December 09 2019 16:58:35
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Иван Марков (Иван...
· Поройчани (втора част)
· Шевици от югозападна...
· Поройчани
· Видението при Римската...
· Вълчи празници
· Хумористичният...
· Къде остава...
Случайна статия
Градешки "Свети пророк предтеча и кръстител господен Йоан" - (Енциклопедия "Манастири")
Календар/Събития
<< Декември 2019 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31          
Днес: Още...:
Случайна снимка
Разградско
Разградско
Народни носии
Теми във Форума
Последни теми
· Текстове на народни...
· погребални песни
· Къпинчовци, цоглавци,...
· Митове, легенди за...
· СУРВА - древен...
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [52]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
Една статия с някои...
Интересното е, че почти...
На същия сайт за Видин...
Легенди и предания за...
Статия за Видовден -...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки


Лазаровден (статия 2)
Библейският мит за възкръсването на Лазар
На Връбница, когато Христос тържествено влязъл в Йерусалим и научил, че приятелят му Лазар е тежко болен, веднага се отправил към дома му. Но там намерил само оплакващите близки. Лазар вече бил погребан. Сестрите му Марта и Мария упрекнали Божия син: "Господи, ако беше ти тук, нямаше да умре брат ми." - Рекла Марта и продължила: - "Но и сега знам, че ако поискаш от Бог, ще ти го даде." (Еванглие от Йоана, 11:21-22). Когато отишъл на гроба на приятеля си, Той изрекъл три пъти: "Лазаре, излез." И Лазар веднага излязъл, завит с платно на ръцете и нозете и с кърпа на лицето. "Жив е" - извикали всички. След това Иисус отново се отправил към Йерусалим, а възкресеният Лазар живял още тридесет години в пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на гр. Китион, Кипър.

Образът на Лазар в българската народна митология
Лазар заповядва на горите и шумаците. С брадва сече дърветата, прави ниви за оране, отвоюва пространства за човека от хаотичния свят, като по този начин създава ред. Самият Лазар е олицетворение на границата на земния и отвъдния свят.

Празникът
Лазаров ден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, придобиват нов социален статус. Те могат да се момеят публично, обществено признато, да се носят, така че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжат. Празникът се нарича лазар, лазарница, лазарова събота. Характерни са три обредни ритуала - лазаруване, избиране на кумица и буенек. В някои части на североизточна България, в частност в с. Ряхово, названието буенек се трансформирало в буенец. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

Според вярванията (по-специално в Североизточна България) на Цветница, след Лазаровден, "разпускат умрелите", които излизат от гробовете и очакват близките да им донесат нещо. Затова в събота се прави Лазарска задушница. В петък срещу събота се вари жито и се приготвят обредни хлябове от тесто без мазнина. Прави се един по-голям рангелов хляб с кръст от тесто отгоре и по-малки просфорки според броя на починалите (но винаги нечетен брой). Същата вечер или рано сутринта на Лазаровден гробовете се прекадяват и преливат с вино, раздава се жито, рангелов хляб и просфорки.

Празникът е с подвижна дата - последната събота преди Страстната неделя.

Ритуал
Лазаруването е обичай, който идва от древността. Той е възникнал в епохата на праславянската общност и е типичен за нашия бит. Неговото първоначално развитие е свързано с родовоплеменни взаимоотношения, когато момите на едно племе или селище били отвличани от момците от друго. Това е ставало рано пролетта в гора, край река. В историческото си развитие обичаят е запазил и до днес своите първични белези. Благодарение на тях бе възможно да се разкрие както потеклото, така и значението му на "женитбен" момински пролетен празник. Този факт веднага ни убеждава, че лазаруването не е свързано с християнската легенда за възкръсналия Лазар, а е стопански обичай, утвърждаващ плодородието и продължението на рода. В потвърждение на това е и фактът, че и до днес лазарските обичаи в Средна и Западна България изискват лазарките да споходят нивите. Подевките (момичета на 13-14 години) се подготвят за лазаруване от Среднопостница (средата на великденския пост) или от Свети четиридесет мъченици (9 март) - разучават лазарски песни и игри заедно с по-възрастна и опитна жена, избират си водачка - боенец, боеница, водница, кръстница (Източна България), кума (Тракия), изводачка (Пиринско) и много други разновидности на имена се срещат във всеки район на страната. На моминските събирания през Великденските пости хоро не се играе. Изключение е буйното, несключено хоро боенец познато в източнобългарските райони. При лазаруване се наблюдават регионални варианти, които не променят общобългарската същност на обичая. Лазарките обхождат селските дворове (всяка група в своята махала, или цялото село, когато има само една група). Играят общо хоро, начело с водачката си, или две шеталици(Софийско, Кюстендилско) играят, а останалите пеят. В отделни райони на Източна България момите лазарки изпълнянат обредната игра боенец.

