November 16 2019 00:43:33
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Иван Марков (Иван...
· Поройчани (втора част)
· Шевици от югозападна...
· Поройчани
· Видението при Римската...
· Вълчи празници
· Хумористичният...
· Къде остава...
Случайна статия
Български предсватбени обичаи и обреди - (Народни обичаи)
Календар/Събития
<< Ноември 2019 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30  
Случайна снимка
пояс
пояс
Народни носии
Теми във Форума
Последни теми
· Текстове на народни...
· погребални песни
· Къпинчовци, цоглавци,...
· Митове, легенди за...
· СУРВА - древен...
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [52]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
Една статия с някои...
Интересното е, че почти...
На същия сайт за Видин...
Легенди и предания за...
Статия за Видовден -...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки


Свещеният елен в българската митология
При своите изследвания историците стриктно се придържат към така наречените материални доказателства като различни надписи, свидетелства от чужди хронисти и пътешественици, археологични находки и др. Въз основа на тях те изграждат представата за историята на един народ. Възстановяват неговата материална и духовна култура. В същото време те пренебрегват една много важна част от културата на един народ – неговия фолклор. Много факти от историята не са се запазили цялостно или са се запазили частично и не може да се изясни подробно. Често отговорите на много исторически въпроси се крият в фолклора – паметта на народа. Фолклорът на един народ , това е неговата митология, макар и видоизменящ се във времето, тъй като той следва промените на живота , съпътстващи съдбата н а народа – носител , фолклорът запазва основните моменти, отразяващи началото на времената (illo tempore). Чрез народните песни и приказки хората се връщат в началото, приобщавайки се със съзиданието. Въз основа на духовната си култура хората създават своята материална култура.

Фолклорът се разглежда като творение на въображението и фантазията на народа. Поради това академичните историци не му обръщат нужното внимание. Относно елена в българската митология са писали много малко историци. В техни изследвания се споменава малко и се възприема като тотем, а не като символ. По-голямо внимание му отделя Милош Сидоров в книгата си “ Българианството” и съвсем слабо Петър Добрев. Според Милош Сидоров свещеният елен е образ на духа на Праотеца .За целта са използвани няколко вида източници: сведения от византийски хронисти , българския фолклор и митологията на други народи.

Еленът силно присъства в разказите на много византийски летописци, обясняващи произхода на българския народ.В тях има един общ мотив: двама братя , тръгнали на лов започват да преследват кошута или елен , който се е появил внезапно пред тях. Те започват да го/я преследват и пресичайки воден басейн излизат на непозната земя. След като откриват новата земя, кошутата изчезва отново внезапно.

Тези разкази могат да се разгледат в два плана: символен и исторически.В исторически, защото отразяват едно събитие от историята на българския народ, а именно преселението на българите от вътешността на Азия в Югоизточна Европа( Северно Причерноморие и Прикавказието). В символичен план , защото елементите на разказите могат да се разглеждат като символи . Преминаването на двамата братя от старата и позната земя в новата и непозната земя е инициация. От реда , олицетворен от старата земя се преминава през хаоса – водния басейн, за да се стигне до нов ред, на ново място.Всяка инициация се води от дух-водач и покровител.На двамата братя , които от своя страна са водачи на народа , като водач се явява кошутата или елена. Самото движение на елена – водач показва неговият необикновен произход. Какъв е този произход може да се разбере от разказите на Прокопий Кесарийски в съчинението му “История на войните”и Йорданес. Прокопий Кесарийски казва: “ Младежите , обзети от честолюбие, било от някаква ревност или пък заставени от някакъв дух, последвали кошутата и не я изоставили докато не стигнали заедно с нея отсрещния бряг “. За същата кошута Йорданес казва , че “ това са извършили духовете , от които хуните били произлезли” и ,че “... помислили , че този път , който преди това не бил известен им бил посочен от божеството”. От цитираните автори може да се направи съпоставка кошута – дух , божество.Така кошутата се явява дух – водач в инициацията на българския народ. Но тези разкази не дават отговор на въпроса кой е този дух-водач. За да се даде отговор на този въпрос е нужно да се обърнем към българския фолклор и по-точно към народните песни.

