October 22 2019 15:53:07
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Иван Марков (Иван...
· Поройчани (втора част)
· Шевици от югозападна...
· Поройчани
· Видението при Римската...
· Вълчи празници
· Хумористичният...
· Къде остава...
Случайна статия
Култовия обект - Априлци - (Легенди и предания)
Календар/Събития
<< Август 2019 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
      1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 31  
Случайна снимка
Теми във Форума
Последни теми
· Текстове на народни...
· погребални песни
· Къпинчовци, цоглавци,...
· Митове, легенди за...
· СУРВА - древен...
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [52]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
Една статия с някои...
Интересното е, че почти...
На същия сайт за Видин...
Легенди и предания за...
Статия за Видовден -...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки


Килимарство в Чипровци
автор: Стефан Тенев
статията е публикувана с разрешението на www.webcrafts.bg



Град Чипровци е разположен в живописна долина в северозападна Стара планина. Селището е основано в дълбока древност. В околностите на града се намират древен римски път, който води до крепостни съоръжения, охраняващи територията на някогашната могъща Римска империя. Основните дейности, с които е било ангажирано населението на Чипровци от древността до наши дни са били рудодобива на благородни метали (злато и сребро) и тъкачеството. До 1688г., когато избухва Чипровското въстание срещу Османската власт, градът е основен търговски, икономически и културен център в рамките на империята.

Високото ниво на рудодобива и обработката на благородни метали се дължи на голямата колония от саксонци, които се заселват в Чипровци. Те са били католици и това до голяма степен предопределя демографията на града. До въстанието 2 500 души са изповядвали католицизма, а около 2000 – православието.



Интересен е фактът, че двете основни църкви – католическата и православната са съжителствали една до друга, без да има сведения за верска нетърпимост между етносите. От това време датират сведенията за Чипровската златарска школа, която се е упражнявала от християните католици. Православното население се е занимавало предимно с тъкачество и скотовъдство. Златарството и тъкачеството са се допълвали взаимно. В много от сегашните орнаменти, вписани в чипровските килими, може да се открият елементи, които са били инкрустирани върху златни и сребърни съдове от периода на чипровската златарска школа. Най-характерният елемент на школата е била работата с позлатено сребро. След въстанието от 1688 г. католическото население е било подложено на изтребление и изселване. Малка колония успява да се спаси и се заселва на територията на днешна Румъния, като формира известното до днес малцинство от Банатски българи, които продължават да практикуват изкуството за обработка на благородни метали.



Уникалното чипровско килимарство е един от несъмнените феномени, с които България удивлява света - многобагрието, фантастичните орнаменти и фигури, впечатляващите материали и тъкани, с които са изработени чипровските килими и днес привлича вниманието на специалисти и ценители от всички континенти. Характерната Чипровска школа в килимарството датира от 1750 г. в който начален период преобладават триъгълните фигури и се използват 4 основни цвята: керемидено червено, охра, зелено, индигово синьо. Вече повече от 250 г. килимарството е основен поминък за чипровчани. Чипровската школа се превръща във феномен, прославящ българското приложно изкуство.





В онези далечни години, първите изтъкани от чипровчани килими са се използвали както от българското население, така и от турската армия за молитвени обреди. Впоследствие красивите чипровски килими намират изключителен прием сред ценителите на стойностното и изящното във Франция, Англия, Италия, Белгия, Германия, Австрия, САЩ и други страни.

Килимите се изработват изцяло от натурални продукти, основа -памук и вътък - вълна, като имат много дълъг живот, качеството и цветовете не се променят повече от 50 г. на всяка страна на килима. В зависимост от дебелината на вълнената прежда, 1 кв. м тежи между 1 и 1,5 кг. Основата е изградена от 48 нишки на 10 см. Една тъкачка може да изтъче 2-2,5 кв. на месец. Тъче се на вертикален стан, което дава голяма свобода в избора на размери.

Коментари
#1 | пабирока на July 08 2007 20:27:16
Тези, с геометричните шарки са досущ като килимите на индианците Навахо! Какво бихте казали за това? Индианците от големите равнини, прериите също използват тези фигури - знаци, извезани по дрехите и рисувани по снаряжението си и предмети от бита! Някои казват - случайно е но това не е така, защото значението на тези символи при тях е такова, както и при нас!
#2 | Куцулан на July 14 2007 17:10:28
Я разкажи повече...
#3 | Aseda на December 18 2007 16:02:35
Тук има още за килимите и шарките им.
http://www.omda.bg/b...arpets.htm
#4 | Aseda на March 27 2008 11:16:50
Съвременни майстори на народни занаяти:
http://www.webcrafts...
#5 | Куцулан на March 27 2008 16:32:45
Я виж най-горе какво пише до автора на статията Smile
#6 | Aseda на March 28 2008 10:45:00
ВерноSmile, но там има и други занаяти.
#7 | ilianbul на January 16 2009 10:26:46
Съжалявям, че толкова късно се включвам в темата, но сравнението на чипровските килими с индианските е несериозно. Технологично начина им на изработка е подобен, но мотивите и тематиката им са съвсем различни. Моделът който виждате тук се нарича "Бакамски" и е един от първите модели тъкани у нас. След това дизайна на чипровските килими претърпява голямо развитие и достига неповторима уникалност на шарките в последните години.
Един добър каталог на най-характерните чипровски модели можете да видите тук: Галерия чипровски килими Smile
#8 | elisarugs на March 19 2011 16:32:32
Тук можете да видите още чипровски килими, а освен тов и уникални тъкани гоблени и икони:
http://www.kilim.bg
#9 | Куцулан на November 26 2014 19:25:40
ЮНЕСКО призна чипровските килими за световно културно наследство - връзка
Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.

Моля влезте в профила сиили се регистрирайте, за да гласувате.

Няма публикувани оценки.
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Нито шипка без тръни, нито севда без свада.
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

03/03/2019 07:55
Честит 3ти март Одобрявам

04/01/2019 08:39
За много години. Да сте живи и здрави и много успехи. Здравей


06/03/2018 17:44
Здравей

28/05/2017 22:39
Smile

28/02/2017 09:42
Кво да ви кажа - вече 10 години сме тук Clap

30/10/2016 19:28
Здравейте,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ-ЧЛЕНО - ВЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ,А И НЕГО- ВИ ГОСТИ! Обръщам се тук към всички вас с гореща молба- НАСОЧЕТЕ МЕ КЪМ БЪЛГАР






24/05/2016 16:35
Чести 24-ти май на всички членове на Любимия ми Сайт! Честит 24-ти май на неговите създатели и радетели той да е такъв и да съществу ва! Честит 24






27/09/2015 16:50
Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие. Необходим ми е текстът на родопската песен "Дума са дума от стари люде", изпълнявана от трио "Р






10/06/2015 07:50
Здравейте, много моля за седействие. Спешно търся Българска песен, изпълняват я по сватбите. Която се изпълнява от мъж и до колкото разбрах






21/03/2015 08:04
Скъпи приятели, ИМАМ МНОООООГО ДА НАПИША И ПО ПРЕДЛО ЖЕНАТА ОТ МЕНЕ ТЕМА "ЗМЕЙОВЕ,ДРАКОНИ...
", А И ДА ВИ ПРЕД ЛОЖА ЕДНА НОВА ТЕМА. Разни пробл







Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.04 секунди - 30 Търсения 27,886,641 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2019 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.