January 16 2019 13:42:04
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Поройчани (втора част)
· Шевици от югозападна...
· Поройчани
· Видението при Римската...
· Вълчи празници
· Хумористичният...
· Къде остава...
· Видовден
Случайна статия
Стефановден - 27 декември - (Народни обичаи)
Календар/Събития
<< Януари 2019 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      
Утре: Още...:
Случайна снимка
Теми във Форума
Последни теми
· погребални песни
· Къпинчовци, цоглавци,...
· Митове, легенди за...
· СУРВА - древен...
· Фотогалерия
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [51]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
Интересното е, че почти...
На същия сайт за Видин...
Легенди и предания за...
Статия за Видовден -...
Като съм ходил из...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки


Кратка история на българското фолклорно облекло
Традиционното народно облекло неотменно присъства във всекидневния народен живот - в ежедневния и в празничния бит, в системата на културата, където материалните и духовни явления взаимно се проникват и допълват. За разлика от останалите предмети в материалния бит, облеклото съпътства човека винаги и навсякъде от момента на раждането, когато се облича първата ризка, до погребението, за което задължителни са новите или венчалните дрехи.

Представителни костюмни композиции като основни типове и разновидности са двупрестилчената, сукманената, саяната и еднопрестилчената женска и белодрешната и чернодрешна мъжка носия. Тези основни типове български народни носии, изявени с яркия си етнически стил, се утвърждават през епохата на развития феодализъм в България. Развитието и обогатяването им продължава, независимо от превратностите в историческата съдба на българите.

Традиционното българско народно облекло е преди всичко дело на домашното производство - на женския усет и творчество. Мястото на мъжете в този процес е незначително - в отделни случаи участват в обработването на кожи или при съшиването им в облеклови части.

Традиционните текстилни материали за изработка на тъкани за облекло са ленът, конопът, вълната, коприната и памукът, който навлиза масово в домашното тъкачество през втората половина на 19 век. Кожата заема сравнително ограничено място - за калпака, ногавиците, цървулите, отличава главно мъжкия костюм, разпространен във високите планински области. Съставът на българските народни носии е сложен. Променя се в зависимост от конкретните условия на труд и начин на живот, в патриархалмното българско село. Определящ разграничителен показател за съответните видове женски носии са кройката и начина на обличане на горната дреха. За мъжкия костюм - формата и цветът на горните дрехи. Тези показатели са географски очертани и имат своеобразно историческо развитие.

Основния състав на женската двупрестилчена носия се определя от риза, две престилки(закрепени на кръста-една отпред и една отзад) и колан. Ризата е предимно от вида на бърчанките, с преден и заден отвесен плат, които оформят набори и дипли по горната част -почти открита под горните дрехи. Фина, гъста и дребна везбена орнаментика оформя значителни полета по ръкавите, предницата и гърба на ризата. Двете напоясни завески са приготвяни от домашна декоративна тъкан: задната е релефно оформена с дипли и набори, а предната е едноплата или двуплата, с хоризонтален и отвесен шев. Задната завеска се среща в многобройни варианти (вълненик, бръчник, тъкменик, пещемал, кърлянка, завешка) и има съответно обособено разпространение. Коланът към този костюм е дълъг е се завива няколкократно на кръста. Първоначално тази старинна женска носия е повсеместно разпространена, но по-късно се запазва из Дунавската равнина.

Сукмената женска носия е най-масово разпространена. Широк е териториалният й обхват - предимно планинските области на централна България, както и крайморските райони на Черноморието и Югоизточна Тракия. Многобройните регионални и дори локални разновидности на горната дреха-сукман споделят общобългарското му единство, изразено в неговите общи белези: материал, туникообразна кройка, с дълбоко изрязана пазва. Най-често сукманът е без ръкави, а по-рядко с късо ръкавче. На определени места сукманът е и с дълъг ръкав. Обикновено към ръкавните отвори са прикачени опашки-ивици от тъканта на сукмана, които се приемат за редуцирани в декоративни елементи някогашни ръкави, загубили предназначението си. Украсата на тази дреха е съсредочена по полите, пазвите и по крайщата на ръкавите. Състои се от пъстроцветно везмо, декоративна тъканна апликация и обтоки, които са различни по размер и по орнаментален стил.

