September 17 2019 14:34:20
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Иван Марков (Иван...
· Поройчани (втора част)
· Шевици от югозападна...
· Поройчани
· Видението при Римската...
· Вълчи празници
· Хумористичният...
· Къде остава...
Случайна статия
Горноводенски "Св. Св. Кирик и Юлита" - (Енциклопедия "Манастири")
Календар/Събития
<< Септември 2019 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30            
Днес: Още...:
Случайна снимка
Овчарска свирка
Овчарска свирка
Майсторски занаяти
Теми във Форума
Последни теми
· Текстове на народни...
· погребални песни
· Къпинчовци, цоглавци,...
· Митове, легенди за...
· СУРВА - древен...
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [52]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
Една статия с някои...
Интересното е, че почти...
На същия сайт за Видин...
Легенди и предания за...
Статия за Видовден -...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки


Българското народно облекло
Българското народно облекло от периода ХVIII - ХIХ в. може да бъде една много интересна тема, ако се погледне като система от символи и знаци. То е показателно явление за типа социален живот от областта на материалната култура, защото връзката между него и човека е много тясна и непосредствена. Жилището и останалите сфери на материалния бит, които също задоволяват жизнено важни битови потребности, не съпътстват винаги и навсякъде човека. Те не са така неразривно свързани с него, поради което и не могат в такава степен да поемат и отразят информация за характера на социалния живот, както това е възможно при облеклото. Материалите за облеклото, с които нашата етнографска наука разполага са главно от посочените вече – ХVIII - ХIХ в. Това предполага проучване на българския народен костюм в тези хронологически граници или по-точно в типичното за тогава патриархално българско село. Според историческите изследвания българското патриархално село е специфична социална единица, която в резултат на многовековната политическа зависимост притежава някои особености, отличаващи я от феодалните селски формации в други страни.? Българската феодална класа е ликвидирана от продължителното османско владичество, а преобладаващата част от българското население, изтласкано главно в селата, запазва в общи линии докъм средата на ХIХ в. своята относително социална еднородност и общинно-задругарски взаимоотношения.? По тези причини чак до края на ХIХ в. и дори в някои случаи през началните години на ХХ в. нашето село все още пази редица белези от стария патриархален бит.? Затова за социолози и етнографи то е типичната социална среда, в която протича народният живот и се гради традиционната народна култура.
Според изследванията патриархалното българско общество е общество на простото възпроизводство, в социалната структура на което е залегнал традиционният производствен опит при господството на естественото разделение на труда по пол и възраст.(4) Предаването на традицията се реализира при повторение на относително еднотипна система от трудови дейности и културни ценности, което спомага за изграждането на сравнително устойчив традиционен стереотип при общо установена за всички нормативност на възгледите, поведението, нравите и при обща насока на събитията в личния и обществения живот. При този стереотипен, традиционен бит отделната личност се чувства неразривно свързана с колектива, защото нейният личен живот е подчинен изцяло на общо изградената нормативност и е подобен на всички останали.(5) Животът на всички протича по установените от традицията правила, определящи в него са два цикъла - личностно-битовият и годишно-производственият.(6) Затова основно място в човешкия живот имат семейните и календарните обичаи и обреди.
Значение за стабилизацията на еднотипния традиционно-нормативен начин на живот има и политическата зависимост, при която живее българският народ през разглеждания период. Той брани ревностно непроменена културната традиция, както пази езика и народностното си име. Неговият кръгозор не надхвърля границите на селището и околните села, извън които друг свят не съществува.(7)
Общо установеният тип обществен живот в патриархалното общество с традиционно-нормативен характер се внедрява в съзнанието, направлява в живота и контролира при конкретната си реализация чрез сложен комплекс от различен род механизми. Особено действен механизъм например е обичаят, който има дълбоко психическо отражение върху общественото съзнание.(8) Затова за патриархалното общество най-често се говори като за обичайно ритуализирано общество, като за общество което се регулира от обичая. Посредством тези механизми човек се приобщава към социалния организъм и възприема традиционните нормативи.
В този комплекс от механизми облеклото също заема немаловажно място и по специфичен начин съдейства за внедряването на традицията в живота. Неговата относително устойчива материална форма и непосредствената и непрекъсната връзка с човека му отреждат особено активна роля в този социален процес. Народното облекло в патриархалното българско село функционира към утвърждаване на патриархалната обществена структура и към формиране на патриархално-традиционния човек.
През разглеждания период и при посочените условия животът на българския селянин протича главно в чертите на селището. На пръв поглед това обстоятелство няма особено отношение към неговото облекло. В действителност обаче българските народни носии от онова време поразяват с локалното си разнообразие. Тогава например при среща на пазари и сборища хората са могли по облеклото да определят селищната принадлежност. С местната специфика облеклото значително допринася за зрителното очертаване на локалните особености на народната култура. В границите на народността то става изразител на регионалната структура на етническата културна традиция, много нагледно отразява особения тип социално устройство в патриархалното общество.
