June 19 2019 03:17:50
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Иван Марков (Иван...
· Поройчани (втора част)
· Шевици от югозападна...
· Поройчани
· Видението при Римската...
· Вълчи празници
· Хумористичният...
· Къде остава...
Случайна статия
Коледа - 25 декември - (Народни обичаи)
Календар/Събития
<< Юни 2019 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
Утре: Още...:
Случайна снимка
Орнамент от пищимал
Орнамент от пищимал
Народни носии
Теми във Форума
Последни теми
· Текстове на народни...
· погребални песни
· Къпинчовци, цоглавци,...
· Митове, легенди за...
· СУРВА - древен...
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [52]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
Една статия с някои...
Интересното е, че почти...
На същия сайт за Видин...
Легенди и предания за...
Статия за Видовден -...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки


Значението и задачите на нашата етнография - Част 1
Откогато Вук Стефанович Караджич, тоя гениален сърбин, който напълно заслужава името на южнославянски Грим, напечата първите образци на българската народна поезия и с това за първи път възбуди интерес към събирането на нашите народни умотворения, има повече от 70 години. От тогава насам числото на народните песни, приказки, легенди, суеверия, предания, обичаи, поговорки, гатанки, баяния, играчки и пр. е нарасло до значителни размери. Разни сборници, големи и малки, продължават да излязват. Време е прочие да се озърнем, какво сме сторили досега, колко струва трудът, когото сме положили за събирането на това богато наследство от нашите праотци, и какво ни остава още да направим в сравнение с това, което е извършено вечев областта на народната словесност и етнография въобще. Такъв един критически поглед е толкова по-важен, колкото повече време минава от новата епоха, от времето на нашето възраждане и нашето освобождение.
Стоим ние на прага на две култури, които се борят за първенство. Безмислено е да се вярва, че старата наша култура, която преди всичко се е съхранила в нашите народни обичаи и умотворения ще може вечно да противостои на новата, който нахлува през всички пукнатини и дупки на оная подгизнала китайска стена, що наскоро ни отделяше от външния свят. С освобождението, с новия държавен строй, с новите железни линии се въвежда и нов чужд дух в народния живот. Нашите градища и паланки се надпреварват да поглъщат новата евтина манна, която им хвърчи от всички страни под етикета на съвременна култура. Няма да се мине много време и колибите ще отворят врата на тоя нов елемент, който като еренде изстъргва всяка типичност, всяка оригинална черта в бита на народа. Старите обичаи и нрави захващат да се разклащат. В това отношение като разрушителен елемент действува особито солдатщината. Народната муза в по-населените места едвам диша, ако не е смазана съвсем от куците пегаси на разните песнопойци. Но на много места и гласът на селската муза захваща да преграква. Някои по-нови наши сборници от народни умотворения ни поразяват със своето съдържание. Покрай истински бисери се срещат в тях на места такива блудкави, безсолни песни, каквито само в солдашките песнопойки би трябвало да личат.
(...) Монографиите, отделните студии по разни въпроси от областта на народните умотворения нарастват значително, основават се особени фолклорни дружества, които си поставят изключително за цел изследването на народната словесност и народния живот въобще, издават се особени списания, в които се печатат фолклорни материали и коментари върху тях.
Интересът за тия толкова столетия пренебрегнати творения на народния дух е много по-възбуден и от началото на настоящия век, когато по примера на немците захванаха и другите народи да събират своите словесни богатства и старини. (...)
Във всеки случай досегашните изследвания са достатъчни, за да ни убедят, че трябва да престанем да гледаме на всички умотворения, на известен отделен народ, като на негови съвсем оригинални произведения. Тук са ставали от памтивека заимствувания. Част от тях критиката може да открие, друга част остава бъдещите поколения да покажат.
Тоя нов възглед върху произхождението и разпространението на народните умотворения можи би да не се понрави на някои наши събирачи, но той е едничкият научен и добре е коментаторите на народните ни умотворения да се позапознаят по-отблизо с него. Той ще поправи много от техните мнения и ще ги отучи да търсят във всяка песен исторически или митологичски реминисценции. Въобще, ако ни е позволено да им дадем един приятлски съвет, нека не бързат много със своите научни обяснения. Да оставим това засега на хора по-подготвени за тая работа, която изисква много по-голям научен апарат, отколкото повечето от нашите фолклористи могат да представят. Само със сравнението на някоя наша песен с известни епизоди от Едата или друга някоя митология не се постига нищо. Напротив, такива