Във всички варианти на Лазаруването, лазарките изпълняват обредни песни, съобразени с пола, възрастта, семейството или социалното положение на този, за когото са предназначени. Лазаруването се смята за задължително за всяко момиче. Според народното схващане само мома, която е лазарувала, може да се момее, т.е. да очаква сватове и да се омъжи. Във връзка с това съществува поверие според което девойка, която не е лазарувала, ще бъде отвлечена от змей, влюбен в нея.

При някои варианти лазарките припяват, обхождайки ниви, поля и гори за плодородие. Във всички части на България според традицията стопанката на къщата, в която пеят момите, дарява яйца, пари, брашно, мас и др. Тук ще се спрем на яйцето като символ на живота. В книгата на Годфри Лиланд "Цигански магии, вещерство и гадателство" той застъпва следната идея: "В раната митология яйцето, докато от него се излюпва птица и с това наподобява семената, зърната и пр., от които поникват нови растения, се разглеждало като модел на възпроизводството. Сред християните възпроизводствената му и сексуална символика, доколкото е запазена, се свързва с възкресението на тялото и безсмъртието на душата." Стопанката изнася брашното в сито, което после търкулва и по начина на падане му гадаят за плодородие. Добре е дъното му да остане отгоре. Житното зърно, брашното, яйцето, ситото с техните символични значения допълват стимулиращия характер на обредността.

Забрани
В една къща два пъти не бива да се лазарува. В къща, в която има болен или скорошна смърт, не се лазарува. От Лазаровден до Томина неделя не се прави помен на починал.

Въпреки че целият обичай на лазаруването няма никаква връза с християнската религия, а се обляга изцяло въз основа на езически обичаи и напомня по-скоро на магически ритуал отколкото на християнски, Христо Вакарелски отбелязва в "Етнаграфия на България": "Духовенството в много случаи не е било в състояние да различава християнския култ от нехристиянската магия. Тя се допуска в църковните обреди, често прикрита с молитви към Христос, Св.Богородица и др. Критерият му се е изчерпвал само с това, дали има черковни имена в текста."

Лазаровден в с.Ряхово
Лазаруването по времето на социализма в с. Ряхово - по спомени на майка ми Снежана Нончева

Зимна вечер, точно на 25 декември, на чаша вино разпитвам майка за лазаруването, затова как навремето, по социалистическо, се е изпълнявал този ритуал. Тя е участвала в лазарския обичай два пъти. Първият път - когато Снежана Любенова Петрова е лазарка, през не толкова далечната 1979 година – едва девет годишна. Нагърбена е с отговорността и тежката задача на боенеца. Вторият път, дванайсетгодишна, отново е боенец.

В Ряхово почти всяко семейство си има носия, дори да не е цяла (тоест възможно е да липсва я колан, пафти, елече). Самото приготовление преди Лазаров ден за момичетата-лазарки се състои най-вече в "набирането" на частите на носията. Хубавото обаче е, че винаги се намира някоя баба, която ще ти заеме ризата, останала й от нейната прабаба. Ако пък няма откъде да вземеш назаем, то баба ти ще ти ушие риза, ще и пришие синци и шевица.

