January 16 2019 09:30:05
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Поройчани (втора част)
· Шевици от югозападна...
· Поройчани
· Видението при Римската...
· Вълчи празници
· Хумористичният...
· Къде остава...
· Видовден
Случайна статия
Чупренска легенда - (Пословици и поговорки)
Календар/Събития
<< Януари 2019 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      
Утре: Още...:
Случайна снимка
Теми във Форума
Последни теми
· погребални песни
· Къпинчовци, цоглавци,...
· Митове, легенди за...
· СУРВА - древен...
· Фотогалерия
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [51]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
Интересното е, че почти...
На същия сайт за Видин...
Легенди и предания за...
Статия за Видовден -...
Като съм ходил из...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки


Великотърновски “Великата Лавра”
Великотърновски манастир “Великата Лавра” и църквата “Св. Четиридесет Севастийски Мъченици”

Автор Валентин Миновски
петък, 23 март 2007
Източник: Двери на Православието



Манастирският комплекс “Великата Лавра” е строен в периода ХІ-ХІІ век и се намира на левия бряг на р. Янтра, в северозападното подножие на хълма “Царевец” в гр. Велико Търново. Църквата “Св. 40 мъченици” е действаща по времето на династията на Асеневци и е използвана за тяхна гробищна черква. За това говори част от саркофаг с изображение на жена с корона на главата, открито от първият изследовател М. Москов, което му дава основание да заяви, че в църквата са погребвани и български царици и жени-аристократки, свързани с Асеневия род. Тук е погребан и загиналият при Солун цар Калоян (1197-1207). Археологическите проучвания и открития в последно време доказват, че около църквата се намира част от семейната гробница на цар Асеневската фамилия.
Вероятно още в края на ХІІ в. асеневци изграждат манастир около църквата. В източниците от ХІІ–ХІV в. той е наричан “Великата лавра”, “Царски манастир”. Според дългогодишният изследовател на храма арх. Теофил Теофилов, ранната църква носи името “Рождество Богородично”. До началото на ХІІІ в. тя претърпява много разрушения и природни катаклизми. Днешния си вид “царската черква” придобива в 1230 г., когато е преустроена и обновена от цар Иван Асен ІІ и осветена с ново име – “Св. Четиридесет Севастийски мъченици”. Поводът е голямата победа на 9 (22) март 1230 г. (денят на мъчениците), която българският цар печели над претендента за византийския трон – епирския деспот Теодор Комнин, край село Клокотница (днес в Хасковска област). С тази победа България разширява границите си на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо и обхваща почти целия Балкански полуостров. В тази чест храмът е празнично презографисан, но последните изследвания на археолозите показват, че стенописи тук има и в по-ранна епоха – ХІ–ХІІ в.

Първите археологически разкопки започват след Освобождението през септември 1906 г. под ръководството на М. Москов и след дълго прекъсване продължават през 1914 г. Системните археологически проучвания на тази света обител започват през 1969 г. и продължават до днес. Окончателното разкриване на останките на храма, изследването на останки от вътрешната стенопис и общата архитектурна среда на паметника става резултат едва при проучвания в началото на 70-те и 80-те години на XX век.

През късната есен на 2004 г. (септември-октомври), екип от археолози, начело с Мирко Робов, открива в района на “Св. 40 мъченици” и манастира “Великата Лавра” голяма крепостна стена, ограждаща късноантично поселение и оловни пломби, с които са свързвани документи. Стената е от V-VІ в.и е много по-ранна от църквата и от манастира. Тя огражда манастирския двор и е свързана със стените на Царевец. Запазената й част откъм река Янтра показва солидно укрепление, дълго 140 м, с дванадесет кръгли и четвъртити кули. Това доказва, че античният предшественик на Търново не е малко планинско укрепление, а солиден градски център. Укрепените квартали заемат същите терени, които след VII век се заемат българите и се възстановят порутените от авари и славяни стени. Тези факти още веднъж оборват доскорошното мнение, че укрепеното селище на хълма Царевец е една от стотиците малки византийски крепости по българските земи. Солидните зидове е възможно да са на резиденцията на управителя на град Зукидава, който се споменава в съчиненията на византийския историк Прокопий Кесарийски, според който това е вторият голям град след Никополис ад Иструм и по тази причина е много важен.

