението” се говори в оброчната тракийска плочица, открита в Караново, датирана от 5 хил. пр.н.е. /вж. „Тракийското писмо декодирано” д-р Стефан Гайд – 1част/.
Несъмнено най-интересното в традициите ни на правене на хляб е невероятното разнообразие на форми и орнаменти. Всеки празник се съпровожда от свой, особен и специален вид хляб.
Новогодишната пита се украсява с най-много орнаменти. Върху нея е „записано” всичко, за което се молят стопаните на дома. Кръгла, изпъстрена с образи, тя поразително напомня споменатите вече оброчни тракийски плочки . Не само по форма, но и по съдържание на посланията. Сякаш в началото на новата година семейството подновява заветните си отношения с Бог – не случайно тази пита се нарича „Боговица”.
Д-р Гайд декодира именно такова послание на завет между човека и Божеството върху прочутата плочка от с. Градешница, датирана от 5-то хилядолетие пр. н.е. Първото парче от Боговицата се оставя за Христос или за света Богородица, а второто за дома. Това отново говори за причастност посредством този хляб на дома и Неговия Бог. Коледните песни са именно покани да дойде „млада Бога” да се храни на трапезата с домашните. В новогодишната пита задължително се слагат късмети. А за старите българи това е истинският късмет - да имаш „КЪС” от общия хляб, да си част от хляба на рода си и едно със своя Бог.
Върху новогодишната пита задължително се изобразява куче и пастир с гега. Понякога има три кучета, които в някои етнографски райони са наречени „съработници”. /Такова куче има изобразено на плочката от Караново/. За тези кучета се вярва, че са родени в събота и не ги хваща магия. Т.е. те свободно минават през измерения, където не е безопасно за всеки да премине. Точно такава е семантиката на символа на кучето в тракийските пиктограми. То се явява „пазач между световете” /вж. подробности в „Тракийското писмо декодирано” – 1ч., Ст. Гайд/ - такова е и значението на този йероглиф по –късно в Египет.
При коледарските „колачета” също може да се говори за тракийско наследство . Името „колак” идва от „колело, кръг”. По форма „колакът” е буквално повторение на йероглифа за Слънце – два концентрични кръга. Нанизването му на коледарската гега /двойник на тракийския тирс/, с която се благославя също потвърждава такава връзка между културите.
Не се нуждае от голямо тълкуване формата на типичната българска вита баница. Спиралата е изключително древен символ, повторен и в типичното българско хоро. Той е много основен в традициите ни. Това е вечно случващото се време, цикличната повторяемост, особено важна за празничния календар, които е антипод на ежедневието и линейното, ограничено време между живота и смъртта.
Козунакът – друг много характерен обреден хляб. Сплитането на тестото на плитка с отворени краища е също древен йероглиф, изписан по тракийски съдове от хилядолетия назад. Означава вечност. Не е случайно съвпадение, че този хляб се прави за Великден, когато се чества „Възкресение Христово”, победата на Христос над смъртта, над ограниченото човешко, земно време.
Още много може да се изследва в тази посока. Това е само един бегъл поглед, провокация относно възприемането на хляба. Във времена, когато хляб може да се купи от всякъде, когато хляб се хвърля ежедневно, когато дори не е „модерно” да се яде хляб…
И все пак смятам, че „магията” на хляба е още силна. И всяка жена трябва поне веднъж в годината да омеси със собствените си ръце хляб. Да го закваси и ориса с цялата си любов. После да причасти всичките си домашни и да ги привърже един към друг – да станат един хляб. Да остави едно парче за Христос или Богородица и да се помоли за закрила. Това образно послание непременно ще стигне, където трябва. А жената ще може пак да се нарече „хранителка на семейното огнище” и продължителка на рода!

Ася Василева
март 2010 г.
Коментари
#1 | Куцулан на November 22 2010 14:14:29
Ако има снимки към статията, прати ги и ще ги приложим.
#2 | Assia Vassileva на November 23 2010 08:50:11
тук може да се види снимката,за която става дума Smile

снимка на троен йероглиф-ребус Ra-mes-su
#3 | Куцулан на November 23 2010 20:23:48
Позволих си да редактирам връзката към снимката и сложих самата снимка в статията. Надявам се да нямаш нищо против. Просто ми отне малко време да намеря къде точно в текста се споменава името на снимката. Така се намира по-лесно сега.
#4 | Assia Vassileva на November 25 2010 11:17:47
Много благодаря за съдействието - така е много по-пригледно!
Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.

Моля влезте в профила сиили се регистрирайте, за да гласувате.

Няма публикувани оценки.
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Смирена глава сабя не я сече.
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

03/03/2019 07:55
Честит 3ти март Одобрявам

04/01/2019 08:39
За много години. Да сте живи и здрави и много успехи. Здравей


06/03/2018 17:44
Здравей

28/05/2017 22:39
Smile

28/02/2017 09:42
Кво да ви кажа - вече 10 години сме тук Clap

30/10/2016 19:28
Здравейте,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ-ЧЛЕНО - ВЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ,А И НЕГО- ВИ ГОСТИ! Обръщам се тук към всички вас с гореща молба- НАСОЧЕТЕ МЕ КЪМ БЪЛГАР






24/05/2016 16:35
Чести 24-ти май на всички членове на Любимия ми Сайт! Честит 24-ти май на неговите създатели и радетели той да е такъв и да съществу ва! Честит 24






27/09/2015 16:50
Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие. Необходим ми е текстът на родопската песен "Дума са дума от стари люде", изпълнявана от трио "Р






10/06/2015 07:50
Здравейте, много моля за седействие. Спешно търся Българска песен, изпълняват я по сватбите. Която се изпълнява от мъж и до колкото разбрах






21/03/2015 08:04
Скъпи приятели, ИМАМ МНОООООГО ДА НАПИША И ПО ПРЕДЛО ЖЕНАТА ОТ МЕНЕ ТЕМА "ЗМЕЙОВЕ,ДРАКОНИ...
", А И ДА ВИ ПРЕД ЛОЖА ЕДНА НОВА ТЕМА. Разни пробл







Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.04 секунди - 30 Търсения 27,783,794 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2019 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.