Местност, отстояние и посока от населено място: манастир край с. Плаково в северното подножие на Еленските височини от Средния Предбалкан. Манастирът отстои на ок. 2 км СЗ от Къпиновския манастир и заедно с него биват наричани – ”Манастирите-близнаци”
Историческо развитие и сегашно състояние: основан е по време на Втората българска държава, а при падането на България под турско робство е разрушен. Възобновен е през ХV в. (1450 г.), след което е неколкократно опожаряван и разграбван. През 1835 г. в манастира се организира Велчовата завера, един от водачите на която е Отец Сергий – бивш игумен на манастира. След потушаването на заверата манастирът е разрушен. През 1845 г.е построена днешната черква, а в периода 1850-66 – жилищните сгради. През 1856 г. майстор Кольо Фичето построява величествена камбанария (висока 25,90 м от нивото на двора), издигаща се над западната манастирска жилищна сграда. Понастоящем манастирът е постоянно действащ
Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Черквата (19х7,5 м) е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи, с островръх купол върху кръгъл барабан и открит притвор. В нея се пази ценна икона, дело на Захари Зограф – “Христос – Велик архиерей с 12-те апостоли” (1845 г.). Обявен е за паметник на културата