Главния храм на оформилия се манастир през ХІ-ХІІ в. е черквата “Св. Четирдесет Севастийски Мъченици”. Тя се състои от две части: продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад.

“Това далеч не е най-голямата древна българска църква. Тук безусловно лидерството принадлежи на Голямата базилика в Плиска. Търновската църква не е и най-красиво изписаната – изобщо не може да се сравнява с Боянската. Но “Св. 40 мъченици” има това историческо значение, че е съществувала във времената и на трите български държави, разрушавана е и пак е въздигана, превръщана е в езически храм или джамия, но отново се е превръщала в църква – хранител на християнството и българщината.

Дълго време, опирайки се на надписа на една от колоните, изсечен по заповед на цар Иван Асен ІІ, историците смятаха, че църквата е построена след битката при Клокотница в 1230 г. Така пишеше в надписа – “въздигна се от основи” и т. н., в чест на българската победа. Всъщност това е формула, често използвана през средновековието от докарващи се пред върховната власт държавни чиновници. Откриването на гроба на цар Калоян в църквата, починал през 1207 г., т.е. 23 години преди “построяването”, прокопан под настилката на пода, показа, че църквата е съществувала много преди 1230 г. Археологическите разкопки в следващите години пък разкриха, че църква, обслужваща населението на късноантично селище с неизвестно име, най-вероятно готско, е имало още в ІV-V век. При идването на славяни и прабългари тя най-вероятно е разрушена и превърната в езически храм. Но през ІХ-Х век, след приемането на християнството от българите тук отново е функционирала църква. Около нея през ХІІ век (ХІ-ХІІ в.- според археологичните проучвания; бел. Автора В. Миновски) се е оформил красив манастир – едно от значимите български духовни средища . Повече от сигурно е, че средствата за поддържане на обителта е давала фамилията на Асеневци – боляри от български произход на византийска служба. Иначе просто няма друга причина именно тази църква да бъде избрана за техен фамилен мавзолей. Блестящият век за “Св. 40 мъченици” започва, когато Асеневци вдигат българите на въстание в 1185 г. и успяват да освободят България. Вдигането на въстанието се свързва с освещаването на друга църква (“Св. Димитър”), но психологическата обработка за разбунване на населението се е вършила в “Св. 40 мъченици”. В писмата си до папа Инокентий ІІІ цар Калоян пише, че в “историческите книги”, с които българите разполагали, имало сериозни доказателства за древността на българското царство и връзките на българските царе Петър, Симеон и Самуил с Ватикана. По това време библиотеките са в манастирите, а преди обявяването си за столица Търново е бил малка планинска крепост, край която едва ли е имало друг манастир, освен вече съществуващият около “Св. 40 мъченици”...“. /Статия от проф. д-р Божидар Димитров – директор на Националния Исторически Музей в гр. София, отпечатана във в. “Стандарт” – 20.09.2004 г./


В църквата “Св. Четирдесет мъченици” се намират едни от най-значимите български епиграфски (писмени) паметници на Първата и Втората българска държава – Граничната колона от крепостта Редесто от времето на хан Крум, от която черпим сведение докъде се е простирала държавата, Омуртаговата и Асеновата каменни колони. Поради изключителната важност на текстовете на тези две колони, пълния им текст публикувам отделно.

Надписът на Омуртаговата колона разкрива изключителната строителна дейност на този владетел: “Кан ювиги Омуртаг, направих преславен дом на Дунава и като измериш (разстоянието) между двата всеславни дома, направих на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Споменатата пък могила е всеславна и като измериха земята, направих тези писмена. Човекът дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто години”.

Срещу колоната на Омуртаг е Асеновата. Надписът върху нея е посветен на голямата победа на българите над византийците от 1230 г. при Клокотница, която превръща българската държава в мощна сила на Балканския полуостров.