До разпадането на патриархалния живот у нас всяко българско село има своя установена носия, носена и от поколенията преди това. Понятието "мода" е чуждо. Облеклото се схваща като нещо веднъж завинаги дадено, което идва от миналото и ще остане и в бъдеще. С общодостъпния и еднотипен вид народното облекло подпомага развитието на идиличните взаимоотношения. То допринася за формирането на надличния, колективен дух на патриархалния човек. Посредством него до голяма степен се изгражда външната зрителна представа за неделимото колективно цяло. В патриархалното общество това цяло се схваща в рамките на селската община. Затова и българските народни носии тогава са с ясно изразена селищна специфика.
В това общество, където всичко е строго определено и подредено, облеклото е представлявало една система от кодове и знаци, която е притежавала социална и практическа (утилитарна) функция.
Основното предназначение на българското народно облекло е да предпазва човешкото тяло от климатичните влияния и да улеснява трудовата дейност. В това най-общо се изразява неговата утилитарна функция. С изискването на тази функция е съобразена и структурата на българските народни носии, които са четири основни типа при жените и два - при мъжете. Според кройката и начина на обличане на горните дрехи женските костюми са: двупрестилчена, еднопрестилчена, сукманена и саяна. Според формите на горните дрехи и цвета на тъканите им мъжките носии се обособяват на: белодрешна и чернодрешна.
В основния състав на женската двупрестилчена носия влизат риза и две престилки. Ризата е предимно от вида на бърчанката, с набори около отвора на врата и и краищата на ръкавите. Тази носия е широко разпространена в българските земи и свързана със земеделието. Еднопрестилчената носия е с ограничено разпространение и най-прост състав - дълга цяла риза и върху нея запасан престилка. Тя се използва главно в домашна обстановка и на работа в полето, а в празничния си вид преминава в саяна. Сукманената носия обхваща предимно централните и то планинските области на страната и отчасти равнини. Основната дреха е туникообразна риза, върху която се облича сукман, опасва се колан и престилка, а понякога е без престилка. Сукманът е най-често от вълнен плат. Саяната носия има широко разпространение на юг. Тя има за основна част туникообразна риза, а за горна дреха саята - дълга, разтворена отпред дреха, с къси или дълги ръкави и рядко без ръкави. В основния и състав влизат също широк цветен пояс и престилка.
Двата вида мъжки носии - белодрешна и чернодрешна, не са географски разновидности, а два последователни етапа в развитието на мъжкото облекло. Те са предшествани от широко разпространената из страната носия с дълга цяла риза, препасана с пояс, и отделни ногавици за всеки крак, придържани с колан. Мъжкият белодрешен костюм има за основа туникообразна дълга риза. Гащите са в две разновидности - с тесни и дълги крачоли или с широки и къси крачоли, допълнени с отделни обвивки за долната част на краката. Горните дрехи са къси -под кръста- или дълги до коленете. Поясът е от корава тъкан на червени широки ивици и гладък с богата орнаментация. Към него принадлежи и полусферична кожена шапка. Типични за чернодрешните носии са тъмните вълнени горни дрехи, което се дължи на естествения цвят на вълната или на обагрянето с черно, тъмносиньо, кафяво. Наследява туникообразната риза, като по-късно я заменя с друг вид риза. Потурите са с широка, свободно набрана горна част и постепенно стесняващи се крачоли. Горните дрехи са къси до кръста, а поясите са червени или черни. Този вид носия е плод на стоковото абаджийство през Възраждането. Отмира при конкуренцията с градското облекло.
Връщайки се отново към практическата функция се забелязва, че дрехите на българите са най-често вълнени, благодарение на което попиват потта през лятото и запазват температурата на тялото през зимата. В този смисъл те са подходящи за страна с променлив сезонен климат, каквато е България. Освен това те са здрави и практични за селскостопанска дейност с интензивни физически движения с каквито е изпълнено ежедневието на българския селянин. Дрехите са стегнати в кръста с пояс, който придава устойчивост на тялото при работа, а широките ръкави, свободната пазва и разширени поли спомагат движението. С тези свои качества българските народни носии носят белезите на селско трудово облекло.
Във функционално отношение носиите показват явна връзка с двата основни поминъка на българското село - земеделието и животновъдството. Навсякъде, където земеделието е главен поминък, престилката се използва много рационално от жената и служи за слагане на семена и разсад, за събиране на зрели плодове от някои култури и др. Затова няма селище (предимно в равнината), в което тя да не е задължителен елемент от състава на женската носия. Така през разглеждания период женското отворено облекло с една или две престилки показва по-голяма близост със земеделския вид труд в сравнение с облеклото със сукман от планинските райони, където основният поминък е животновъдството. А животновъдството от своя страна, също слага специфичен отпечатък върху някои части на облеклото, които са изключително от състава на мъжкия костюм, защото мъжът в българското село е този който се занимава с този поминък. Такива части са ямурлукът, родопският овчарски шал, овчарската гугла и силяхът (широк кожен пояс с подразделения). Всички те са предназначени да пазят овчарите от студ и дъжд и да им създават известни битови удобства.