едностранни сличавания заблуждават повече, а не осветляват. Всичките бълнувания на Раковски и неговите ученици, на Верковича и Милоевича, са следствие на такива повърхностни сравнения. Ако тия мъже да биха притежавали по-широки научни хоризонти, ако техните аналогии да бяха били всестранни, заключенията им вероятно щяха да вземат съвършено противоположен характер. Но такива погрешки в методата са извинителни за епохата, в която Раковски е действувал и писал. В убежденията на тоя мъж не е може би всичко искрено наивно. Нам ни се чини, че една част от неговите филологически и исторически фантазии са добре осмислени и ефектът им размерен. Днес нямаме слава богу нужда от подобни средства за пробуждането на народния дух. Може прочее изследването на нашите народни умотворения да стъпи на по-положителна почва. С умишлени или наивни фалшификации, каквито досега са били на мода не само у славяните, но и у другите европейски народи, не може нищо повече да се постигне. Едно време, когато славянските племена не можеха нищичко да се похвалят пред света, когато ги заставяха даже да се червят от името си, такива средства бяха донякъде извинителни. Трябваше да се докаже на злобните врази по какъв да е начин, че славяните не падат по-долу нито от индийците, които се гордеят със своите Веди и колосалните си епопеи Рамаяна и Махабхарата, нито от персийците, които притежават такава огромна свята книга като Зендавеста, нито от евреите, които са подарили Библията на света, нито от гърците, които са дали образец на всички епопеи по света в своята Илиада и в Одисеята. Даже французите и немците сполучиха да открият своите народни епопеи: Нибелунгите и Роланд, а славяните - нищо, нищо подобно да нямат? Такъв срам не можеше да се търпи. Отгде да е, трябваше да се намерят средства, за да се докаже на неприятелите, че и ние сме хора, и ние имаме славна история, оригинална култура и свой собствен пантеон, пълен с всякакви богатства, дребни и едри, но във всеки случай поне не по-малки от немските или гръцките.
Не трябва да бъдем несправедливи към хората, които от тия идеи са се водили. На своето време те са принесли огромна полза. Въпросът е само тоя, че известните техни методи не може вече да се приспособяват при днешните обстоятелства. Ако някогаш с фалшификации е можел да се мами светът, днес това не става, защото малко по-инак и по изтънко се гледа на тия работи.
Тоя период от изследването на народната поезия (ние ще го наречем патриотически период) вероятно няма да се повтори вече. Той си изпълни своята цел. Естествено, че фалшификациите не са освен един момент от тая епоха, една характеристична черта и че покрай тях много истински доказателства за съществуването у славяните на едно светло минало можеха да се намерят. Тогавашните работници не знаеха какво ще рече уморяване, упадване духом. Тикани бяха тия предтечи на славянското пробуждане. Где половината от тяхната ревност в сърцата на потомците им? Гори, скали поклащаха тия мъже. Нищо за тях невъзможно нямаше. С какви нищожни сечива захванаха да изкопват и извличат миналото... и забележиха, че сме закъснели, че много безценни паметници безвъзвратно са закрити от времето и от враговете и тръгнаха по баберки, дано намерят какво годе нестрошено, неогризано, неизядено, да си скътаме и ние имотец, да влезем и ние с всичките хора в ред. (...)
От тая пасмина борци беше и наш Раковски. Солидно образование, повече спокойствие и по-рибя кръв му липсваха, за да стане български Шафарик.
Изследването на народните умотворения от патриотическия период не можеше да не носи печата, що се познава на всичко, което ни е останало от тогава. И добрите, и лошите страни личат еднакво силно. Хора, които се залавят с такива сиромашки средства, каквито тогава бяха на разположение, да изучават миналото на своето племе, на своя народ, не можеше да не искат от народната поезия повече, отколкото тя можеше да даде. Народните умотворения застъпваха в много случаи историческите документи, които липсваха. Колкото повече народни песни можеше да се съберат, толкоз по-добре. А пък ако можеше да се намерят песни с историческо или митологическо съдържание, радостта биваше безкрайна. Кой гледаше дали материалите са подправени! Ентусиазмът заслепяваше всички.
(...) Не е истина, че винаги народната ни поезия е крива, загдето някои наши сборници от народни умотворения приличат на купища от случайно едни на други нахвърляни черепи - кое здрави, кое потрошени. Причината на това явление трябва да се търси най-главно в обстоятелството, че се събират безразборно, слепешката. Случаят е много пъти единственият баща на нашите фолклорни сбирки. Силни пътеводни идеи, които да определят и методите на събирането липсват у повечето. (...)
Едва в последно време захваща да се обръща по-голямо внимание и върху записването външната форма на народните умотворения. Това е нова фаза (филологическа) в изследването на словесните материали. Тя е тясно свързана с развитието на филологическата наука у нас. (...)
