Кольо Фичето (истинско име: Никола Иванов Фичев), наричан Уста Колю Фичето (на арабски: устаз - майстор, професор ), понякога Кольо Фичето, е български възрожденски строител. Роден е през 1800 г. в Дряново. Останал без баща едва тригодишен, на десет години той вече учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи как се дяла камък от албанските майстори от Корча, а градежа на църкви, камбанарии и мостове – от брациговските майстори. Още млад, 23 годишен, той е вече калфа, а на 36 години е признат от целия дюлгерски еснаф за майстор. Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език, но не е можел да чете и пише. Известен е с това, че когато построил мост по време на османското владичество, при изпробването му легнал под него, за да гарантира за сигурността на преминаващите с живота си. Уникалните градежи на самоукия майстор строител и до днес свидетелстват за силата и мощта на българското Възраждане. Кольо Фичето остави на българите църквата “Св. Никола” в Дряново, чешмата в Соколския манастир, Къщата с маймунката и Хана на хаджи Николи във Велико Тръново, Покрития мост на река Осъм в Ловеч (1872-1874) и каменния мост (Беленския мост) на река Янтра край град Бяла (1865-1867 г.). През ХIХ век Феликс Каниц описва Беленския мост като “забележително инженерно-архитектурно съоръжение не само за българските земи, но и в сравнение със съвременните мостове в Западна Европа”. Почива през 1881 г. във Велико Търново. Там се намира днес гробът му. Българският генерал Иван Фичев му е внук.
Да ви умра на Уикипедията! Този мост, под който уж бил легнал майстор Колю Фичето, е всъщност мостът над Бяла.След завършването му майсторът е поръчал по моста да мине керван от волски коли, пълни с камъни, а той е стоял отдолу. Този мост е построен по заръка на Митхад паша и за него е имало оферти от белгийски и не помня още какви инженери, които искали за построяването суми от порядъка на два-три милиона. Майстор Колю Фичето успял да се яви пред пашата и да заяви, че ще построи моста само за 700 000 гроша. От този случай е влязла в историята знаменитата фраза: "Паша ефенди, ако не направя моста по теркя си за 700 000 гроша, вземи ми главата!"
Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.