Тези особености в носиите са само една малка част от многообразните елементи на облеклото, които имат една или друга функция в зависимост от селския поминък на българина. Жътвата, например, като един от най-важните и отговорни моменти в селскостопанската работа е наложила мъжете да връзват на главата си за сянка пъстро тъкано пешкирче, а жените в цялата страна се забраждат с големи бели квадратни кърпи, които имат различни местни названия - ръченик, дюлбен, месал и др.
Като цяло - материал, състав, композиция - българското традиционно облекло съответства на начина на живот, типичен за българското село до Възраждането, и със своите практически качества улеснява основния селски поминък.Но, при анализа на отделните части на облеклото и неговата украса прави впечатление, че те не винаги са оправдани от практическа гледна точка. Така стигаме до другата функция на народните носии, която се намира в пряка зависимост от начина на организация на живота в българското село. Негови определящи черти, освен поминъка, са патриархалния семеен бит, разпределението на социалните роли по възрастов и полов признак, нормативният характер на отношенията, развитата обредност и др. Частите и елементите от българското народно облекло, които нямат пряко практическо предназначение, функционират във връзка именно с тези сфери на социалния живот. Те могат да бъдат прояви от рода на семейните и календарните обреди и празници, могат да изразяват половото или възрастовото деление, семейното положение, класовата или социалната структура и т.н. Облеклото, свързано с тях, изпълнява ролята на техен веществен знак. Именно в това се изразява другата широко разпространена функция на българското народно облекло - функцията му на социален знак.
По своето положение в бита облеклото в сравнение с други материални вещи е едно от най-подходящите и податливи за изпълнение на такава функция, особено поради своята непосредствена и непрекъсната връзка с човека, на когото служи. В трудовата дейност, обреда или празненството човек участва със съответното за случая облекло. Най-често обредите или празненствата не биха могли да се реализират без необходимия обреден или празничен костюм. Сватбата например не може да се изпълни без венчален костюм, или лазаруването - без лазарски. По вида на облеклото, от друга страна, може да се съди кой обред или празник се изпълнява.
Облеклото изпълнява ролята на социален знак с определен кръг от елементи. Това могат да бъдат цели костюми, отделни дрехи, допълнителни части или вид украса. Със своята сложна структура българският народен костюм отразява различни по социалното си съдържание явления. Неговият характер говори за светогледа на народа, за магическите му представи, за съдържанието на социалните отношения, за естетическите потребности и т.н.
В народното ни облекло са широки отразени белезите за възраст и семейно положение. Те проявяват особена жизненост и макар често да са загубили своето първоначално значение, се запазват в преосмислен вид до последния момент от съществуването на носиите. Това показва, че в селския народен бит до късно не са изживени отношенията на родство и естественото разделение на труда.(9)
Под термина "облекло" нашият народ разбира скроената и ушита дреха. За облечено в цялата етническа територия се приема дете, което вече носи ризка. До нейното обличане, независимо че е повито в пелени, новороденото се смята за голо и народът е вярвал, че ако умре ще отиде "голо на оня свят".(10) Интересно е, че раждането на детето все още не означава неговото възприемане за пълноправен член на социалната група. Фактическото приобщаване на детето към селищния колектив като цяло и към възрастовата и семейна група в частност се осъществява посредством специфичен обред, какъвто е било кръщенето. Така задължителен елемент от кръщелния обред става облеклото. Тогава се облича първата риза и кумовете подаряват комплект детски дрехи.(11)
Някои обредни практики, свързани с обличането на първата ризка, показват, че на нея се приписва особено значение.(12) Вярва се например, че тя може да въздейства по имитативен път положително или отрицателно върху съдбата на човека. Затова при раждането новороденото се поема с ризата на майката или на бащата, на бабата и дядото - "да стигне детето техния бой и устарей като тях.".Това от друга страна, означава символическо въвеждане на детето в социалната среда, в която ще протече неговият живот. То е израз и на приемствеността на традицията в народната култура, която се предава на поколенията от родителите и прадедите. Затова и кумът, който е фактически възприемник на детето, за да осъществи възприемането, е длъжен да подари облекло или по-точно да му връчи символ на селището.
По-късно вече извън родилните обичаи с малки изключения облеклото няма някаква по-особена функция. До пубертета детето не участва активно в социалния живот, затова и функцията на облеклото му е ограничена главно в кръга на битовите практически потребности. В съответствие с това и структурата на детското облекло е най-примитивна и бедна по състав. По-оформен вид детското облекло придобива когато детето започне да пълзи. Тогава на крачетата се обуват калцунки, а около кръста му се завива футичка (парче вълнена тъкан с връзки в горния край). От кръста нагоре детето се облича с ентерийка.
Такова е най-широко разпространеното детско облекло, което се носи едновременно както от момченца, така и от момиченца до 3 или дори до 6-7 годишна възраст. Единствено прическата през тази възраст се явява полов белег, защото косичките на момиченцата се оставят да растат и се сплитат, а на момченцата се стрижат.