Изписана е в тринадесет реда на български език: “В лето 6738 (1230) индикт ІІІ, аз Иван Асен в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в двадесетата година от царуването си, в която година се изписва този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч, превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, както Бог заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки. Амин .”

Събирането в църквата на колоните от Първата и Втората българска държава от българския владетел, още веднъж потвърждава, че цар Иван Асен ІІ има намерение да създаде в храма Пантеон-паметник на българската държава.

Пръв снема препис на текста от Асеновата колона през 1858 г. д-р Христо Даскалов, който излекувал болната жена на турския валия на Търново и е един от първите българи, посетили “Теке джамиси” – така се е казвала бившата царска църква тогава. Точно копие от надписа дава на Г. С. Раковски, а подобно изпраща на видните руски учени-слависти А. Хилфердинг, Срезневски и проф. О. М. Бодянски, които, както и самият той го публикуват през 1859 г., а през 1860 г. го публикува и Г. С. Раковски.

След падане на Търновското царство под османско иго, храмът не е разрушен, а продължава да обслужва духовните нужди на християнското местно население. Според твърденията на някои специалисти тук служи две години и българският патриарх Евтимий, след опожаряването и разрушаване на крепостта Царевец и патриаршеския храм “Св. Възнесение Господне”. Предполага се, че той премества тук дворцовата и патриаршеска библиотеката, съдържаща богата колекция от старопечатни книги, преди да бъде заточен от турците в края на ХІV в. в Бачковския манастир. При обнародването на проучванията си Москов правилно отбелязва, че в края на XVIII век църквата е била действаща. Съществена причина за по-късното лошо състоянието на църквата е и отношението към нея. Тогава, както и сега, тя е разположена на края на града, затова често става арена на вандалските набези. Да не забравяме, че търновският край и с. Арбанаси стават жертва през втората половина на ХVІІІ в. на няколко кърджалийски нападения. Окончателното разоряване на храма Москов отнася към началните години на XIX век, т.е. между 1800 и 1810 г. Едва след това оригиналните стенописи са замазани и църквата е превърната в джамия. През1853 година търновският шейх Хаджи Юмер решава да реконструира храма “Теке джамиси” (известен и Като Кавак баба теке; Дервишко теке), който поради отдалечеността си от центъра и “специалното” отношение на местните християни към него, не е популярен в града. Тогава се изменя значително неговата конструкция за нуждите на мохамеданската религия. Премахнати са характерните за християнската архитектура сводове и арки, таванът е повдигнат, а прозорците – разширени. Капителите на колоните са снети и поставени като бази на дървени греди, подпиращи дървен чардак и широка северна стряха. За щастие търновският мютесарифин разубеждава шейх Хаджи Юмер да не изхвърля ненужните според него колони, а да ги запази в интериора. За да достигнат до новия висок таван, те са само удължени. Старият вход е зазидан и е “избит” нов в северната страна, през който се влиза и днес. След тази реконструкция до наши дни от оригинала се е запазила само пристройката в западната част – вероятно служила за мавзолей, който във вътрешната си част е преграден за хамам (баня) за шейха. Предполага се, че част от църковната утвар, икони и много книги от манастирската библиотека, съдържаща ценни ръкописи, са оцелели и след реконструкцията. Основание за това ни дава сведението от руския консул във Варна Рачински, който посещава Търново през 1859 г. и се среща с местния шейх. Той купува от него много запазени старобългарски книги и “старини” – пренесени по-късно в Русия. Според д-р Хр. Даскалов в периода 1853-1869 г. голяма част от старопечатните книги, запазени в джамията, са предадени на гръцкия Търновски владика. Да не забравяме, че по това време се разраства борбата за самостоятелна и независима българска църква, а един от най-големите противници на тази идея е гръцкият митрополит Панарет. Той застава на Търновския митрополитски духовен престол след Иларион Критски през 1838 г. и е отявлен представител на най-крайните фанариотски среди, които с всички средства се противопоставят на духовната еманципация на българите. Неговото раздразнение, неприязън и омраза към всичко българско се засилват още повече от инициатива на по-влиятелните български първенци в Търновско, които изготвят искане до Патриаршията за замяна на Панарет с българския духовник Неофит Бозвели. Предполага се, че множество запазени дотогава старопечатни книги в митрополията от прочутата Търновска школа на св. Патриарх Евтимий и библиотеката на манастира “Великата лавра” са унищожени умишлено от този гръцки фанариот или от неговия предшественик – Иларион Критски.. Според спомени на търновски съвременници и предание, запазено до днес в Търново, в двора на митрополията е имало изгаряне на български старопечатни книги.