Саяната носия има за основна част също туникообразна риза, но обликът й се изгражда от т.нар. сая - постоянна горна дреха, отворена отпред, слабоклината, с различна дължина на полите (до коленете или до глезените) и на ръкавите (къси или дълги). Тъканите за изработка на саите са различни по материал и по колорит. Преобладават саите от едноцветна бяла, черна, синя или тъмнозелена (памучна или вълнена) тъкан. Някои от широко разпространените й разновидности са от пъстроцветна тъкан на ивици с преобладаващ черен цвят. Украсата на саята е съсредоточена по пазвата и по края на ръкавите. Българката в случая сякаш се ръководи от по-особени естетически принципи: изявява се като изкусна майсторка на везбената ленеарна орнаментика, допълнена от многоцветни гайтанени обтоки. В основния състав на този вид българска носия влиза пояс от едноцветна черна или червена вълнена тъкан. Най-често вълнена е и престилката - червена, на ивици, а в някои югозападни райони с многообразна тъканна орнаментика. По-къса и то главно използвана на празник е сърмената престилка. Саяната носия е най-разпространена в южните и в югозападните области на българската етническа територия. В югозападните области доминират червените нюанси на тъканта, както и плътността на декоративното везмо - отново в червено, предпазващо от уроки, според народните поверия.

Еднопрестилчена женска носия отличава отделни селища в Дунавската равнина и в Родопската област. Тя има опростен състав - дълга, туникообразна риза и запасана върху нея тясна едноплата (или широка двуплата) престилка с много пестелива ивическа украса или пък тъмно поле с бледо очертани квадрати. Понякога полето е рамкирано с низ от геометрични орнаменти, както и бордюра. До края на първата четвърт на 20 век еднопрестилчената носия продължава да се използва главно от ислямизираното българско население в Западните и Източните Родопи. Причината за това е нейната практичност и пригоденост по състав към поминъка на населението. Отличително за вкуса на родопчанки е предпочитанието към бледожълто-оранжеви цветове или нюанси на тревно-зелено,съчетани в колорита на престилката.

Мъжкото облекло у българите е белодрешно и чернодрешно - по цвета на горните дрехи. Това не са разновидности, обособени по географски принцип, а два последователни етапа в развитието на традиционното мъжко облекло. За най-старинен се приема костюмът оформен от цяла, дълга риза, със свободно пуснати поли над белите вълнени или памучни гащи, препасани с пояс или колан. Това е мъжки костюм с подчертано консервативен стил. Запазването му се дължи на неговата пригодност към условията за основния поминък - земеделие и животновъдство.

Мъжката белодрешна носия включва в състава си туникообразна риза, гащи и горни дрехи от бяла тепана тъкан. Гащите са в две разновидности: беневреци - с тесни и дълги, плътно пристегнати към тялото ногавици и димии - широки къси крачоли. Силуетът на белодрешния костюм се определя от горната дреха (късак, клашник, долактеник, голяма дреха). Тя е с клината кройка и значителна дължина. Специфичен стилов белег на украсата са линеарните везбени мотиви и обтоки от цветен гайтан край ръбовете на пазвата, по краищата на ръкавите и по върховете на клиновете. Поясът е неизменна принадлежност: декоративна, предимно червена тъкан. Завива се стегнато около кръста на мъжа.

Обособяването на втория вид мъжка носия - чернодрешна - е част от общия за страната процес на потъмняване на мъжкото облекло, най-изявен през епохата на Възраждането. То е продукт на новите обществени, стопански и културни условия. От края на 18 век до към средата на 19в. мъжкото облекло вече не се приготвя от бяла аба (вид вълнен плат). Шие се от черен шаяк (вълнен) с променена кройка на гащите и горните дрехи. Гащите(потури) са широки, с обилна окраса от черен гайтан. Любопитна е широко разпространената народна представа за тях: колкото са по-набрани и колкото по-ниско и надиплено е дъното им-толкова е по-заможен притежателят им.