Облечени по този начин, децата ходят докъм 8-10 годишна възраст, а някъде и до по-късно. Явно горната граница на детското облекло тогава се е свързвала с пубертета. Едва с настъпването на половата зрялост се осъществявала промяна в детското облекло и се появявали различията за мъжки и женски пол. Именно пубертет е следващият възлов момент, който бележи качествени изменения не само във физиката, но и в социалния живот на човека. Връзка с него имат някои календарни празници и обичаи, които включват като действащи лица именно полово зрелите момичета и момчета. Той бележи началото и на следващата възрастова група, а заедно с това и възприемането на съответното за нея облекло. Тук обаче трябва да се отбележи, че встъпването в новата възрастова група не следва да се разбира като еднократен акт, а като процес, подготовката за който започва още в предишната група. В българското патриархално село обучението започва още от 8-10 годишна възраст. Така например на 8-9 години момичето се опитва да преде и тъче. На 14-15 години то вече може само да си направи облекло. По този начин то постепенно се въвежда в сферата на материалната дейност и се осъществява предаването на опита между поколенията.
Фактическото встъпване в новата възрастова група, се отбелязва с определени веществени символи и символически действия - първите си момински дрехи момичето обикновено облича на голям пролетен празник - Лазаровден, Гергьовден или Великден. Тези дрехи които то не е имало право да носи дотогава, се превръщат сега в особен показател за настъпилата в него промяна. Моминското облекло е плод на личния труд на момичето и така то се превръща в символ на неговата зрялост. Момчето също най-често облича първите си ергенски дрехи при първото влизане в коледарската дружина или друг празник, в който участват ергени. Дотогава то не опасва пояс, не носи потури, риза с шевица и т. н. С първите момински и ергенски дрехи момичето и момчето вече придобиват правото да се заловят и играят на моминското и ергенското хоро.
Главният отличителен белег на моминското и ергенското облекло от предишното детско е неговата ясно изразена полова диференцираност. В зависимост от местния тип женска носия момата облича сукман, вълненик или сая, а момъкът - беневреци, чешири или потури и горни мъжки дрехи. И двамата опасват в кръста пояс или колан. Момата слага богато орнаментирана риза и престилка, а момъкът - гайтанлия елек. Това са фактически и основните дрехи в състава на местната мъжка и женска носия, която те с някои изменения ще продължават да носят до края на своя живот.
Белезите за възраст в българското народно облекло са тясно преплетени и най-често се покриват с тези, които сочат семейното положение на своя притежател. Така например особеностите в облеклото на моми и ергени, разгледани като определена възрастова група, са показатели за тяхното положение на неженени. Времето от годежа до сватбата се отразява в костюма чрез някои характерни за годениците белези. Те се появяват в облеклото след годежа и се носят непрекъснат така до сватбата.
След годежа годеникът започва да носи годенишка китка, а отпред в пояса си - годежна кърпа. На врата си има вързана червена кесерия (фабрична памучна кърпа) и е обут в пъстри вълнени зетски калци (подарени от годеницата чорапи). Годеницата от своя страна след годежа се появява на хорото накичена с годежните дарове, които са главно метални накити.
С друг кръг от белези се отбелязва периодът на началната брачна възраст (от сватбата до раждането на първото или второто дете). След изтичането на този период облеклото се освобождава от най-ярката си украса и скъпи накити, като до 45-50 годишна възраст запазва най-типичното от структурата на местния костюм. След 50-годишна облеклото на мъжете и жените става значително по-скромно по състав и вид, което ги отличава като група на възрастните. По този начин за всеки период от човешкия живот има установено по своите възрастови и семейни белези облекло.
Елементите на мъжката носия, с които се отбелязва преминаването от едно семейно положение в друго, са, общо взето, по-малко на брой и нямат онзи задължителен характер, какъвто се наблюдава при женското облекло. Например докато мъжът не е женен, носи островърх калпак, червен пояс, шарено елече и поставя китките на калпака си и ресните на пояса си отляво. Над навущата си връзва пъстри тъкани коланчета, наречени подвръзки, каквито жененият не слага. Правото да облича някои горни дрехи, които са забранени за ергените, има само жененият мъж. Такива са големите и често подплатени с кожи долами, копарани, аби и др.
Много по-разгърнати и строго регламентирани са възрастовите и семейните белези в женското облекло. Посредством тях може със сигурност да се определи коя е мома, годеница, наскоро омъжена или има продължителен семеен живот.
Един от основните белези, които показват дали младата жена е омъжена или не, е начинът, по който тя носи косата си. В цялата етническа територия открита коса могат да носят само момите, докато в това отношение за омъжените съществува най-строга забрана. В някои райони различията в семейното положение се изразяват и чрез дрехата, която се облича над ризата. В Северозападна България например само омъжените обличат през зимата сукмани, а момите продължават да носят вълненик. Много често като показател за семейно положение се използва шевичната и тъканна орнаментика.
В облеклото на жената след омъжването настъпва чувствително изменение. На първо място то е съпроводено със скриването на косата под сложни забраждения, които се състоят от високи и твърди подложки, пъстротъканни или везани кърпи и много накити. Вторият по значение семеен белег е връхната дреха. Това е клинатият и украсен с цветни гайтани и апликации късак или клашник, подплатеният и обточен с кожи крюк или контош и подпълненият с памук и тегелиран забун. Понеже тази дреха се носи само от омъжените жени, много често тя се нарича женска дреа.