Нашите по-млади филолози изискват да се записват народните умотворения от устата на народа с най-голяма точност, ако е възможно събирачите ни да бъдат филолози, а сбирките им фонографи. Обаче не е умно да се прекалява твърде в тая строгост. (...) За нас народните умотворения освен като езикови материали имат значение и като литературни паметници. (...)
Ако нашият фолклор не е бил изследван досега с надлежната пълнота, главната причина е именно тая, че не са давали на събирачите по-пространни, и по-ясни програми в ръка. Добра воля не е отсъствувала у тях и всеки път, когато са се запитвали за нещо по-точно и ясно, винаги са отговаряли на въпросите с похвална точност. Раковски пръв начерта една доволно обширна програма за изследването на нашите старини. Известно е с каква ревност се заловиха на свое време по-интелигентните наши сили да изпълнят тая програма. Всички наши по-стари събирачи са ученици на Раковски. По него са се водили в своите изследвания. Второ упътване напечата г. Динов (под псевдоним Божков) във в. "Право" (1869), също и в. "Летоструй" (1870). И двете тия програми заслужават и днес да се прочетат. Освен тях кратки бележки по събиране на фолклорни и археологически материали намярваме още в Периодическото списание на Книжовното дружество в разни книжки, също и в някои окръжни на Дирекцията на народното просвещение в Румелия. (...)
Повечето от тия програми страдат за жалост от два недостатъка: едно, не обемат систематически цялата област от народното знание, на която са посветени, и, друго, често са неопределени в своето изложение (...) Предвид на тоя недостатък нека ни бъде позволено в следващите страници да допълним някои от досега издадените у нас програми откъм по-слабата тяхна страна. (...)
Преди всичко няколко думи за задачата и важността на българския фолклор въобще, под която дума ние ще разбираме съгласно с нейното буквално значение от Volk - народ, и lore - знание, само това, което знае или вярва народът за себе си, за ближните си или за природата, която го окръжава. (...)
За общата наука нашият фолклор представя особена важност, защото неговото изследване ще способствува немалко за осветлението на някои въпроси, които вълнуват в по-ново време учените в Европа, въпроси тясно свързани с теориите върху произхождението на народните умотворения (...) Оная важност произтича най-главно от географическото положение на обитаваните от нашия народ страни, от тяхното съседство с една от първите средновековни културни държави, на която влиянието върху западните и източните й съседки е било господствуващо, и от ролята, която българския народ е играл известно време като посредник между Изток и Запад, като разсадник на културата между другите славяни и в известно отношение като преобразовател на религиозните възгледи у някои западноевропейски народи. (...)
За нас ние очакваме от изучаването на нашия фолклор, на народния ни език, народните умотворения, народните обичаи и въобще народния живот пред всичко една регенерация на нашата книжнина, която няма да произведе нищо оригинално, докато нашите литератори се задоволяват с ролята на попивалки и маркучи и пият и смучат само от чужди извори. (...)
Общата история на литературата ни показва, че европейските книжнини са се разцъфтяли най-разкошно, именно когато гениалните писатели са черпили от народната ни почва. Нека ни послужи за пример развитието на руската литература от Пушкин насам. (...)
Когато Пушкин издал своята прочута поема "Руслан и Людмила", написана под впечатлението на една народна картинка, каквито и по нас руските коробейники продават заедно с разни книжки, руските критици от страх замръзнали на мястото си. Възможно ли е "просвещенному или хотя немного сведущему человеку терпеть, когда ему предлагают новую поэму, писанную в подражание Еруслану Лазаревичу?" - се провиква един критик във в. "Европы" (1820 г., t70; 11). Това е все същото, продължава той, "если б в московское благородное собрание как-нибудь втерся гость с бородою, (!) в ярмяке, в лаптях и закричал бы зычным голосом: "Здорово ребята" и пр. Коментарии са излишни.
Подобно силно благотворно влияние е оказала народната поезия много по-рано и на немската, в по-малък размер и на другите европейски литератури. Известна е страстта на немските романтици за всичко народно. (...)
Няма да говорим на обширно за ползите, които ще произтекат от изучаването на народа в чисто езиково отношение. Те са очевидни. Нуждата от един пълен речник на целия български език, във всичките му наречия, става от ден на ден по-чувствителна. Без него още дълго време нашият книжовен език ще прилича на кърпена черга. Трябва да се помисли и за една по-свястна граматика. Но речник и граматика не се коват, а се съставят от готово и пълно градиво, събрано от устата на народа. (...)