В много народни песни един от централните образи е еленът или кошутата.В тези песни той често се нарича сур елен , а в една песен – син-зелен. Тук ще направя малко отклонение за да се изясни какво означава определението сур. Думата сур се свързва с ведийското божество Сурия и с авестийската дума sura – небесна сила , могъщестдво. Сурия е син на Небето (Дяус) , но в същото време има погребално- хтонични функции. Така сурия елен може да се разглежда като небесен дух , част от Върховния Бог. За небесния характер на елена може да се съди от другото значение на думата сур, а именно бял ( например на чувашки шуръ). В много вярвания за свещено животно се е смятало такова , което е имало бяло петно или е изцяло бяло. Белият цвят е символ на свещеното и на жречеството. Като извод може да се каже , че сур елен означава свещен небесен елен.

Сега е нужно да се върнем отново към българските народни песни.Свещеният елен се споменава в няколко цикъла песни – коледни, лазарски, сватбени и свързани с Крали Марко. Първите три цикъла отразяват преходни периоди в живота на хората. Всички те ще бъдат разгледани накратко.

Коледните песни представят първият преходен период от годината – прехода от старата в новата година. Главен обред е коледуването. То се извършва от коледари. Коледуват само мъже. Коледарите са бъдещите женихи на селището. Начело им стои женен мъж наречен станеник, цар или поп. Станеникът е главният “жрец”. С своите действия коледарите напомнят на жреците от езическо време. При анализа на коледните песни свещеният елен има смисъл на дух-водач (п.83 стр.116 Братя Миладинови), както и може да се свърже с Праотеца (сур елен) и Прамайката (кошута).Еленът води инициирания през планини, долини и водни препятствия. Всеки дом си има дух- покровител (стопан), който се свързва с основателя на рода. Той може да бъде се олицетворява от елена.Хващането на свещения елен , т. е. успешното преминаване на инициацията означава , че ловеца (кандидата) се свързва с Праотеца и може да поеме властта и продължаването на рода.

Еленът като част от света на духовете се свързва пряко с Бога. При приемането на християнствмото образа на светците застава на мястото на духовете на природата или рода:” Ний не сме до два елена,/ два елена , до два светца”. Както светците са служители на Бога, така и свещеният елен е служител на езическия Бог. Свещеният елен е атрибут на Върховния Бог: “ Съмси Госпут на суреля/Попудир иди Бужа майка/ Бужа майка на кошута” .

От коледните песни може да се направи извода , че свещеният елен е символ на основателя на рода, той е духа-водач по време на инициация и е връзка с Бога.

Докато Коледа е типично мъжки празник , Лазаровден е женски. По начин на извършване основният обред се доближава до коледуването.В лазаруването участват само момичета.По този начин обреда се свързва с инициацията – подготовката на малкото момиче да стане мома за женене (преминаването от един социален статус в друг). В лазарските песни свещеният елен е символ на основателя на рода или казано иначе на Праотеца. В тях той носи на гърба си момиче , което е предназначено да продължи рода. Интересен момент в тези песни е , че свещеният елен преминава през водно пространство. Водата има няколко значения : животодаващ елемент, елемент олицетворяващ първичния хаос и преминаването от ред в хаос и обратно . Свещеният елен носи девойка, която преминава през инициационен обред и от девойка става мома, която ще продължи рода. Свещеният елен е символ на Прародителя.

В сватбения цикъл песни се срещат хората преминали през гореспоменатите инициационни обреди.Сватбата е преходен момент. При нея се преминава от едно социално положение в друго. И както при всеки преходен момент и тук се преминава през инициация. Сватбените песни могат да се разделят на няколко вида. При първия вид свещения елен носи на гърба си младо момиче и пресичат водно пространство .Този вид песни е идентичен с лазарските песни. При втория вид песни младоженецът и невестата се олицетворяват от свещен елен и кошута.При трети вид песни сватбарите преминават през гора и се впускат да гонят свещен елен и, при което се случва нещастие.

Сравнявянето на младоженеца и невестата с свещения елен и кошута показва, че те се свързват с Праотеца и Прамайката. По този начин те символично отразяват брака на основателите на рода и в същото време те се явяват негови продължители.

Третият вид песни е много интересен, т. като в тях се отразява едно нарушение на природния закон. В тях сватбарите се впускат да гонят свещения елен с цел да го убият. Това тяхно действие води до нещастие – смъртта на невестата. Според българските вярвания убиването на елен е престъпление и голям грях.С убиването на елена се спира продължаването на рода, т. като се прекъсва връзката с Праотеца и оттам с Бога.