Както бе изтъкнато, белезите за възраст и семейно положение в българското народно облекло имат задължителен характер. До голяма степен по тях се определя кръгът от позволени или забранени отношения с мома, годеница, млада невеста, и възрастна жена. Тяхното своеволно нарушение в условията на патриархалния селски бит е невъзможно. Функцията на белезите за възраст и семейно положение в облеклото не се изчерпва само със зрителната информация, която те дават. Те не само отбелязват, но и налагат спазването на утвърдени от традицията обществени норми за поведение. По този начин облеклото се явява важен регулатор на народният живот.
Другата група белези в българското народно облекло са тези които го свързват със семейните и календарните обреди и празници. Така например със своята символика облеклото на основните действащи лица в сватбата се свързват по смисъл с нейното съдържание и се явява необходим компонент, без който тя не би могла да се реализира. Обредният костюм съществено допринася венчалният обред да получи обществено признание и утвърждение. Освен това с някои свои специфични характеристики обредният костюм показва мястото на всяко действащо лице в обредната йерархия и ролята,която има да изпълни то по време на венчаването.
В структурата на българската традиционна сватба се откриват редица напластявания, които представляват преживелици от по-ранни родови и езически или по-късни класови и християнски норми на обществено- историческо развитие и духовен живот.(13) Оттук сложната структура и богатата магическа символика на българския обреден костюм, с който се цели както опазването на младоженците, така и насочването на тяхната бъдеща съдба.
Дрехите с които се облича невестата се очистват предварително, като се прекадяват или през пазвата им се прекарва ножица или жив въглен. В цялата етническа територия съществува вярването, че за да се отклони лошият поглед т.е. "да не я стигне зло", булката трябва да облече ризата или да обуе единия си чорап наопаки или пък да сложи дрехи с недовършен шевичен орнамент.
Венчалното облекло на булката се отличава с общоустановени за цялата територия обредни атрибути. Такива са червеното було, булчинската тел, специалната венчална връхна дреха, металните накити, венчалните венци и китки, пъстрите обредни пешкири и др. Широко разпространена е практиката булката да облича за венчаването една над друга две ризи - долната чисто бяла, а горната богата везана. В повечето райони над ризата се облича специално шита за целта венчална дреха. На кръста се поставя кован или тъкан колан. Булката облича за първи път на венчалния обред споменатата женска дреха, която от сватбата нататък става белег за нейното положение на омъжена жена. Тази дреха както и обувките са задължителен елемент на венчалното облекло и се подаряват на булката от родителите на младоженеца. Булката обикновено остава с булото до понеделника или срядата след сватбата. Тогава при ритуалното отбулване за първи път и се слага невистинското забраждане. От този момент тя вече окончателно преминава в групата на омъжените. Останалите части от облеклото тя носи до 40-ия ден след сватбата, до първия Гергьовден, до деня, в който младоженците жънат с венчалните си дрехи на кума, или до деветият месец.
Венчалните атрибути на в облеклото на младоженеца, въпреки че не са така разгърнати имат същия характер както в костюма на булката. И тук обредният смисъл на облеклото се изразява с китки и венци, жълтици, нанизани на червен конец или мартеница, пъстри обредни пешкири и др. Венчаването на младоженеца също не може да се извърши без връхна дреха, която както и при жените се свързва с неговото преминаване в групата на оженените. Друго облекло с обреден характер при семейните обичаи е облеклото на мъртвеца и неговите близки. Широко разпространен е обичаят, преди да се облекат дрехите на мъртвеца, да се поставя платно с отвор за главата, което отпред стига до коленете ,а отзад до кръста. Това платно не се реже с ножица и не се шие. Независимо от възрастта на мъртвеца той се облича с дрехите, с които е венчан. Това е много устойчива традиция в българския бит, съхранена в селата почти до средата на нашия век. Народът е вярвал, че по този начин облечени мъжът и жената могат да се познаят "на оня свят". Когато умре мома или ерген, се кичат като младоженци с венчални китки и венци.
От 20-30-те години на нашият век близките на мъртвеца носят в знак на траур черно облекло. Преди това черният траур е бил по-малко познат и жалбата по близък се изразявала с бели дрехи. Друг широко разпространен знак за траур са облечените наопаки връхни дрехи. Така се стига до извода, че функционалният анализ на обредното облекло (макар и не достатъчно пълен) към българските семейни обреди показва неразривна свързаност. Независимо от различните напластявания то се крепи на системата от традиционни семейни обичаи и обреди и на социалните отношения, характерни за българският патриархален бит. Фактически българският народен костюм представлява добре развита функционална система, която е свързана дълбоко с народния живот и отразява образно цялото многообразие на неговите обществени и духовни прояви. Своеобразно закрепени, тези прояви се налагат в народното съзнание чрез зрителното въздействие на устойчивия традиционен костюм. Затова видът на облеклото и неговата функция са показателни и за организацията на народния живот и неговите особености.