“След завладяването на Търново от турците “Св. 40 мъченици” е превърната в джамия. Нека бъдем справедливи – точно това я е и запазило. Защото десетките други български черкви по Трапезица и Царевец, които не са превърнати в мюсюлмански храмове, са били унищожени. Джамията обаче не е била от най-посещаваните. И затова се погрижили българите. Те измислили куп страшни легенди, които плашели турците. Разправяло се например, че през тъмни нощи от гробовете излизали духовете на погребаните войни, които скърцали със зъби и тракали силно с мечове по ръждясали железни щитове. А огромна млада и красива жена, цялата облечена в бяло, излизала от олтара и тръгвала из двора . И където срещнела турчин, го поразявала с мълния и той падал мъртъв. Склонните към подобни суеверия мюсюлмани бързо хванали вяра на този “идеологически саботаж”. А след известно време в тези страхотии започнали да вярват и българите. За това, че църквата не е преуспяла като джамия, свидетелства и знаменитият унгарски пътешественик Феликс Каниц, който посещава Търново през 1870 г. Той намира джамията занемарена, с труд поддържана от самотен ходжа и неговата болна жена. Двамата се оплакват на Каниц, че няма никакви приходи и богомолци.” /Статия от проф. д-р Божидар Димитров – директор на Националния Исторически Музей в гр. София, отпечатана във в. “Стандарт” – 20.09.2004 г./

Тук отварям една голяма скоба – в храма на Асеневския род през Втората Българска държава са изложени мощите на двама много тачени от православната вяра светци: св. Михаил Воин от Потука и св. Сава Сръбски. Наличието на тези св. мощи допълнително издигат престижа на “царския” храм и манастира, както и на столицата – Царевград Търнов. Според проложното житие на св. Михаил Воин, неговите свети мощи са пренесени с “голяма тържественост” и са положени в църквата “Св. Четирдесет Мъченици” по време на царуването на цар Калоян (1197-1207). Предполага се, че по-късно тленните останки на този воин и лечител са пренесени в Патриаршеската църква “Св. Възнесение Господне” на Царевец. Самият Патриарх Евтимий потвърждава този исторически факт.

В царската църква “Св.Четирдесет Мъченици”, в специален саркофаг, запазен и до днес, са положени и мощите на свети Сава Сръбски след неговата неочаквана смърт в Търново. Кой е Св. Сава? Той е основател и пръв архиепископ на автокефалната сръбска архиепископия. Мирското му име е Растко и е син на сръбския крал Стефан Неманя, който в края на живота си става монах под името Симеон. Младежът напуска светския живот и е подстриган за монах в манастира “Св. Пантелеймон” в Света гора (Атон). Заедно с баща си основават Хилендарския манастир (1188 г.) и са ктитори на Ватопедския манастир. Освен с духовната си и просветна дейност, св. Сава е и прочут лечител. В края на живота си той предприема мащабна за времето си мисия, като през 1232 – 1233 г. посещава тримата източни патриарси – Йерусалимския, Александрийския и Антиохийския. Целта е укрепване позициите на сръбската църква и съдействие на цар Иван Асен ІІ за възстановяване на българската патриаршия. На връщане от Палестина за родината си той приема поканата на българския владетел да посети престолнината, за да се види със своя “сват цар Асеня”. В Царевград Търнов е посрещнат с огромни почести. Официалната визита е през месец януари, а тогава зимата е много люта. Той взема участие във Великия богоявленски водосвет на река Янтра. Простудява се тежко и на 12/14 януари 1235 г., след кратко боледуване почива. Неговата смърт се възприема като знамение – богоизбраност на града. Именно поради тази причина българският владетел и българската църква не предават веднага ковчежето с мощите на Сърбия, а това става две години по-късно през 1237 г. Култът към първия сръбски архиепископ става много популярен сред славянските народи на Балканите и в Русия. Денят на смъртта му – 12 януари е включен в празничния календар на българската и руската църква, а сръбската го почита на 14 януари. През 1594 г. мощите на св. Сава са изгорени от османските поробители във Врачар. Запазени са два реликвария с мощите на светеца – един в манастира “Св. Троица” в Плевля, Черна Гора (с ръката на светеца, от която липсва малкият пръст) и втори – мощехранилница в самоковския девически манастир “Покров Богородичен” именно с този пръст.