Съществува още един цикъл песни , в които се споменава свещения елен . Този цикъл песни са от юнашките епос за Крали Марко. В тези песни свещеният елен е атрибут на самодивите. Но за разлика от елена , на който седи Бог и Божията майка в коледната песен “Станеник посреща светци”В ( п.5 стр.55 СбНУ т.35 1923), където той не е оседлан, сямодивския елен е оседлан с хтонични същества. Свещеният елен на самодивите е оседлан с отровни змии и с гущери. На пръв поглед двойката елен –змия е сбор на противоположности, но тя изразява връзката с природата и нейното вечно обновление. Така самодивата , като дух на природата има власт над нейните сили, но по своята същност тя е хтонично същество.

Има песни , в които свещеният елен също е централен персонаж. В тях вследствие на проклятие, несправедлива делба от страна на майка или баща, главният герой се превръща в елен, който избягва в гората. След време , по време на лов, той бива хванат и убит или се самопожертва. Чрез превръщането в елен (кошута) става отделяне от света на хората и се преминава в света на духовете, т. е. на мъртвите. Отлъчването от рода означава смърт – спира се продължаването на рода. Чрез хващането на елена и неговото жертване , а понякога и самопожертване, се прави опит да се възстанови равновесието, което е било нарушено. От анализа на народните песни може да се направи извод , че свещеният елен е символ на основателя на рода, т. е. на Праотеца. Той е дух-водач по време на инициация, връзка на Бога с хората, т.е. негов служител. Свещеният елен може да преминава през различни светове. Той е символ на продължаването на рода в лицето на младоженеца и невестата при сватбените песни. А от една народна приказка свещеният елен има способността да се превръща в различно животно. Като дух на Праотеца свещеният елен се свързва с жреческото съсловие и става негов символ.

В народнте песни свещеният елен се среща главно в песни от цикли, които отразяват преходни периоди от живота на човека – мъжки и женски инициационни обреди ( коледуване и лазаруване), сватба. Като символ на прехода свещеният елен може да се види в по-горе цитираните византийски летописци. В техните разкази той спомага за преселението на българския народ от неговите стари и познати земи в нови и непознати дотогава за него земи. Свещеният елен се появява по време на трудни моменти, моменти на преход и повежда народа. Като такива моменти се явяват преселението на българите под водачеството на Авитохол, който може би е отразен от византийските летописци, както и по времето на Зиези, син на Сем, според Анонимния хронограф от 354 сл. Хр. За тези български владетели съдя , че са били водени от свещения елен по време на преселение на българския народ от превода на имената им направен от проф. Петър Добрев, като “син на сърната” .А като се вземе пред вид , че зад образа на сърната (свещения елен) стои Праотеца или родоначалника на народа , името може да се преведе като син на , дете на Праотеца. Тук възниква въпроса кой е Праотеца?

В Лудогорието има поверия за Железния Баща или Демир Баба. Според тези поверия той е роден от сърна и е родоначалник на 72 народа, сред които и българите.Може да се прдположи ,че зад образа на кошутата и свещения елен , които олицетворяват духа на Прамайката и Праотеца, да стои първата божествена двойка, която поставя началото на човешкия род. Това ни отвежда твърде далеч в историята.

Това е времето , когато българите и всички индоевропейски народи са били заедно в своята прародина, а в последните са били едно цяло с останалите северно и централноазиатски народи.Това е времето , когато вярата в единния небесен Бог и вярата в свещения елен са доминирали. Възможно е тази култура да се е развила в един изолиран регион , най-вероятно в азиатски север, където северният елен е бил първото опитомено животно, както казва Й. Зайферт. По времето на последния ледников период част от този общ народ се преселва на юг и пренася с себе си вярата в единния небесен Бог и свещения елен. По този начин вярата в свещения елен се явява на територията на Галия, древна Гърция, Анатолия – при хатите, в Индия – вярата в шарабха, елен с осем крака, Северна и Централна Америка. Той се появява в изобразителното изкуство, погребенията, ритуалите и т. н. При всички тези народи еленът и кошутата стоят край дървото на света. Еленът е връзка с световете и е символ на обновление , на прародителя, на душата на човека. Еленът е дух-водач и пазител.При някои индиански народи той е демиурга, устроителя на света. В японската митология слънчевата богиня Аматерасу идва на земята яхнала елен. Поради това в Япония еленът сика се смята за свещен. Днес в храма в град Касуга се разхождат свободно множество елени. Те се смятат за божествиени посланици .

Името на японския елен сика напомня за името на едно скитско племе – саките. Възможно е сакски търговци и пътешественици да са пренесли вярата в свещения елен в Япония. Саките са вярвали ,че техният родоначалник е елен. Това много ги доближава до българските вярвания за прародителя елен. Моята теза е , че българите са един от народите от скито-сакската етническа общност. Впоследствие те се отделили от нея и създали в нейно съседство своя държава край планината Имеон.