Бележки:
1. Цветкова, Б. "Турският феодализъм и положението на българският народ до началото на ХIХ вek" - ИПр., г. 1995, кн. 1, с. 59-86; Драганов, М. "Душевност на българския селянин", с. 65, 66
2. Драганов, М. Цит. Съч., с. 65; Хаджийски, Ив. "Бит и душевност на нашия народ", с. 100
3. Благоев,Д. Съч. Т.2, с. 209; Хаджийски, Ив. Цит.съч.,с.100
4. Хаджийски, Ив. Цит. Съч., с. 36, 37
5. Пак там, с.86
6. Драганов, М. "Душевността на българския селянин", с.135-136.
7. Пак там, с.105; Хаджийски, Ив. Цит. Съч., с. 121
8. Драганов, М. "Мястото и ролята на ритуалите в обществения живот" - Философска мисъл, 1968, кн.7, с. 90
9. Хаджийски, Ив. "Бит и душевност на нашия народ", с. 341-363; Вакарелски, Хр. "Етнография на България", с. 525-532
10. Генчев, Ст. "Кумството у българите" - ИЕИМ, кн. ХVI, 1974, с. 104
11. Вакарелски, Хр. Цит. Съч., с.562; Арнаудов,М. "Очерци по български фолклор", Т.2, с. 706-707; Генчев, Ст. Цит. Съч.,Ч.1, с. 93; Михайлова, Г. "Народно облекло в Добруджа", с. 232
12. Маринов, Д. "Народна вяра и религиозни народни обичаи" - СбНУ,1914, с. 145
13. Арнаудов,М. "Българските сватбени обреди" - ГСУ, 1913, с.148; Вакарелски, Хр. "Етнография", с. 563 - 579
Използвана литература:
1.Михайлова, Г.,"Социални аспекти на народното облекло", в: Българска етнография, кн. 3-4, софия, 1976, стр.5-23
2. Михайлова, Г., "Функции на народните носии", в: Етнография на България, т.2, стр. 267-281
3. " Основни типове мъжки и женски традиционни носии", в: Етнография на България, т. 2, стр. 247-257
4. Хаджийски, Ив., "Бит и душевност на нашия народ"
--------
източник: discoverybg.muffty.org