Приготовлението за празника започва някъде около месец по-рано, особено за момичетата решили да участват в празника. Те решават от коя част на селото ще започне обиколката по къщите. Момичето, което живее в избрания район, се ангажира сутринта на Лазаров ден да е приготвило (това обаче прави майка му) маса със сандвичи и лимонада (както каза майка ми - "По това време какво друго освен лимонада!") за групата. От дома на това момиче започва обиколката. Началото на лазаруването започва винаги в ранните часове - 6 часа, най-късно 7,30 часа. В тези часове трябва да се тръгне. Групата няма точно фиксиран брой участници. Всяко момиче, което има желание може да участва. Максималният брой на боенците се ограничава до две момичета. Разбира се, щях да пропусна и единственото момче в групата, което трябва да носи кошницата с яйца. То също е облечено в традиционната мъжка носия за района. Задължително тогава е с тях да има и един учител. Интересното е, и немислимо за днешното поколение лазарки, че учителят взема парите, дадени от домакините на къщите на хубавите лазарки. Тези пари след това се внасят в училището като дарение и с тях се закупува нещо нужно за обучението на учениците или в поддръжка на сградата. В селото винаги лазаруват по две групи - никога повече. И винаги така си разпределят маршрута, че в една къща да не влизат и двете групи. Тъй като в село всички се познават, а и според обичая във всяка къща, в зависимост от възрастта, пола, социалното положение на домакините, лазарките пеят различни песни. Наближили дадена къща лазарките подхващат своята песен още от портата. Преди това те се наговарят коя песен ще изпълнят. След това, в зависимост от големината на двора, се подреждат под формата на тунел: няколко момичета застават от дясно, а срещу тях застават другите. Между тях танцуват буенците. Танцът им много прилича на малки подскоци. Домакините излизат и, както се изрази майка ми, "Хората винаги бяха подготвени и ни се радваха много!" След като девойките изпеят една, две песни, жената в къщата им дава няколко сурови яйца, сладки и пари. И така до обед – лазарува се от сутрин до обед.

Сега нека обърнем внимание на облеклото. За не-буенците носията е традиционната женска носия от този край. Повече внимание ще обърнем на облеклото на боенеца.То се състои от следните части:
- риза-везана с лутурки и синци
- престилка
- фуста-бяла
- шарени чорапи
- наниз с парички - тогава обаче поради липсата на парички хората пробиват капачки от буркани и всичко, което може да имитира звън на метал при играта на боенеца. Колкото по-високи са подскоците, толкова звънът им е по-силен
- кърпи за раменете
- пафти
- колан
- върбия с везана кърпа на върха

Най-забавната и същевременно практична идея е носенето на кецове през този уморителен ден. Обиколката обикновено трае 6, понякога 8 часа - цял работен ден. В края на лазаруването групата отива и в последната къща, в която живее някой от тях. Там уморени и гладни ги очаква маса с храна. Там и сладките се разпределят, а в повечето случаи голяма част от тях се изяждат на място. Събраните яйца пък се занасят на яйчаря в селото. Обикновено с тази задача се заема единствения мъж сред женското царство. Понякога обаче, ако яйцата са прекалено много, някое момиче му помага. Получените пари се дават на училището. С това приключва и този ден. С храна, лимонада, сладко и много смях.

Коментари
#1 | Куцулан на January 20 2009 20:30:34
Хубава статия.
#2 | plamen pavlov на January 30 2009 15:43:22
Ако искате да видите еркечкия лазарски танц на Филип Кутев който е класика в жанра на ЖИВО елате в село Козичино/Еркеч/-Поморииско на Цветница
Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.

Моля влезте в профила сиили се регистрирайте, за да гласувате.

Няма публикувани оценки.
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Разбрал накъде духа вятърът.
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

03/03/2019 07:55
Честит 3ти март Одобрявам

04/01/2019 08:39
За много години. Да сте живи и здрави и много успехи. Здравей


06/03/2018 17:44
Здравей

28/05/2017 22:39
Smile

28/02/2017 09:42
Кво да ви кажа - вече 10 години сме тук Clap

30/10/2016 19:28
Здравейте,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ-ЧЛЕНО - ВЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ,А И НЕГО- ВИ ГОСТИ! Обръщам се тук към всички вас с гореща молба- НАСОЧЕТЕ МЕ КЪМ БЪЛГАР






24/05/2016 16:35
Чести 24-ти май на всички членове на Любимия ми Сайт! Честит 24-ти май на неговите създатели и радетели той да е такъв и да съществу ва! Честит 24






27/09/2015 16:50
Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие. Необходим ми е текстът на родопската песен "Дума са дума от стари люде", изпълнявана от трио "Р






10/06/2015 07:50
Здравейте, много моля за седействие. Спешно търся Българска песен, изпълняват я по сватбите. Която се изпълнява от мъж и до колкото разбрах






21/03/2015 08:04
Скъпи приятели, ИМАМ МНОООООГО ДА НАПИША И ПО ПРЕДЛО ЖЕНАТА ОТ МЕНЕ ТЕМА "ЗМЕЙОВЕ,ДРАКОНИ...
", А И ДА ВИ ПРЕД ЛОЖА ЕДНА НОВА ТЕМА. Разни пробл







Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.04 секунди - 30 Търсения 27,965,601 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2019 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.