Искам да запозная читателите с мнението на нашия изтъкнат изкуствовед проф. Аксиния Джурова – директор на Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев” към СУ “Свети Климент Охридски”, изказано в статия от 6 ноември 2003 г. под заглавие “Учени: Мощите на св. Сава – в Търново”: “В момента с помощта на ЮНЕСКО започва реставрацията на църквата ”Свети 40 мъченици” във Велико Търново. Тя ще се прави по проект на арх. Теофил Теофилов, който предвижда и възстановяване на гроба на свети Сава. Най-вероятно е след реставрацията си храмът да бъде обявен за паметник на ЮНЕСКО."

Снимки от гр. Велико Търново
Коментари
Няма добавени коментари.
Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.

Моля влезте в профила сиили се регистрирайте, за да гласувате.

Няма публикувани оценки.
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Мнозина философи пасат говеда.
Потребителска анкета
Бихте ли се съгласили детето ви да учества във фолклорна трупа за изучаване на българските празници и обичаи

Да
Да
98% [58 Гласували]

Не
Не
0% [0 Гласували]

Може би
Може би
2% [1 Глас]

Гласа: 59
Трябва да влезете в профила си, за да гласувате.
Започнала: 24/12/2011 18:00

Архив на анкетите
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

04/01/2019 08:39
За много години. Да сте живи и здрави и много успехи. Здравей


06/03/2018 17:44
Здравей

28/05/2017 22:39
Smile

28/02/2017 09:42
Кво да ви кажа - вече 10 години сме тук Clap

30/10/2016 19:28
Здравейте,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ-ЧЛЕНО - ВЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ,А И НЕГО- ВИ ГОСТИ! Обръщам се тук към всички вас с гореща молба- НАСОЧЕТЕ МЕ КЪМ БЪЛГАР






24/05/2016 16:35
Чести 24-ти май на всички членове на Любимия ми Сайт! Честит 24-ти май на неговите създатели и радетели той да е такъв и да съществу ва! Честит 24






27/09/2015 16:50
Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие. Необходим ми е текстът на родопската песен "Дума са дума от стари люде", изпълнявана от трио "Р






10/06/2015 07:50
Здравейте, много моля за седействие. Спешно търся Българска песен, изпълняват я по сватбите. Която се изпълнява от мъж и до колкото разбрах






21/03/2015 08:04
Скъпи приятели, ИМАМ МНОООООГО ДА НАПИША И ПО ПРЕДЛО ЖЕНАТА ОТ МЕНЕ ТЕМА "ЗМЕЙОВЕ,ДРАКОНИ...
", А И ДА ВИ ПРЕД ЛОЖА ЕДНА НОВА ТЕМА. Разни пробл






21/03/2015 07:59
Честита Пролет на всички приятели и почитатели,и посетите ли на Любимия ми Сайт Честита Пролет на неговите Админи - стратори!!!ДА СТЕ ЖИВИ И







Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.34 секунди - 36 Търсения 27,306,700 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2019 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.