Това произведение е лицензирано под Криейтив Комънс лиценза Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike2.5 License.
Коментари
Няма добавени коментари.
Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.

Моля влезте в профила сиили се регистрирайте, за да гласувате.

Няма публикувани оценки.
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Муж ко печурка — ритнеш га разлети се.
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

03/03/2019 07:55
Честит 3ти март Одобрявам

04/01/2019 08:39
За много години. Да сте живи и здрави и много успехи. Здравей


06/03/2018 17:44
Здравей

28/05/2017 22:39
Smile

28/02/2017 09:42
Кво да ви кажа - вече 10 години сме тук Clap

30/10/2016 19:28
Здравейте,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ-ЧЛЕНО - ВЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ,А И НЕГО- ВИ ГОСТИ! Обръщам се тук към всички вас с гореща молба- НАСОЧЕТЕ МЕ КЪМ БЪЛГАР






24/05/2016 16:35
Чести 24-ти май на всички членове на Любимия ми Сайт! Честит 24-ти май на неговите създатели и радетели той да е такъв и да съществу ва! Честит 24






27/09/2015 16:50
Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие. Необходим ми е текстът на родопската песен "Дума са дума от стари люде", изпълнявана от трио "Р






10/06/2015 07:50
Здравейте, много моля за седействие. Спешно търся Българска песен, изпълняват я по сватбите. Която се изпълнява от мъж и до колкото разбрах






21/03/2015 08:04
Скъпи приятели, ИМАМ МНОООООГО ДА НАПИША И ПО ПРЕДЛО ЖЕНАТА ОТ МЕНЕ ТЕМА "ЗМЕЙОВЕ,ДРАКОНИ...
", А И ДА ВИ ПРЕД ЛОЖА ЕДНА НОВА ТЕМА. Разни пробл







Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.05 секунди - 30 Търсения 27,836,423 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2019 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.