Свещеният елен присъства силно в българската митология и българските поверия. Неговата връзка с началото на българския род ярко личи от разказите на византийските летописци, българския фолклор и поверия. Свещеният елен е символ на Прародителя и е дух-водач и пазител по време на инициационните обреди.Части от елен (най-вече рога) носят здраве и пазят от магии.

В това изследване потвърдихме тезата на Милош Сидоров , че свещеният елен е образ на Прародителя и се направи опит да се докаже , че той е и знак за древността на българския народ.


Използвана литература


1. Гръцки извори за българската история
2. Български народни песни. Братя Миладинови.С. 1981 (фототипно издание)
3. Шапкарев, Кузман А. Сборник народни умотворения.С.1968
4. Веркович, Стефан И. Народне песме македонски бугара. С. 1980 (фототипно издание)
5. Георгиева, Иваничка. Българска народна митология. С. 1981
6. Българско народно творчество. С. 1961 т.4
7. Българска поезия и проза.С. 1981 т.2
8. Сборник народни умотворения и книжнина. С.1923 т.35 стр.54-55
9. Елиаде, Мирча. История на религиозните вярвания.С. 1997 т.1
10. Елиаде, Мирча. Митът за вечното завръщане.С.1994
11. Елиаде, Мирча. Трактат по история на религиите.С .1995
12. Елиаде, Мирча. Шаманизмът и древните техники на екстаза.С. 1996
13. Зайферт, Йозеф Лео.Световните революционери.С.1994
14. Мифы народов мира. Т.1 т.2 . М. 1982
15. Калоянов, Анчо. Славите ли млада Бога.ВТ 1992
16. Илиев, Борис.При извора Петте пръстта. С.1993
17. Личен разговор с доц. д-р Васил Дойков

http://www.thule.hit.bg/elen.htm
Коментари
#1 | Lada на September 01 2007 12:22:04
Много хубаво! Smile Има и друга статия по този въпрос. Ако някой го интересува ето посочка:
Мороз, Й. Еленът в българския фолклор и вярвания. - Български фолклор. С. Год. VІІ. 1981. Кн.3, с. 37 - 49
#2 | Куцулан на September 02 2007 14:29:51
А можеш ли да я намериш и да я сложиш тук?Wink
#3 | Куцулан на November 18 2010 01:04:24
Ето малко четиво за легендарния прабългарски владетел Авитохол. Според някои легенди, той бил откърмен от сърна.

Кан Авитохол, свещенният елен и преселението на българите..
Авитохол - Българският праотец

Авитохол

А ето и легендата тук - Авитохол - Синът На Сърната

vbox7 видео:




Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.

Моля влезте в профила сиили се регистрирайте, за да гласувате.

Няма публикувани оценки.
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
На поповото око все е малко!
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

03/03/2019 07:55
Честит 3ти март Одобрявам

04/01/2019 08:39
За много години. Да сте живи и здрави и много успехи. Здравей


06/03/2018 17:44
Здравей

28/05/2017 22:39
Smile

28/02/2017 09:42
Кво да ви кажа - вече 10 години сме тук Clap

30/10/2016 19:28
Здравейте,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ-ЧЛЕНО - ВЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ,А И НЕГО- ВИ ГОСТИ! Обръщам се тук към всички вас с гореща молба- НАСОЧЕТЕ МЕ КЪМ БЪЛГАР






24/05/2016 16:35
Чести 24-ти май на всички членове на Любимия ми Сайт! Честит 24-ти май на неговите създатели и радетели той да е такъв и да съществу ва! Честит 24






27/09/2015 16:50
Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие. Необходим ми е текстът на родопската песен "Дума са дума от стари люде", изпълнявана от трио "Р






10/06/2015 07:50
Здравейте, много моля за седействие. Спешно търся Българска песен, изпълняват я по сватбите. Която се изпълнява от мъж и до колкото разбрах






21/03/2015 08:04
Скъпи приятели, ИМАМ МНОООООГО ДА НАПИША И ПО ПРЕДЛО ЖЕНАТА ОТ МЕНЕ ТЕМА "ЗМЕЙОВЕ,ДРАКОНИ...
", А И ДА ВИ ПРЕД ЛОЖА ЕДНА НОВА ТЕМА. Разни пробл







Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.04 секунди - 30 Търсения 27,924,988 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2019 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.