(...продължава в Част 2)


* "Значението и задачите на нашата етнография" е първият научно-изследователски труд на Иван Шишманов, публикуван за първи път в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" (1889, t70; 1). "Препечатваме го с известни съкращения от "Иван Шишманов. Избръни съчинения" (Под редакцията на Г. Димов. Т. 1. С., 1966).
Иван Д. Шишманов (1862-1928) е литературен историк и фолклорист, създател и дългогодишен редактор на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". Встъпителната му статия към първия том "Значението и задачите на нашата етнография" ознаменува нов период в развитието на българската фолклористика. Проф. Иван Д. Шишманов е учен със солидна подготовка и разностранни интереси, оглавява събирателската работа след Освобождението, а студиите му са образци за по-младите фолклористи и етнографи. В тях той следва принципите на миграционната школа.
Други негови изследвания, свързани с фолклора, са: "Южнославянският епичен размер от едно ново гледище (извлечение от изследването върху песента за мъртвия брат в поезията на балканските народи)" публикувано в "Български преглед" (1898, t70; 4, 120 - 129); "Френската наука и "Веда Словена" с особен оглед към критиката на Луи Леже" отпечатано в "Сборник в чест и памет на Луи Леже" (С., 1925, 33 - 72); "Тракийската теория на Цаня Гинчев" в "Юбилеен сборник на Славянската беседа" (С., 1985, 38 - 55); "Априловския сборник от български народни песни в архивата на Раковски" в "Сп. БАН" (18, 1919, 2 - 16); "Към терминологията на българските народни носии" в "Сп. БАН". Истор. - фил. клон (44, 19331 107 - 120); и др.

Статията е изпратена от Lada
източник: http://ongalassociation.blogspot.com
Коментари
Няма добавени коментари.
Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.

Моля влезте в профила сиили се регистрирайте, за да гласувате.

Няма публикувани оценки.
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Мъчи се като грешен дявол.
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

03/03/2019 07:55
Честит 3ти март Одобрявам

04/01/2019 08:39
За много години. Да сте живи и здрави и много успехи. Здравей


06/03/2018 17:44
Здравей

28/05/2017 22:39
Smile

28/02/2017 09:42
Кво да ви кажа - вече 10 години сме тук Clap

30/10/2016 19:28
Здравейте,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ-ЧЛЕНО - ВЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ,А И НЕГО- ВИ ГОСТИ! Обръщам се тук към всички вас с гореща молба- НАСОЧЕТЕ МЕ КЪМ БЪЛГАР






24/05/2016 16:35
Чести 24-ти май на всички членове на Любимия ми Сайт! Честит 24-ти май на неговите създатели и радетели той да е такъв и да съществу ва! Честит 24






27/09/2015 16:50
Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие. Необходим ми е текстът на родопската песен "Дума са дума от стари люде", изпълнявана от трио "Р






10/06/2015 07:50
Здравейте, много моля за седействие. Спешно търся Българска песен, изпълняват я по сватбите. Която се изпълнява от мъж и до колкото разбрах






21/03/2015 08:04
Скъпи приятели, ИМАМ МНОООООГО ДА НАПИША И ПО ПРЕДЛО ЖЕНАТА ОТ МЕНЕ ТЕМА "ЗМЕЙОВЕ,ДРАКОНИ...
", А И ДА ВИ ПРЕД ЛОЖА ЕДНА НОВА ТЕМА. Разни пробл







Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.03 секунди - 30 Търсения 27,622,393 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2019 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.