Горните дрехи (елек, аба, антерия) са с прави очертания и къси до кръста.Поясът е плътно завит около кръста: вълнен, червен, забележителен с ширината си. Останалите облеклови части - колан, калпак от кажа, цървули - са принадлежности и на белодрешния костюм.

Художественото оформление на традиционните български костюми е едно от най-ценните и с непреходна стойност достойнство. То е най-убедителното свидетелство за богатата душевност, за високохудожествени заложби, за нестихващ стремеж към красота. Украсата на облеклото - дело на българката - носи отпечатъка на семейно-родовите традиции, на мирогледа и нравите. Именно тя се отличава с най-пълноценна етническа натовареност с роля на социален регулатор. Необозримите художествени качества на костюма са постигнати чрез умело прилагане орнаментална украса, изразена във вида на тъканта, в шевицата, в плетивото, в апликацията или обтоката.

Текстилната декорация е органически свързана както с отделните дрехи, така и цялостната композиция на костюма. Най-често тя се разполага по откритите костюмни части:пазви,краища на ръкави и поли, пояси, колани, клинове, престилки, забрадки, чорапи. Тъканната украса, под формата на гладки или орнаментирани ивици, има широко приложение.Тя определя, до голяма степен, стила на женската двупрестилчена и саяна носия. Особено силно е естетическото въздействие на женските престилки и колани, превърнати със средствата на тъканното орнаментиране в своеобразен художествен център на костюмните композиции.

Везбеното изкуство се отличава с още по-голямо ртазнообразие. Везаната украса определя в значителна степен своеобразието и самобитността на народните носии. Шевичната украса е характерна за цялата страна, но най-характерно е за Северна, Северозападна България и Македония. Тя е постоянен елемент на женските и на мъжките ризи, на престилките и коланите, на сукманите и саите, на завеските и двупрестилчената носия.

Принос за ефекта на българското облекло имат апликацията и ръчното плетиво.

http://nationalfolklorebg.hit.bg/bg/ibg.html
Коментари
Няма добавени коментари.
Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.

Моля влезте в профила сиили се регистрирайте, за да гласувате.

Няма публикувани оценки.
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Той е човек с дебели нерви.
Потребителска анкета
Бихте ли се съгласили детето ви да учества във фолклорна трупа за изучаване на българските празници и обичаи

Да
Да
98% [58 Гласували]

Не
Не
0% [0 Гласували]

Може би
Може би
2% [1 Глас]

Гласа: 59
Трябва да влезете в профила си, за да гласувате.
Започнала: 24/12/2011 18:00

Архив на анкетите
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

04/01/2019 08:39
За много години. Да сте живи и здрави и много успехи. Здравей


06/03/2018 17:44
Здравей

28/05/2017 22:39
Smile

28/02/2017 09:42
Кво да ви кажа - вече 10 години сме тук Clap

30/10/2016 19:28
Здравейте,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ-ЧЛЕНО - ВЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ,А И НЕГО- ВИ ГОСТИ! Обръщам се тук към всички вас с гореща молба- НАСОЧЕТЕ МЕ КЪМ БЪЛГАР






24/05/2016 16:35
Чести 24-ти май на всички членове на Любимия ми Сайт! Честит 24-ти май на неговите създатели и радетели той да е такъв и да съществу ва! Честит 24






27/09/2015 16:50
Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие. Необходим ми е текстът на родопската песен "Дума са дума от стари люде", изпълнявана от трио "Р






10/06/2015 07:50
Здравейте, много моля за седействие. Спешно търся Българска песен, изпълняват я по сватбите. Която се изпълнява от мъж и до колкото разбрах






21/03/2015 08:04
Скъпи приятели, ИМАМ МНОООООГО ДА НАПИША И ПО ПРЕДЛО ЖЕНАТА ОТ МЕНЕ ТЕМА "ЗМЕЙОВЕ,ДРАКОНИ...
", А И ДА ВИ ПРЕД ЛОЖА ЕДНА НОВА ТЕМА. Разни пробл






21/03/2015 07:59
Честита Пролет на всички приятели и почитатели,и посетите ли на Любимия ми Сайт Честита Пролет на неговите Админи - стратори!!!ДА СТЕ ЖИВИ И







Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.09 секунди - 36 Търсения 27,307,199 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2019 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.